Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКИТЕ ВИНАГИ ЩЕ БЪДАТ АТАКУВАНИ ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

НА БАНКЕРИТЕ СЕ ОТРЕЖДА РОЛЯТА НА СТРАЖ НА ЧУЖДИТЕ ПАРИ


Кредитните милионери, източили търговските банки, и шефовете на финансовите институции, които са им осигурили парите, нямат и занапред много шансове за измъкване. Тези, които са разчитали, че бурята около публикуването на Списъка Каракачанов само ще ги завърти и след това ще ги подмине, са заложили на губеща карта, защото Икономическа полиция продължава да разравя авгиевите обори с нередовни заеми. Според подполковник Владимир Иванов, заместник-началник на направление Икономическа полиция в ДНСП, резултатите от проверките, която полицията осъществява из цялата страна, са насърчителни. Не бива да се мисли, че нашата активност започва с приемането на закона Каракачанов. Разликата в резултатите, постигнати преди и след ЗИОНК, се обяснява просто. Преди полицаите са вършели своята работа, преодолявайки безкрайни пречки при достигането до документацията на търговските банки, законът Каракачанов обаче издуха тази бюрократична въртележка и в момента полицията има директен достъп до цялата информация в банковите архиви.


Засега Икономическа полиция разследва историята на 10 868 необслужвани кредити. От тях са изключени всички лоши потребителски заеми, теглени от ДСК след 1987 г., с размер до 100 000 лева. На техните титуляри е даден срок (по споразумение между полицията и окръжните прокуратури) през който задълженията трябва да бъдат погасени. Имената на тези длъжници ще се водят в полицията в специална обобщена справка.


Една от целите на този подход е да се преодолеят бюрократичните куриози. Често пъти справката, която оперативните работници правят по всеки лош кредит, достига 20-25 страници. В нея фигурира първоначалният договор за кредит, приетите обезпечения, сведения от кого и кога заемът е бил разрешен и при какви условия, както и какви анекси са прибавени към него. Ксерографират се и документите, удостоверяващи датата и размера на последната погасителна вноска, както и всички документи, доказващи мерките, които банката кредитор е предприела за събиране на вземанията си.


Кредитните милионери си намират спонсор...


Проверките по закона Каракачанов не спират, подчерта за в. БАНКЕРЪ подполковник Владимир Иванов. Те ще приключат едва тогава, когато по всеки лош кредит бъде прието конкретно решение. А изборът не е особено богат. Лошият кредит може да бъде погасен; прокуратурата може да откаже да образува по него предварително производство и трето, по заема може да бъде образувано следствено дело. Има и четвърти вариант - въпреки че кредитът е бил погасен в определения със закона Каракачанов срок, прокуратурата да образува по сигнал на полицията предварително производство заради документна измама.


Впрочем има и съпътстващи куриози. Например бившият вече главен директор на РДСК в Бяла Слатина принудил нейните служители да покрият със собствени средства всички лоши кредити. В резултат полицията не открива никакви лоши длъжници, а кредитните милионери посрещнали Коледа 1997 г. с подарък, за който дори не са мечтали. Впрочем ръководството на ДСК светкавично уволнило този главен директор, а прокуратурата е образувала срещу него следствено дело за престъпления по служба.


И полицията пълни държавния бюджет


По данни на МВР в периода между приемането на закона Каракачанов и публикуването на списъка с кредитните милионери неизправни длъжници са възстановили на банките 87 млрд. лева. Числото е абсолютно точно, защото полицаите са получили оргиналните платежни документи. Всевъзможни прихващания и най-разнообразни цесии изобщо не са били вземани предвид. Към 1 септември 1998 г. тази сума нарасна с още 5 млрд. лева и достигна 92 млрд лева. Впрочем финансистите ще ви кажат, че тези пари са значително повече, защото банките са провизирали своите лоши кредити. Но при погасяването на лошия кредит се освобождават и провизии със същия размер. Тридесет процента от тях пък се изплащат на държавния бюджет като данък.


Разбира се, погасените досега суми не надхвърлят 3-4% от всички лоши заеми, посочва подполковник Иванов, които по сметки на МВР надхвърлят 2.745 трилиона лева. Само главницата им надвишава 1.84 трилиона лева. Но събраните 92 млрд. лева превишават почти три пъти целия бюджет на МВР за тази година.


Хората често се питат защо полицаят успява там, където кредитният инспектор е безсилен. Отговорът е прост - защото олицетворява държавата. Едно е, когато на вратата почука редови кредитен инспектор, и съвсем друго, когато потропа полицай и потърси завлечените пари - отбелязва подполковник Иванов.


