Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКОВАТА КРИЗА СЪЗДАДЕ ПАЗАРА НА ДЪЛГОВЕ

Няма банкер, който да не знае народната поговорка Дълг не Пазар на дългове в България е имало и ще има, но според законите на икономиката гние, и няма банкер, който да не иска да се отърве от лошите дългове, независимо че те все едно няма да изгният. Докато имат жив длъжник насреща си, банките винаги могат да го притиснат. Нещо повече - те могат да продадат вземането си от длъжника на друг. Въпросът е, че, за да стане това, трябва да има поне... пазар. За това обаче са необходими две предпоставки - стабилна финансова система и платежоспособни инвеститори. Оказа се, че българският дългов пазар, както и повечето неща у нас, не се съобразяват с тези общовалидни правила. Напротив - истинският му разцвет у нас започна в разгара на банковата криза. До нейното начало - в средата на 1995 г., подобни сделки бяха по-скоро изключение на фона на рутинните банкови операции. От 1994 г. ще се запомни цесията със задълженията на Химко и Кремиковци към Булгаргаз, извършена от Кредитна банка и Дисконтова къща. Тя обаче се превърна в най-големия скандал, опънал отношенията между представителите на т.нар. национален капитал и висшите етажи на държавното управление. По-късно въпросната цесия обиколи съдебните зали, но и до днес още не е намерено окончателното становище за законосъобразността й.


Втората голяма дългова сделка през 1994 г. бе извършена от Стопанска банка, която с пари от БНБ изкупи свое задължение по рефинансиране от МБИС (една от двете банки на бившия СИВ) в размер на 25 млн. г. марки. Стопанска банка бе получила това рефинансиране още през 1989 г., за да плати дяловото участие на българската държава в украинския обогатителен комбинат Кривой рог.


По това време пазарът на дългове бе изпаднал в пълна апатия главно по две причини. Повечето банки - потенциални продавачи на дългове, бяха силно декапитализирани и нямаха концепция за това, как хем да продадат вземанията си от своите длъжници, хем пък цената, която ще получат срещу това, да е задоволителна, а не далеч по-ниска от номиналното вземане. Банките нямаха и необходимите провизии, срещу които да отпишат разликата между номинала на дълга и цената, за която е продаден. Освен това от 1993 до края на 1996 г. приватизация бе по-скоро намерение, отколкото реални стъпки. А ускоряването на процеса на раздържавяване е само едно от необходимите условия за оживяване на дълговия пазар.


Оживлението


То започна през есента на 1995 г., когато се появиха и първите симптоми на надигащата се финансова криза. По това време на дълговия пазар се открои собственикът и мениджърът на БЗК Атанас Тилев, участващ в уреждането на взаимоотношенията на банката с варненската триада Албион - Албион Кар - Монтрей, и Ког Трейд.


АГРОБИЗНЕСБАНК също продаде на няколко кредитни институции вземанията си от предприятия от Военнопромишления комплекс и от тютюневата промишленост, чиято обща сума е около 700 млн. лева. По-късно, през 1996 г., чрез покупко-продажба на дългове е уредено и левовото задължение на Мобилтел към БЗК. Фирмите на Красимир Стойчев откупиха дълга към БЗК чрез запис на заповед към друга кредитна институция. След това с придобитото вземане фирмите на Стойчев покриха задължението на Мобилтел към БЗК. Тази операция дълго, но безрезултатно бе оспорвана от шефовете на БЗК, които поеха управлението й, след като БНБ стана главен акционер в нея.


