Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКОВ КОНСОРЦИУМ ЩЕ ФИНАНСИРА ОБЩИНАТА С 30 МЛРД. ЛЕВА

Софийската голяма община
ще договори до края на март с консорциум от български банки заем
за 30 млрд. лева. С тях СГО ще започне изпълнението на инвестиционната
си програма. Основната част от парите ще се използват за реконструкцията
на Централните хали и за обновяване на пътната инфраструктура
в столицата. Организирането на заема е поверено на БУЛБАНК, която
ще осигури голяма част от финансирането и ще оглави консорциума.
В него ще бъдат привлечени няколко български банки, между които
ОББ, Пощенска банка и Общинска банка. Тепърва ще се уточняват
както броят и размерът на погасителните вноски по заема, така
и лихвата. Според експерти тя ще е малко по-висока от тази, при
която се отпускаха заемите за изкупуване на зърното през лятото
на миналата година. Доходността по тях бе равна на основния лихвен
процент плюс 1/2 от него. Кредитът за общината се предвижда да
е малко по-скъп, тъй като той няма да бъде гарантиран от държавата.


Засега единственият начин
общината да получи исканите 30 млрд. лв. е чрез създаването на
консорциума. Защото нито една банка в България не може да предостави
толкова голяма сума на един клиент, и то именно поради съществуващите
законови ограничения. Според чл.29, ал. 2 от Закона за банките
заемите, които кредитните институции имат право да отпуснат на
едно лице, не бива да надхвърлят 25% от капиталовата им база.
Така банката с най-голям капитал у нас - ОББ, който е над 76 млрд.
лв., може да даде на общината не повече от 14.5 млрд. лева. БУЛБАНК
пък би могла да отпусне сама 28.75 млрд. лв., но едва след като
увеличи капитала си със 100 млрд. лева. А това се очаква да стане
през април. Но подобен кредит веднага ще влезе в групата на големите
за банката, а това неизбежно ще увеличи рисковия й компонент и
респективно ще намали капиталовата й адекватност. Ето защо се
очаква сумите, с които банките ще участват в консорциума за финансиране
на общината, да не надхвърлят 10% от капиталовата им база. При
това положение се предполага, че ОББ ще предостави около 7.6 млрд.
лв., а БУЛБАНК не повече от 11.5 млрд. лева. Останалите пари до
30 млрд. лв. ще трябва да осигурят другите участници в консорциума.


Поради ограниченията,
които налага нормативната база, в кредитирането на общината ще
е необходимо да се включат най-малко пет големи банки, смятат
финансисти. С най-малка сума в консорциума ще участва Общинската
банка. Нейната капиталова база е над 2.4 млрд. лв., което означава,
че тя може да отпусне не повече от 120 млн. лева. Освен това законът
й забранява общият размер на кредитите, предоставени на нейни
акционери или на свързани с тях лица, да надвишава 10% от капиталовата
й база. Отпуснатите до момента подобни заеми от Общинската банка,
са около 5% от капиталовата й база.


На практика заемът от
български банки бе резервен вариант, в случай че по една или друга
причина се забави емитирането на общинските евробонове. И пречки
действително се появиха. На 20 януари измежду Morgan Grenfell,
UBS, PARISBAS и Nomura Securities трябваше да се утвърди чуждестранната
банка, която да поеме консултирането и пласирането на емисията.
Кризата на международните финансови пазари обаче наложи отлагането
на избора с един месец. След борсовите трусове в Югоизточна Азия
инвеститорите започнаха да оттеглят парите си от рискови ценни
книжа и да ги влагат в дългови инструменти на държави, които имат
висок кредитен рейтинг, като САЩ, Германия, Великобритания, Франция,
Швейцария. Това веднага рефлектира в доходността им. При петгодишните
съкровищни бонове на САЩ например тя падна под 5.5% годишно. В
същото време надбавките за риск по облигациите на държави с рейтинг
B2 скочиха от 300 до 900 базисни точки (от 3 до 9%). Това увеличи
годишната им доходност от 9 до 18 процента. През декември миналата
година тази надбавка падна до 600 базисни точки (6%), а доходността
от въпросните облигации - до 11.5% годишно.


Всъщност най-точна представа
за доходността, която чуждестранните инвеститори очакват от нашите
общински еврооблигации, дават българските ценни книжа по външния
дълг. Към 30 януари тази година тяхната доходност е 11.63% за
облигациите по просрочени лихвени плащания (IAB's) и 12.97% за
облигациите с отложено плащане (DISC's). А дневните движения в
доходността са между 25 и 30 процента.


За да могат да се пласират
успешно, общинските облигации трябва да носят по-висока доходност
от държавните, в случая - над 13 процента. При подобни очаквания
от страна на чуждестранните инвеститори и при нестабилността на
международните пазари за СГО е абсолютно неизгодно да емитира
еврооблигационен заем. Още повече, след като парите могат да се
осигурят от български банки при по-ниска лихва. Ето защо, ако
след месец цените на международните фондови борси не се стабилизират,
нищо чудно утвърждаването на чуждестранната инвестиционна банка,
като водещ мениджър по пласирането на общинските еврооблигации,
да се отложи повторно. Някои български финансисти са на мнение,
че при най-добро развитие на събитията общинската еврооблигационна
емисия ще се появи на пазара не по-рано от началото на тази есен.


Очаква се обаче консорциумът
от български банки да постави условие СГО да погаси кредита към
тях веднага след като получи парите от пласирането на общинските
еврооблигации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във