Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКИТЕ СПЕЧЕЛИХА ОТ ВИСОКАТА ИНФЛАЦИЯ

МАХАЛОТО МОЖЕ ДА ТРЪГНЕ В ОБРАТНА ПОСОКА

Стоян Александров, председател на съвета на директорите

на Централна кооперативна банка

Главоломното падане на лихвените проценти би могло

да изиграе лоша шега както на банките, така и на техните клиенти.

След рязкото понижаване на лихвите изведнъж всички започнаха да

търсят кредити. Какво ще стане обаче, ако махалото

тръгне в обратна посока? Убеден съм, че ниските лихвени проценти

няма да се задържат дълго време. И в крайна сметка отново ще останат

излъгани и кредитополучателите и банките.

Сега, когато лихвите падат рязко, едва ли някой си

задава въпроса дали ще се върнат парите в банките и дали няма

да се провокира едно неестествено поведение на хората при избора

им къде да вложат средствата си. Това е много сериозен проблем.

Според мен дори и да има възможност за понижаване на лихвения

процент, БНБ трябва да задържи темпа на свалянето му, за да може

част от парите, които са у населението, да се върнат в банките

и по този начин да се намали напрежението във финансовата система.

Всъщност сега, когато се намалят драстично лихвите по левовите

депозити, а по валутните те останат сравнително високи, няма ли

хората да хукнат отново да купуват валута? Трябваше да се помисли

и от тази стратегическа гледна точка, за да не се поставят на

сериозно изпитание всички кредитни институции.

Какво може да се очаква като поведение на търговските

банки? При всички случаи то ще е многозначно. От една страна,

като че ли е най-лесно да се инвестира в държавни ценни книжа.

Макар и с ниска доходност, те имат нисък риск и висока ликвидност.

Освен това някои от ценните книжа - примерно ЗУНК-ете и брейди

облигациите, могат да се заложат в чужбина и срещу тях да се получи

рефинансиране. Но, от друга страна, доходността по ДЦК не е висока,

а много от банките не са в състояние бързо да се пренастроят и

да минимизират разходите си. Това не става с магическа пръчка.

Останалите канали, от които банките печелиха, до

известна степен бяха дългите позиции. От тях се формираха кухи

печалби, но пък имаше ефективно плащане на данък върху печалбата.

Банките спечелиха, доколкото успяха да изчистят портфейлите си.

Според мен сегашното сравнително добро състояние на банковата

система се дължи до голяма степен на високата инфлация и на цената

на валутата. Така че всяко зло за добро. Ако курсът на щатския

долар не беше стигнал до 2000-3000 лв., много от кредитните институции

никога нямаше да успят да се разделят с част от наследството си

от лоши кредити. Това че спечелиха и кредитните милионери, е отделен

въпрос.

Днес обаче банките вече не могат да печелят от дълги

позиции, от покупко-продажба на валута, а лихвеният процент пада...

В същото време те не могат рязко да свият разходите си и да разчитат

само на безрискови инвестиции в ценни книжа.

Другото вложение са кредитите. Искат, или не, банките

ще трябва да кредитират въпреки новите драстични ограничения в

закона. По принцип като философия ги споделям, защото беше крайно

време кредитните институции да престанат да са социални

грижи. При кредитирането има висок риск, но пък и има и

нещо друго, което можем да поставим като условие - когато кредитира

дадено предприятие, всяка една банка да поиска то да мине на обслужване

при нея. Основното, от което кредитните институции ще печелят,

са таксите и комисионите. В този смисъл банките ще поемат риска

да кредитират, та дори и само за да съхранят клиентите си с големите

обороти, чиито разплащания минават през тях, или пък - да привлекат

нови клиенти. За съжаление между банките съществува и нелоялна

конкуренция. В много региони на страната има банки, които умишлено

не събират нито такси, нито комисиони, тъй като имат печалба,

а и опитвайки се да си запазят клиентите за по-тежки времена.

В повечето случаи в централата не знаят какво правят клоновете

й, че те си формират местна политика. Но в момента, в който се

определят правилата на играта, подобни неща ще се ограничат.

Проблем да кредитират ще имат по-малките банки поради

ниския си собствен капитал. Вариантът е те да увеличават капитала

си, но пък никак не е лесно днес да намериш някой, който умира

от желание да инвестира и купува банкови акции.

Според мен най-големият натиск на Валутния борд ще

е в края на тази и началото на следващата година. От съществено

значение са реформите в бюджетния сектор. Какво имам предвид?

Ако не се приемат драстични мерки и не се направи истинска реформа

в здравеопазването, образованието и силовите министерства, бюджетът

няма да издържи. Твърди се, че в момента той е свръхликвиден.

Това е много учудващо. Откъде бюджетът има тези пари, с каква

емисия ценни книжа и с каква доходност достига тази ликвидност?