Затварянето на банки


Истинският разцвет на дълговия пазар започна в края на лятото на миналата година. По това време ПЧБ и МИНЕРАЛБАНК вече бяха поставени под особен надзор и квесторите им търсеха възможно най-бързите и ефективни начини за осребряване на активите на банките и за намаляване на техните задължения. Над много от останалите кредитни институции бе надвиснала заплахата от затваряне, а клоновете и офисите им бяха атакувани от обезпокоени вложители. Ликвидната криза набираше скорост и банките прилагаха всевъзможни схеми за осребряване на своите активи. Процедурата за събиране на проблемните кредити по съдебен ред бе много дълга и слабоефективна. Затова банкерите и квесторите се насочиха към продажбата на вземанията на банките, като търсеха възможно най-приемливата цена. ПИМБ например закри част от задължението си към ТБ Кредит Експрес, като й прехвърли свое вземане от Кремиковци за 1 млн. щ. долара. ТБ Кредит Експрес събра вземането си от металургичния комбинат в края на февруари 1997 година.


Скандалът МИНЕРАЛБАНК - Патон Анщалт


Друга, на пръв поглед, нормална операция по погасяване на дълга на МИНЕРАЛБАНК към Донаубанк - Виена, предизвика един от най-големите скандали, който избухна през февруари 1996 година. Причината бе, че в нея се намесиха различни икономически интереси. От едната страна стоеше лихтенщайнската Патон Анщалт, представлявана от шефа на ТЕКСИМБАНК Георги Найденов, а от другата - швейцарската Тури Фин, ползваща се с подкрепата на лица, близки до тогавашния министър-председател Жан Виденов.


Още през октомври 1995 г. МИНЕРАЛБАНК взема от БНБ рефинансиране от 13.5 млн. щ. долара, с което започва операцията по погасяване на дълга си към Донаубанк за над 22 млн. щ. долара. За посредник по сделката е упълномощена Патон Анщалт, която откупува задълженията на МИНЕРАЛБАНК към виенската банка. В началото на 1996-а обаче (твърди се, че под политически натиск) посредничеството се пренасочва към Тури Фин. Тогава става известно, че Патон Анщалт вече е изкупил дълга на МИНЕРАЛБАНК към австрийската Донаубанк. Лихтенщайнската фирма блокира сметките на МИНЕРАЛБАНК в Швейцария, а по-късно и в български банки, и в крайна сметка си събира парите.




ТСБанк заложи вземанията си срещу рефинансиране


Заложи е в кавички, защото крайният резултат от приложената от банката схема е такъв, че нейните длъжници сега ще връщат един и същи кредит два пъти. Притисната от ликвидната криза, през лятото на 1996 г. ТСБанк заложи пред ДСК записи на заповед, издадени от нейните длъжници - БДЖ, Стомана - Перник, Антибиотик - Разград, авикомпания Балкан, Бургаски медни мини, Дунарит, Балканкар холдинг, Плама, Веслец 91 и Топлофикация Пловдив-юг. Срещу тези залози, чийто номинал е над 32.5 млн. щ. долара, около 1.8 млрд. лв. и 3.3 млн. г. марки, банката получи от касата огромно рефинансиране, което така и не успя да върне. На 23 септември 1996 г. ТСБанк бе затворена, а касата стана собственик на записите на заповед, издадени от десетте предприятия. В момента ДСК си иска парите от БДЖ, от Стомана - Перник, и от Антибиотик - Разград, и ще предяви претенциите си и към останалите седем фирми. Вземанията на ТСБанк от тях обаче събират и синдиците на фалиралата кредитна институция.


ПЧБ продаде дълга на Пресгрупа 168 часа


Големите сделки по продажба на дългове започнаха от края на август миналата година. Тогава Стефан Чипилски и Людмил Владимиров - квестори на ПЧБ, затворена от БНБ на 17 май 1996 г., продадоха на концерна Вестдойче алгемайне цайтунг (ВАЦ) дълговете на Пресгрупа 168 часа. Общата сума на тези задължения бе над 25 млн. г. марки, а германците платиха 23 млн. г. марки. В интерес на истината квесторите на ПЧБ успяха да получат доста висока цена за вземане на банка, която се намира под особен надзор.


