Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ ВЕЧНО ЗЕЛЕНИТЕ КРЕДИТИ

Г-н Симеонов, БНБ промени повече от наредбите за банков надзор. Каква е целта?


- Искам да посоча, че наредбите за банков надзор не са учебници по банкерство. Те дават само минималните изисквания, с които Централната банка иска да предпази влогонабиращите институции от поемането на прекалено големи рискове, които, както показа и опитът, водят единствено до тежки загуби. За съжаление все още има банкери, които смятат, че могат да управляват ефективно, ако следват единствено наредбите на БНБ. Това не може да им гарантира висока рентабилност, а именно тя е основната цел на техните акционери.


Защо УС на БНБ промени Наредба N9 за класифициране на банковите кредити?


- С тези промени на практика се усъвършенства методиката за квалифициране на активите на банките, като тя се съобразява и с международната одиторска практика.


Новата Наредба 9 е сред най-сложните подзаконови нормативни актове, защото в нея са включени както отделни счетоводни принципи - например за предпазливостта, така и текстове, които засягат самия процес на кредитиране.


В Наредбата са определени и минималните надзорни изисквания за образуване на законови провизии, неотменим елемент на предпазливото банкерство. Засегнат е и въпросът за данъчното третиране на провизиите. Следователно Наредба N9 обхваща един особено широк периметър въпроси. Затова тя бе предмет на широко и продължително обсъждане с участието и на експерти от МВФ. И все пак тя не е напълно завършено здание. Когато видим първите резултати от нейното приложение, ще направим някои допълнения, за да приключим с механизма за фина настройка. Изменения ще се наложат и поради очакваните промени в Закона за счетоводството и в други нормативни актове.


Проектозаконът за корпоративното данъчно облагане разбуни духовете на банкерите, защото въвежда 30-процентно данъчно задължение и върху провизиите. Какъв е вашият коментар?


- Лично аз не споделям философията на този текст от закона. Не съм съгласен и с аргументите, които го мотивираха. Не съм убеден и в тезата, че така банките ще бъдат насърчени да не раздават повече лоши кредити и по-ускорено да си събират вземанията.


Образуването на законови провизии е продиктувано от принципа за предпазливостта. То цели да се приведе отчетната стойност на един актив към неговата справедлива стойност. Провизиите са финансов разход и винаги водят до влошаване на крайния финансов резултат, с който директно се влияе и върху размера на капиталовата база, когато се отчита загуба. Когато една банка раздава кредити и те се окажат невъзвръщаеми,тя образува провизии по тях и се декапитализира. Особено ако размерът на провизиите надмине приходите, които банката е реализирала от дейността си. Възниква конфликт, защото се нарушава балансът между необходимостта от образуване на провизии и стремежа на кредитната институция да поддържа нормалната норма на рентабилност. Не бива да забравяме, че основният стремеж на всеки инвеститор е да постигне колкото може по-голяма печалба от вложените пари.


От своя страна банките се стремят да поддържат достатъчен пазарен интерес към своите акции както сред настоящите си собственици, така и сред потенциалните нови инвеститори. За мен този мотив е по-важен, отколкото текущите интереси на фиска. Започне ли процес на капиталова ерозия, той едва ли може да бъде овладян чрез данъчно облагане. Напротив, всяка банка, която е влошила кредитния си портфейл по някаква причина, само ще търпи допълнителни санкции, които ще й помогнат да потъне още по-бързо.


Едва ли това е нормална практика по света. Не е ли по-естествено правителството да защитава банките...


- Да, в известен смисъл се отклоняваме както от практиката на развитите страни, така и от завоюваното досега единство в счетоводното, надзорното и данъчното третиране на специалните резерви (провизиите) като финансов разход. Но понеже Законът за корпоративното данъчно облагане вече е приет в този му вид, банкерите ще трябва да го съблюдават. Това обаче едва ли ще бъде основният мотив за неотпускане на нови лоши кредити. Основният мотив е да се спечели от кредитната дейност, която е основна за банките, а когато печелят, финансовите институции ще бъдат и добри данъкоплатци. Не мога да повярвам, че ще се намери истински собственик, който ще бъде доволен от факта, че не получава дивиденти заради лоши кредити.


Наредба N9 определя нов начин за провизиране за валутните ЗУНК-облигации. Това обаче ще доведе до драстично съкращаване на сегашните провизии и банките ще са принудени да плащат огромни данъци. Не се ли поставят отново на първо място интересите на фиска?


