Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКИТЕ ЩЕ СЕ СДОБИЯТ С НОВА НАРЕДБА ЗА ЛИКВИДНОСТТА

Вероятно до края на месеца управителният съвет на

БНБ ще приеме окончателно Наредба N11 за управление на ликвидността

на банките. На практика това е изцяло нов регламент и за разлика

от стария, както твърдят експерти, е и по-опростен. През миналата

седмица проектът на БНБ бе представен за становище в Асоциацията

на търговските банки. И както се оказа, препоръки отново не липсваха.

Предполага се, че част от предложенията за промени в регулациите

ще се вземат предвид при окончателното приемане на Наредба N11.

На практика с нея се определят условията и редът,

осигуряващи на банките постоянна способност да посрещат задълженията

си. Изготвеният поднормативен акт има за цел да осигури оцеляването

на кредитната институция в случай на непредвидено изтичане на

парични средства, или в случаите на увеличаване на загубите от

кредитната дейност. Така, по думите на централни банкери, при

неблагоприятни обстоятелства системата за управление на ликвидността

ще играе ролята на първа защитна бариера за оцеляване на банката.

От наредбата става ясно, че управлението на ликвидността трябва

да осигури непосредствените потребности от нетно финансиране

на банката, за да се избегнат големите парични нужди в близко

бъдеще. Мерките за постигане на тази цел включват контакти

с големите вложители много преди датите на падежите, за да се

установят намеренията им и ако е необходимо своевременно да се

намерят средства от алтернативни източници.

Търговските банки ще трябва да изготвят и приемат

правила за управление на ликвидността си, които включват изчерпателни

информационни системи и процедури за наблюдение и оценка на подходящото

ниво на ликвидните активи. С такива активи кредитната институция

трябва да разполага във всеки един момент, като отчита възможността

за неочаквани и неблагоприятни парични потоци. На практика в тримесечен

срок от влизането на тази наредба в сила банките трябва да представят

в Банков надзор приетите от тях правила за управление

на ликвидността.

Една от препоръките на АТБ е в наредбата да се разграничат

понятията ликвиден риск, ликвидна криза

и криза. Според банкерите това ще позволи по-ясно

да се разделят правата и отговорностите на БНБ и търговските банки

при различните варианти на развитие на системния и специфичния

риск в банковата система. Освен това разделението би позволило

да се прецизират обстоятелствата, при които е възможно рефинансиране

на търговските банки.

Техните представители обаче смятат, че проектът не

съдържа ясни критерии за оценка на ликвидността на банките от

страна на Банков надзор. А това, добавят банкерите,

може да направи твърде субективна работата на надзора.

Според експерти ликвидността на банките най-точно

се оценява с коефициентите на покритие. Добре ще бъде, ако те

се изчисляват освен на база балансова стойност на пасивите, и

във вариант на неснижаеми остатъци по видове депозити. АТБ предлага

този показател да се заложи в наредбата със задължителни минимални

стойности за всеки времеви интервал. А останалите показатели да

се използват като спомагателни, като числовите им стойности служат

предимно за анализ.

Според чл.4, ал.4 от наредбата органите на банковия

надзор ще извършват преглед и оценка на адекватността на плановете

за извънредни обстоятелства и на хипотетичните нетни

парични потоци в условията на ликвидна криза. От асоциацията

препоръчват в БНБ да дефинират базата, върху която ще се извършва

тази оценка.

При отсъствието на широк пазар за достъп до нови

депозити със средносрочни и дългосрочни падежи и при наличието

на възможност за изтичане на спестовни влогове банката по необходимост

ще разчита в голяма степен на авоарите си от ликвидни активи.

А пак според наредбата ликвидни активи означава свободно

и леснообратими в налични пари активи, които естествено са необременени

от каквито и да било промени или запори. В групата на ликвидните

активи са включени: банкноти, монети и парични средства

на път, сметките в БНБ, разплащателните сметки в банките, краткосрочните,

средносрочните и дългосрочните ДЦК, облигациите по ЗУНК и брейди

облигациите. Търговските банкери обаче не са съгласни с подобно

определение. Затова предлагат дългосрочните ДЦК, ЗУНК- и брейди

облигациите да се включват в ликвидните активи само по преценка

на ръководството на дадената банка в зависимост от конюнктурата.

Представителите на АТБ предлагат още да се уточнят

и прецизират връзките между Наредба N9 и Наредба N11 от гледна

точка на корелацията между ликвидните активи и законовите провизии.

На практика обемът на ликвидните активи не би трябвало да бъде

по-малък от законовите провизии, съгласно Наредба N9.

Facebook logo
Бъдете с нас и във