Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ - УДОБНО СПАСЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА?

Трябва ли държавата да запази дела си в банките, или не? По този въпрос, вече години наред, финансистите са разединени. Част от тях са горещи поддръжници на идеята за съществуването на няколко държавни кредитни институции, на които правителствата да се опират в години на киша и суша или зърнени кризи. Друга част от експертите пък са категорично за смяната на собствеността, за вноса на мениджмънт и нова култура в банковото обслужване.


След краха на банковата система през 1996 г. не само големите фирми, но и обикновените спестители обърнаха поглед към чуждестранните банки и клонове, чието име (и без държавната гаранция) се оказа достатъчно, за да послужи като защитен механизъм за сигурността на парите. Не че в развитите икономики няма фалити на банки. Но българинът си е такъв - има слабост към големите имена, пък и животът не му предлага опровержения. Но докато всички вторачено наблюдават българските банки - изнасят ли капитали, или не, малцина например знаят, че това е съвсем резонно за клона на чуждестранната банка у нас.


Днес, ако се съди по публикувания в Държавен вестник (бр. 49) нов Закон за гарантиране на влоговете в банките, държавата е на път официално да се откаже от амбициите си да бъде собственик в този бранш, независимо от мнението на този или онзи финансист и икономист. Казано по-просто, щом държавата вдига ръце от защитата на депозитите, съвсем сигурно е, че тя ще прехвърли своята отговорност на нови собственици. А те определено няма да са с български имена. Така освен грижата за спестяванията на фирмите и гражданите в ръцете на бъдещите собственици ще отидат и дълговете. И може би точно това ще е истинското начало на разместването на пластовете в икономиката.


Дали поради късогледство, или по други сантиментални причини, нашите финансисти обаче явно още не са прозрели докрай намеренията на държавата собственик. Повече от две трети от анкетираните финансови експерти са на мнение, че държавата, в лицето на БКК, трябва да запази преобладаващото си акционерно участие в някои от банките. Според тях само така тя ще може да провежда пълноценно политиката си в банковата система, след като не може да се уповава на Централната банка, която е със свити правомощия в условията на Валутен борд.


Запитани за това, коя кредитна институция трябва да остане държавна, най-голяма част от специалистите посочват БУЛБАНК - 69.7 процента. Това едва ли може да ни учуди, като се имат предвид натрупаните в БУЛБАНК активи, добрите й финансови резултати и мениджмънт. Експертите смятат, че ефективният мениджмънт на най-голямата българска банка и добрите й финансови резултати е необходимо да бъдат в полза на държавата, а не за постигането на чужди корпоративни цели.


Доста по-рядко от БУЛБАНК финансовите специалисти посочват Пощенска банка и БИОХИМ като кредитни институции, в които БКК да запази мажоритарното си участие. Но очевидно е, че и в този случай позицията на експертите до голяма степен е повлияна от мащабите на двете банки. Освен това влияние върху мнението за запазване на държавното участие в Пощенска банка оказват типът и структурата й - насочена към масовите клиенти и със силно развита клонова мрежа. По тези причини Пощенска банка в значителна степен се асоциира със специфичния статут, който бе отреден на ДСК.


Към 15 на сто от експертите посочват ТБ БИОХИМ като институция, в която държавната собственост е добре да бъде запазена. Изглежда, двете поредни консолидации, чийто продукт днес е Храмът на парите и доверието, са формирали разбирането, че там е концентриран финансов потенциал, от който държавата не бива да се отказва.


В най-голяма степен експертите одобряват продажбата на държавното участие в ЕКСПРЕСБАНК и ХЕБРОСБАНК. Ако се съди по отговорите им, дори към ДСК няма толкова ревностни претенции да бъде институция на държавата, колкото са те към БУЛБАНК, Пощенска банка и БИОХИМ, при все че едва миналата седмица Спестовна каса получи своя закон за преобразуване в нормална банка.


76.3% от интервюираните експерти смятат, че ако може да избира, държавата е длъжна да продаде първо банките, които й създават повече главоболия, а не да бърза да се отърве от тези, които й носят дивиденти. Подобна теза се потвърждава и от високия процент на заявилите, че БКК е необходимо да запази участието си в БУЛБАНК. Само 6.6 на сто от анкетираните заявяват, че държавата трябва да продаде първо банките в добро финансово състояние.


Вижданията на експертите за промяната в собствеността могат да се обобщят съвсем кратко - приватизация да, но не на всичко и не на всяка цена. Зад това тривиално на пръв поглед становище се крие разбирането, че мястото на държавата в банковата система е ключово и тя, макар и в по-малка степен, трябва да запази присъствието си там. По-важното обаче е как да се използва това присъствие, за да се постигнат целите на реформата в банковата система. Отговорът е известен - зависи... от целите.


Данните са от изследване на Агенцията за пазарни и обществени проучвания ДАРС-М по поръчка на в БАНКЕРЪ, проведено в периода 1-20 април със 112 експерти от финансовата система, заемащи ръководни длъжности. Анкетирани са представители от търговски банки, инвестиционни посредници, приватизационни фондове, застрахователни и пенсионни компании, Министерството на финансите, Икономическия институт на БАН и журналисти от специализирани икономически издания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във