- Този проблем настина съществуваше. Според досега действащата Наредба N9 провизирането на валутните ЗУНК-облигации се извършваше по фиксиран процент, а сега като разлика между номинала и справедливата или пазарна цена на тези облигации. Следователно ще възникнат чувствителни счетоводни разлики. Разликата, която трябва да се освободи, се включва в техния доход и поражда данъчно задължение. Неговото изплащане може да доведе до сериозни проблеми в отделни банки. Затова БНБ се договори с Министерството на финансите заделените досега провизии да не се освобождават веднага, а едва след като самите активи бъдат продадени или реализирани по друг начин. Ако тогава цената на валутните ЗУНК-облигации бъде по-малка от досегашната, банките ще компенсират появилите се загуби за сметка на тези свръхпровизии.


Пазарната цена на един актив е променлива величина. Има достатъчно примери, когато ценни книжа, считани за много добри активи, след броени месеци се превръщат не само в напълно недоходоносни, но дори цената им катастрофално спада, защото притежателите им панически бягат от тях.


Загубата на стойност е нормален процес в пазарното общество и за неговото съществуване банкерите не могат да бъдат обвинявани.


С какви проблеми ще се сблъскат търговските банки при неизбежното предоговаряне на проблемни кредити, при което се редуцират главницата или лихвите по нея?


- Наредба N9 урежда най-вече начина за класифициране на предоговорените кредити, а не самия процес на предоговаряне. Той е специфичен както за всяка банка, така и за нейните длъжници. Знам, че много кредити са станали труднообслужвани или несъбираеми, защото банките произволно са начислявали лихви върху техните главници. Или е имало някакво обезпечение, достатъчно навремето, което по-късно, поради натрупаните лихви, се оказва че вече не може да покрие нарасналия дълг.


От друга страна, наредбата цели да предпази банките от опити за измами. Техният механизмът е пределно прост: формално подобряване на кредитния портфейл се постига чрез постоянно предоговаряне на иначе безнадеждни кредити - т. нар. evergreen credits или вечнозелени кредити. Този номер се разиграваше от повечето затворени банки. Техните управители дълго време ни убеждаваха, че имат само редовни кредити, защото са ги предоговорили, но не отчитаха дори един лев приход от тяхното обслужване. Банков надзор положи много усилия, за да им докаже, че подобни предоговорени кредити всъщност не са толкова добри, колкото искаха да ни убедят.


Бихте ли посочили ограниченията, които новата наредба налага на банките при редуцирането на кредитните задължения?


- Съкращаване на главници и лихви е допустимо само тогава, когато банката е убедена, че имущественото и финансово състояние на длъжника не може да покрие вземането й. Решение за редукция, което не е придружено от задълбочен анализ на възможностите на заемополучателя да погаси своя дълг по първоначално договорената схема, е най-малкото съмнително. Не може да се приеме, че един длъжник е в добро финансово състояние и нормална платежоспособност, щом настоява за редукция, освен когато тя е мотивирана с грешки на банката при начисляване на лихви. Но банкерите са делови хора и на тях им е ясно, че винаги трябва да предпочетат частта от цялото пред възможността да не получат нищо, ако обявят своя длъжник в несъстоятелност, защото най-вероятно банката ще се нареди на последно място при осребряването на имуществото на фалиралия търговец. Този въпрос е особено актуален у нас, защото знаем колко се влачат делата за обявяване в несъстоятелност, и второ - в процеса на т. нар. оздравяване на длъжника от неговото предприятие обикновено изтичат много пари и имуществото му може да бъде разпиляно.


Какъв е срокът, в който една банка трябва да прекласифицира предоговорен кредит?


- В Наредба N9 има изричен текст, който цели да наложи твърде предпазлив подход при преквалифицирането на един съмнителен кредит в по-горна група след неговото предоговаряне. Понеже приемането на нов погасителен план само по себе си не е гаранция за изплащане на дълга. Затова длъжникът трябва най-редовно да обслужва своя кредит в продължение най-малко една година, за да може банката да го преквалифицира в по-горна група.


Много по-важно е банките текущо да наблюдават обслужването на раздадените кредити поради динамичната икономическа среда и бързо изменящото се финансово състояние на длъжниците, за да могат да реагират навреме. Защото в много случаи банките не обръщат внимание на първите сигнали за опасност и лекомислено продължават да разрешават кредити със скритата надежда, че заемоискателят рано или късно ще се оправи и ще върне накуп всички заети пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във