По съвсем друга схема се развиха събитията с вземанията и задълженията на МИНЕРАЛБАНК, която бе затворена едновременно с ПЧБ. Нейните огромни външни задължения - на стойност 254 млн. щ. долара, предоставяха огромни възможности за изгодни операции по покупко-продажбата на дългове. Само няколко месеца след затварянето на банката външният й дълг падна и се продаваше по 18 цента за долар. Благоприятната конюнктура бе използвана от български групировки, които закупиха на тази цена задължения на МИНЕРАЛБАНК и срещу тях придобиха нейни вземания от работещи и платежоспособни държавни предприятия. По този начин се смени собственикът на дълга на Булгартабак - Благоевград. Така срещу 720 хил. щ. долара купувачът можеше да придобие от МИНЕРАЛБАНК вземане за 4 млн. щ. долара, което се обслужва редовно. Печалбата е повече от 5.5 пъти.


Стръвта Ангора


Тя бе заложена на 20 септември миналата година. Замисълът бе да се изчистят дълговете на Добруджанска банка и на Бизнес Банка към ДСК. На 20 септември Бизнес Банка пое дълга на добричката кредитна институция към касата, чийто размер по това време бе 2.2 млрд. лева. Срещу това Добруджанска банка участва с апорти на предприятия в увеличението на капитала на Ангора до 12.7 млрд. лв., като придоби 79% от акциите на агродружеството. След това тя прехвърли тези акции на Бизнес Банка и по този начин я възмезди както за поетото от нея задължение на добричката кредитна институция към ДСК, така и за парите - 2.7 млрд. лв., които пряко й дължи. На свой ред Бизнес Банка трябваше да прехвърли акциите на агродружеството на касата и да изчисти задълженията си към нея. ДСК обаче не захапа стръвта и крайната цел, в името на която тя бе заложена, се провали. А това доведе рибарите от Бизнес Банка и Добруджанска банка до пълна финансова съсипия.


Цесията БИОХИМ - Юкос петролеум - големият удар


Той бе направен от БИОХИМ в края на 1996 г., когато банката бе изправена пред остри ликвидни проблеми. Затова ръководството й начело с Владимир Георгиев продаде вземането на кредитната институция от Нефтохим, чийто номинал бе 32 млн. щ. долара. Дългът на рафинерията бе откупен от Юкос петролеум - България, който плати за него 31.5 млн. щ. долара. Веднага се появиха подозрения, че крайната цел на сделката е петролната фирма да получи силен приватизационен коз, с който да участва в наддаването за Нефтохим. Оказа се, че приватизацията на рафинерията ще стане в най-добрия случай едва през 1998 г., и то с помощта на чуждестранен консултант. А дотогава Нефтохим ще е погасила това свое задължение към Юкос петролеум.


ЗУНК-схемата Кредитна банка - ДСК в продължение


На 17 януари 1997 г. бе сложено началото на заплетената финансова схема между ДСК и Кредитна банка. Тя бе естествено продължение на цесията от 1994 г. с дълга на Кремиковци към Булгаргаз и на договора от 19 септември 1996 г. между банката и ДСК за доверително управление на валутни облигации по ЗУНК с общ номинал от 14.5 млн. щ. долара. Операцията от 17 януари 1997 г. е подробно описана във в. БАНКЕРЪ, бр. 39 от тази година. Същността й е следната: Кредитна банка прехвърля в полза на ДСК 7.63 млрд. лв. свои вземания от Кремиковци по спорната цесия. Срещу тях ДСК й предоставя валутни облигации по ЗУНК за 16.95 млн. щ. долара и свое вземане от ПЧБ за 69.55 млн. лева. Освен това касата погасява дългове на Кредитна банка към нея за 741.1 млн. лева.