Типичните портрети на неуспелите


Ако не е свързано с предварително планирана измама, кредитното милионерство нагледно демонстрира динамиката в предприемаческите пристрастия на българина. Първата вълна лоши кредити е свързана с бурното развитие на частното хлебопекарство, когато малките фурни се раждат след инжектиране на банков капитал. Но понеже редовите предприемачи не разполагат с необходимата бизнескултура и не са взели под внимание възможностите за реализацията на тяхната продукция, кредитите скоро стават необслужваеми, а фирмите още по-бързо стигат до фалит. В същото време банките се сблъскват с невъзможността да реализират обезпечението - закупените машини и съоръжения, които са твърде специфични. А днес малцина се интересува от нови инвестиции в хлебопроизводството. Резултатът е печален и за длъжника, и за банката, тъй като обезпечението остава нереализируемо.


Следващата вълна лоши кредити са подчинени на транспортните услуги. С банкови кредити са купувани камиони, пикапи и автобуси. Само в Ямбол са фалирали четири фирми на автобусни превозвачи. Причините са най-различни - кражба на автобуса, ограбване на возилото или катастрофа. Във всички случаи фирмата длъжник се лишава от единствения си източник на приходи, а лихвите върху главница нарастват дотолкова, че обезпечението, ако въобще го има, не може да покрие само тях.


Третата вълна лоши кредити следва развитието на дребната търговийка. Масово са вземани заеми за откриване на бакалнички, на кафенета или на малки питейни заведения. Но понеже конкуренцията е огромна, а платежоспособното търсене ограничено, повечето самобитни търговци бързо фалират, което ясно се вижда по динамичната смяна на фирмените табели по централните улици на градовете. В резултат не само търговците, но и банките се изправят пред счупеното корито.


Нови времена и нови нрави


Валутният борд промени и характера на повечето финансови престъпления. Доскоро убедително водеха лошите кредити, следвани от документните измами. На трето място бяха банковите загуби, причинени от некомпетентност и безхаберие на служители и началници в кредитните институции. Но последните промени в законодателството и ограниченията на Паричния съвет направиха много трудна играта пари на заем без връщане. Затова пък второто и третото направление - документните измами и некомпетентността, не само не изчезват, но си и вървят, хванати под ръка.


Икономическа полиция отчита, че се увеличават опитите за документни измами, въпреки че засега масово се прилага баналната схема за използване на един и същи имот или стоково-материални ценности като обезпечение пред повече от една банка.


Досега полицията е регистрирала 200 случая за многократно залагане на едни и същи залог при тегленето на заеми от различни банки. Интересно е, че този род престъпления се съпровождат със странна дискусия между МВР и част от банкерите, чиято тема е проста - възможно ли е една вещ или един недвижим имот с висока пазарна стойност да бъдат предложени като обезпечение срещу заеми, отпуснати от една и повече банки. Според подполковник Владимир Иванов това е почти невъзможно. Резервите му идват от това, че един имот трудно може да удовлетвори няколко банки. Първо, техните нужди възникват в различно време и, второ, в този случай би се нарушила определената със закон поредност в удовлетворяването на отделните кредитори. В резултат ще възникнат естествени противоречия между отделните кредитни институции. Типичен пример е спорът между ОББ и ТБ БИОХИМ за начина, по който Обединена българска банка е продала недвижим имот в Стара Загора, служещ като обезпечение по кредити, теглени от двете банки. От БИОХИМ продължават да твърдят, че ако продажбата е била извършена по подходящ начин, и те са щели да удовлетворят напълно своите вземания.


Ако кредитният регистър бе създаден преди години, нямаше да се стигне до куриози. Например един остапбендеровец вече лежи в затвора в Бобовдол, след като е изтеглил 12 кредита от различни банки и по осем от тях е абсолютно неизправен длъжник. Най-големият му удар е задължение от 1995 г. за 3 млн. лева към Стопанска банка. Накрая не останала банка, откъдето да взема нови пари и затова завлякъл една заложна къща - отбелязва подполковник Иванов.


Този сценарий се е разиграл и в други 200 случая, както са установили досега в хода на проверките полицията и следствието. В други 360 случая са използвани документи с невярно съдържание. Винаги ще се намират хора, които са готови да излъжат или да измамят, отбелязва подполковник Владимир Иванов. - Но ако има добри закони, тези опити ще бъдат значително по-малко. Защото престъпниците не бива да се подценяват. Те имат комбинативен ум и обикновено се движат на крачка пред полицията. Освен това много бързо усещат несъвършенствата в законодателството и не пропускат да се възползват от празнотите в него в своя изгода. Затова и Наказателният кодекс непрекъснато се променя, подтикван от развитието на практиката.


Затова е напълно естествено именно банките да продължат да инвестират в сигурност, от която - и животът го доказа, зависят техният просперитет и финансовото здраве на обществото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във