И ако реформите не се направят веднага, то през зимните месеци

ще има трудности с финансирането на разходите. Не съм оптимист,

че приходите ще потекат към бюджета. Отговорни лица

заявяват, че финансовата дисциплина щяла да се затегне и от тази

гледна точка ще се увеличат рязко приходите. Но неотдавна заместник-министърът

на финансите Дора Андреева обяви, че към 30 май са събрани само

25% от приходите и 12% от акцизите, предвидени в годишната програма.

Освен това в момента, в който се приватизират големите предприятия,

постъпленията от данък върху печалбата рязко ще изчезнат, защото

така е предвидил законът. В такъв случай откъде ще дойдат предвидените

приходи? Ще се наложи бюджетът да излезе на капиталовия пазар,

но тогава няма да може да се продават ДЦК със сегашната доходност.

Другият оптимизъм на управляващите е, че ще излезем

на международния пазар и ще пласираме еврооблигации, защото някой

е обещал, че ще се вдигне кредитният ни рейтинг. Ами какво от

това, че имаме висок рейтинг? Въпросът е дали потенциалният инвеститор

ще го приеме и каква цена ще плати.

Изключително много се залага на приватизацията. Предвижда

се от приватизационните постъпления да се финансират някои разходи.

Половината от бюджетния дефицит има за източник на финансиране

постъпленията от раздържавяването. А откъде ще дойде ресурсът

за приватизацията?

Учудвам се за каква свръхликвидност се говори. Нека

да се определи общата ликвидност в икономиката, за да се види

какво е изходното търсене и съответно предлагането на макроикономическо

ниво. Например Централна кооперативна банка има клиенти, които

търсят милиарди левове за оборотен капитал, а не за инвестиции.

Някой направил ли е сметка само мелничните комбинати колко ще

искат за изкупуване на зърното? Ами за слънчогледа, зеленчуците,

гроздето, тютюна...? Нужда от оборотен капитал имат и текстилните,

и трикотажните, и машиностроителните предприятия... И ние разчитаме

тези предприятия да започнат да работят, а не да стагнират. Много

от тях се нуждаят от дългосрочно инвестиране. Банките предпочитат

краткосрочните кредити, които са обезпечени с дългосрочни активи,

и така се задоволяват само текущите потребности на икономиката.

В този случай ликвидността изчезва автоматично или се свежда до

нула. А за инвестиции откъде ще дойдат парите? Колко са кредитните

институции, които с лека ръка ще застанат зад приватизационни

сделки? Не може да се разчита банките в България да кредитират

в големи мащаби приватизационни сделки.

Дори парите, които се намират у населението, да бъдат

ангажирани в приватизационните сделки, проблемът е в узаконяването

и прекарването на тези средства през банките. Не са малко хората,

които имат пари извън кредитните институции и искат да платят

за покупката на дадено предприятие и се чудят как да вкарат тези

средства в банките, да ги узаконят. Ако приватизиращите органи

спазват изискванията да се доказва произходът на парите и платените

данъци, без кредитни условия няма да стане. Другият вариант е

да се изнесат парите навън, после отново да се внесат и схемата

става много сложна.

Аз не смятам, че външният свят гледа с много добро

око на България. Имах възможност да посетя и Швейцария, и Германия.

Те твърдят, че сме интересни, но изчакват, защото страната ни

няма друг изход. Първо, имаме програма за приватизация, която

трябва да изпълним, второ - ще попаднем в капана на заема ФЕСАЛ

за приватизация на предприятията като брой сделки и постъпления.

И чужденците казват ще дойдем да приватизираме ноември-декември,

когато вече наближава срокът за отчитане на тези показатели. Тогава

няма да искате същата цена. Тя вече ще е два или три пъти по-ниска.

Това са елементарни неща - защо да се купува нещо сега, след като

след четири месеца то ще е далеч по-евтино? Не виждам чак толкова

голям интерес на западните инвеститори да купуват наши предприятия,

но дори да ги приватизираме и постъпленията да дойдат, какво ще

правим през следващата година? Тогава плащанията по външния дълг

няма да са по-малки, а няма вече какво да продаваме.

Друг много съществен момент е, че част от предприятията

бяха купени от приватизационните фондове. Те бяха купени за жълти

стотинки, но за да се превърнат в печеливши, освен оборотен капитал

са необходими и доста инвестиции. Същевременно голяма част от

приватизационните фондове нямат свеж ресурс. И какво става оттук

нататък - всеки би могъл да предвиди. Според мен една промяна

в нормативната уредба, свързана с премахване на забраната фондовете

да се разпореждат с акциите на предприятията в рамките на шест

месеца след третата тръжна сесия, ще реши някои от тези проблеми.

Защото много от фондовете играха на търговете от масовата приватизация

за някого и е крайно време истинският собственик да се легитимира

и съответно да си поеме ангажимента. Не са малко случаите, когато

този истински собственик е външен и той трябва да се узакони,

за да докара ресурса. Забавянето на процеса може да се окаже фатално.

Facebook logo
Бъдете с нас и във