Дълг срещу собственост


Сезонът на тези сделки бе открит от БНБ, която в края на 1995 г. придоби АГРОБИЗНЕСБАНК за един лев, а в началото на 1996 г. - БЗК, срещу вземанията си от нея. Повечето банкери окачествиха двете операции на БНБ като своего рода извращение. От Централната банка пък се оправдаха, че законите не им позволяват да обявят кредитната институция в несъстоятелност, затова са принудени да купят АГРОБИЗНЕСБАНК и БЗК, като се опитат да ги оздравят. Крайният резултат от тези операции се вижда две години по-късно.


Часът на истинските сделки дълг срещу собственост с кредити, отпуснати на предприятия, удари в началото на тази година. В повечето случаи те предхождаха приватизацията на държавните дружества. С голям брой подобни операции може да се похвали ХЕБРОСБАНК. До края на март тя продаде свои вземания от фирми за над 2 млрд. лв., което допринесе за бързото подобряване на ликвидността й. Дългът на Милкси - Силистра, за 32 млн. лв. бе купен от Балканмилк. Банката продаде и задълженията на Деметра ЗХ за 190 млн. лв. на Дунавия - за 69 млн. лв., на Витамина - за 88 млн. лв., на Мекомс - за 560 млн. лв., на Завода за дървообработващи машини и линии в Пловдив - за 220 млн. лв., на Стерконс - за 145 млн. лв., на Домат - за 180 млн.лв., и част от задълженията на Оранжерии - Пазарджик - за 400 хил. щ. долара. Дълговете бяха купени от частни фирми, които впоследствие приватизираха повечето от тези държавни предприятия.


Пробата на БРИБ


През март тази година БРИБ се пробва на пазара на външни задължения на български банки, които са поставени под особен надзор. Операцията бе започната със задължението от 19 млн. г. марки на Стопанска банка, затворена на 23 септември миналата година, към Banco di Napoli. БРИБ откупи от италианската банка 10% от задължението на Стопанска банка. Цената, на която е придобит дългът, остана тайна, но тя едва ли е била по-голяма от 500 хил. г. марки. Запознати с операцията твърдят, че БРИБ е откупила дълга от името и за сметка на свой клиент. По-нататък сделките със задълженията на Стопанската банка към Banco di Napoli бяха ограничени, тъй като квесторите Харалампи Кирков и Юлия Манчева подписаха с италианския си кредитор споразумение, което регламентираше реда за продажба на задълженията на Стопанска банка. То ограничи и възможността за спекулативни операции с външния дълг на банката.


Несъстоялата се операция с Фикс плюс


На 13 март тази година ДСК стартира още една операция по продажба на дълг на затворена банка. Тя сключва договор с Фикс плюс - финансова къща АД, която трябва да купи задълженията на ЕЛИТБАНК за 2.15 млрд. лева. Половината от тази сума е необходимо финансовата къща да плати веднага, а останалата част - до 13 май. Договорът трябваше да влезе в сила, след като Фикс плюс-финансова къща АД предостави гаранция от ING Bank. Според сегашния председател на касата Спас Димитров сделката се проваля, тъй като финансовата къща не дава обещаната банкова гаранция. Явно Фикс плюс-финансова къща АД се отказва от сделката, оценявайки състоянието на ЕЛИТБАНК като безперспективно.


И бюджетът се включи в дълговите сделки


Държавата също взе участие в дълговите игри, като регламентира действията си чрез Закона за бюджета за тази година. В него тя си даде правото да удържа от данъчния кредит, който дължи на предприятия по ДДС, като с тях покрива задълженията им към бюджета по други данъци. Освен това чрез същия този закон МФ пое задълженията на авиокомпания Балкан към МИНЕРАЛБАНК, Стопанска банка, ПЧБ, БАЛКАНБАНК и ТСБанк на обща стойност 37 млн. щ. долара. Срещу това бюджетът закри свои вземания за 37 млн. щ. долара от петте банки. Операцията бе регламентирана в края на юни, преди Стопанска банка и БАЛКАНБАНК да бъдат обявени в несъстоятелност, и бе извършена в края на август, когато това бе свършен факт.


