Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКОВАТА СИСТЕМА ЩЕ БРОИ ПИЛЦИТЕ СИ В КРАЯ ЮЛИ

Крайният срок за достигането на капиталова база от 10 млрд. лева настъпи. До 1 юли (сряда) всички банките в България трябва да са изпълнят това най-важно изискване на БНБ. От март насам капиталовата надпревара се превърна в истинска треска. Инспекторите на Банков надзор извършиха проверки във всички кредитни институции, които се опитваха да достигнат минимално изискуемата капиталова база. Шефове на банките изчисляваха дали месечната им печалба ще бъде достатъчна за изпълнението на изискванията на БНБ. Други трескаво обикаляха страната и чужбина в търсене на нови акционери. Сключваха се и се разваляха договорености. Географията на набедените кандидат-инвеститори се разпростря от Кипър до Маршалските острови. До БНБ летяха молби за разрешаване на участие на различни фирми в капитала на тази или онази банка. В обратната посока тръгваха писма с изискания да се предоставят необходимите документи. И всичко това бе съпътствано с обилна гарнитура от слухове и предположения. Мнозина от наблюдателите и участниците в тези действия до последния момент така и не си дадоха ясна сметка какво точно иска БНБ от банките - акционерен капитал или капиталова база от 10 млрд. лева. В наредба N8 на БНБ ясно е казано, че всяка банка трябва по всяко време да разполага със собствен капитал (капиталова база) в размер не по-малък от 10 млрд. лева. По-нататък е обяснено какво включва тя. Първата й компонента е първичния капитал. Той се формира от сбора на акционерния капитал; фонд Резервен, в който банките заделят минимум една пета от печалбата си след облагане с данъци, и други резерви с общо предназначение, които също се формират за сметка на обложената с данъци печалба. От този сбор се изваждат нематериалните активи, загубите от текущата и от миналите години и номиналната стойност на обратно изкупените от банката собствени акции.


Към така формирания първичен капитал се добавят допълнителните капиталови резерви, които се състоят от: неразпределените чисти печалби на банката от текущата и изминалите години, резервите със специално предназначение и тези от преоценката на активите. В допълнителните капиталови резерви могат да бъдат включени и суми, получени чрез дългово капиталови инструменти или чрез подчинен срочен дълг. Те обаче трябва да отговарят на куп условия и за използването им е необходимо разрешение от БНБ.


От сбора на първичния капитал и на допълнителните капиталови резерви се изваждат сумите, инвестирани в акции или в друг форми на капиталово участие в дружества, които не са консолидирани в баланса на банката и които й осигуряват повече от 10% от гласовете в общото събрание на дружеството. Изваждат се и сумите, инвестирани в акции или в друга форма на капиталово участие в банки и небанкови финансови институции. Крайният резултат от цялата тази аритметика дава капиталовата база на банката.


Напълно възможно е кредитна институция с внесен акционерен капитал от 2.5 млрд. лв., която до края на юли има чиста печалба от 8 млрд. лв., да е с капиталова база от 10.5 млрд. лв. и да е изпълнила изискванията на БНБ. Съществува и другият вариант - банка с акционерен капитал от 15 млрд. лв., да има загуба от 5 млрд. лв. и с още 1 млрд. лв. да е закупила акции в други финансови институции. Тогава нейната капиталова база може да падне под изискуемия от БНБ минимум и банката ще си има проблеми с управление Банков надзор. Впрочем оттук нататък всички кредитни институции ще трябва много внимателно да следят капиталовата си база и никога да не допускат тя да падне под заветните 10 млрд. лева. Този показател ще се наблюдава от надзора много стриктно, а банките ще трябва да се отчитат по него всеки месец. И през юли е първата им проверка.


Кредитните институции трябва да отчетат капиталовата си база пред БНБ до 15 юли. След това в онези от тях, за които има съмнение, че са представили неточен отчет, ще влязат инспектори от Банков надзор. Само за седмица те ще трябва да изяснят възникналите проблеми и да подготвят своите доклади. Още една седмица ще бъде необходима на надзорното управление на БНБ да ги обсъди и да изготви мерките, които ще се предприемат срещу неспазилите изискването за капиталовата база.


В крайна сметка банковата система ще може да преброи пилците си в края на юли. Тогава ще стане ясно кои от тях са били в час, кои остават на поправителен и кои въобще няма да ги бъде.


Заплаха за клиентите на банките няма, защото нито една от сега действащите институции няма да бъде обявена в несъстоятелност. Онези от банките, които са близко до така нужните им 10 млрд. лв. ще получат писмени указания за това, как да ги достигнат. На тях ще им бъдат наложени определени изисквания, които без съмнение ще трябва да се спазват.


На банките, чиято капиталова база е далеч под 10 млрд. лв., ще бъдат наложени по-строги мерки - тяхното управление ще бъде поето от квестори, чиято задача ще бъде да потърсят купувачи за въпросните банки или да договорят консолидирането им с други кредитни институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във