Химеричната формула на спасението


КАПИТАЛБАНК и Добруджанска банка са последните от списъка на затворените кредитни институции, които бяха лишени от лиценз. На 11 ноември БНБ отне лиценза на Добруджанска банка, а на 20 ноември и на КАПИТАЛБАНК. От юни насам акционерите и на двете кредитни институции приложиха сложни финансови формули, за да ги спасят. Фирмите Кампан и АРМР изкупиха дълговете на КАПИТАЛБАНК към БАЛКАНБАНК, БИОХИМ, ПЧБ и Стопанска банка, чиято обща стойност бе 4.5 млн. щ. долара и 776 млн. лева. Малко по-късно те прехвърлиха по-голямата част от тях на Ронтадент и Роял Флеш - руските акционери на КАПИТАЛБАНК. Срещу погасяването на 1.9 млн. щ. долара и 482.3 млн. лв. от тези свои задължения КАПИТАЛБАНК се отказа от вземанията си за 9.2 млн. щ. долара и 751.3 млн. лв. от свои бивши и настоящи акционери и техни фирми: Трон, Нюз Холдинг, Стандарт Принт, Фърст Файненшъл и Нова Деница.


Остатъкът от вземанията си от КАПИТАЛБАНК - около 4.6 млрд. лв., руските фирми акционери апортират в капитала й. Дългът на банката към БНБ за 3.2 млн. щ. долара е платен от чуждестранната фирма CCT Consult Trade, а срещу това КАПИТАЛБАНК й прехвърля дълга на Мобилтел АД - дружество, в което Фърст Файненшъл държи 41%, а Трон - 9 процента. Цялата финансова формула за спасяването на КАПИТАЛБАНК се оказва химерична, а лицензът й бе отнет.


Формулата за спасение на Добруджанска банка, която е почти близнак на приложената от КАПИТАЛБАНК, също се оказа неточна. Разликата в случая е, че при добричката кредитна институция фирмата Кембъроу ММ5 на Красимир Михайлов изкупува задълженията на банката към БНБ - за 1.9 млрд. лева. Освен това фирмата на Михайлов придобива и дълговете на Добруджанска банка към МИНЕРАЛБАНК, към Пощенска банка и към БИОХИМ, чиято обща сума е 2.6 млн. щ. долара (около 4.7 млрд. лв.). Тези пари Кембъроу ММ5 предоставя като дългово-капиталов инструмент на Добруджанска банка (за увеличение на капитала й), въпреки че не получава разрешение от БНБ. Резултатът отново е провал.


Перспективите


Публична тайна е, че който държи дълговете на едно предприятие, той до голяма степен си осигурява и контрола върху него, а оттам и козовете за участие в приватизацията му. Случаите, които потвърждават тези зависимости, са многобройни - несъстоялата се продажба на Винпром - Русе, която пропадна заради неуредени задължения към ПЧБ, печалната приватизация на Плама и на японския хотел, интригата около раздържавяването на фуражната фабрика ЗП Бакаджик, за която писа в.БАНКЕРЪ в бр. 48 от тази година... И тъй като се очаква 1998 г. да бъде година на приватизация, със сигурност може да се твърди, че това ще бъде времето на най-големия разцвет на дълговия пазар. Към него ще се насочат фирми, приватизационни фондове и инвестиционни дружества. А по-голямата част от дълговете на предприятията са към банките. По този повод изпълнителният директор на БКК Петър Жотев често повтаря, че банковата приватизация ще стимулира раздържавяването в реалния сектор. Според някои финансисти голямо бъдеще ще имат онези финансови и корпоративни институции или групи, които успеят да привлекат чуждестранни инвеститори за изграждането на фонд за рискови капитали. Този тип фондове могат да консолидират задължения на перспективни дружества, които по една или друга причина са в лошо финансово състояние, и след като ги оздравят, да ги продадат на печалба или да получават приходи от дейността им, с които да покрият вече направените разходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във