Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКИТЕ СА ПЛАТЕЖОСПОСОБНИ, НО НИСКОРЕНТАБИЛНИ

ДЪРЖАВНИЯТ ФИНАНСОВОКРЕДИТЕН СЕКТОР СЕ НУЖДАЕ ОТ

ПРИВАТИЗАЦИЯ И ДРАСТИЧНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА КАПИТАЛА

Всички българска банки, в които БКК има преобладаващо

участие, са стабилизирани. Данните към края на юни тази година

подкрепят това твърдение. След заделянето на провизии и плащането

на данъци общият финансов резултат на БУЛБАНК, ОББ, БИОХИМ, ХЕБРОСБАНК,

ЕКСПРЕСБАНК и Пощенска банка е 15.5 млрд. лева. Капиталовата адекватност

на шестте кредитни институции е около 8.4%, общата им ликвидност

- близо 60.6%, чистият им капитал - над 105.8 млрд. лева. Кредитните

портфейли на държавните банки като цяло са със доста подобрена

структура. А доказателство за връщането на доверието в банките

е, че привлечените средства от граждани и фирми са се увеличили

с 283.9 млрд. лева и със 71.1 млн. щ. долара. Но тук ясно проличава

новият проблем, с който се сблъскват не само държавните, а и всички

останали кредитни институции - съсипаният реален сектор и тромавото

законодателство не дават възможности за предоставяне на кредити.

А както неведнъж вестник БАНКЕРЪ писа, кредитите останаха

единствената доходоносна операция, която банките могат да осъществяват.

Нездравата икономика отново създава проблеми на банките

За разлика от финансовокредитния сектор производството

в България тепърва започва да излиза от икономическата криза.

Но в този сектор все още не става въпрос за ръст. През тази и

следващата година ще трябва да сме доволни, ако спре спадът. При

това положение обаче стабилизираните вече банки трудно ще намират

клиенти, с чиито пари да оперират и в които да пласират рентабилно

парите си, като им предоставят заеми. Предприятията, които могат

сериозно да гарантират връщането на заетите пари, са все още твърде

малко. Приватизацията също не е набрала толкова голяма скорост,

че банките да могат да вложат в нея част от своите средства. Големите

сделки се правят от западни инвеститори, които ползват собствен

ресурс или го заемат от чуждестранни банки. Освен това българските

кредитни институции не разполагат с достатъчно средства, за да

ги инвестират в средносрочни и дългосрочни кредити.

Създаването на нови предприятия е почти екзотика

в България. Една от причините е, че българските предприемачи явно

не могат да предложат рационални проекти, а другата - че банките

не разполагат с т. нар. дълги пари, за да ги финансират.

Факт е, че за инвестиционно банкиране засега и дума не може да

става. Единствените сравнително атрактивни възможности за доходоносно

влагане на пари в производствения сектор се отвориха едва през

юли по повод на кампанията за изкупуване на зърното. Но за реализацията

и на тези операции бе необходима държавна гаранция. В крайна сметка

кредитните институции, включително и държавните, могат да изтръгват

някакъв доход от скромната конюнктура, като кредитират селскостопанските

кампании, като отпускат оборотни заеми на малка група стабилни

предприятия и като развиват кредитирането на дребно - потребителски

заеми или такива за жилищно строителство. Тези алтернативи обаче

са крайно недостатъчни за банките и липсата на доходоносни инструменти,

в които те да влагат активите си, силно накърнява тяхната рентабилност.

Факт е, че към края на юни общият размер на чистия

доход на държавните банки спрямо техните активи е около минус

0.5 процента. Специалисти смятат, че нормалното равнище на това

съотношение е между 10 и 15 процента. Единствено ОББ и ЕКСПРЕСБАНК

извършват по-рентабилни финансови операции, тъй като чистият им

доход е съответно над 7.9% и около 6.7% от активите им. Рентабилността

на останалите държавни банки е доста по-ниска, а при някои дори

и отрицателна. И ако изход не бъде намерен, това може след година

да застраши стабилността на банковата система.

Подобряване на структурата на кредитния портфейл

Това е един от начините за увеличаване на доходността

на кредитните институции. И в това отношение през първите шест

месеца на тази година държавните банки направиха много. В края

на миналата година редовно обслужваните заеми са били едва 11.48%,

а просрочените - над 60 и 90 дни - 72.13 процента. Специално при

валутните кредити в голямо просрочие са били 23.53 процента. Шест

месеца по-късно картината е коренно променена. Редовно се обслужват

38.83% от всички кредити, а проблеми имат едва 4.52% от тях. Подобна

е и ситуацията при валутните заеми - само 4.36%, от които не се

погасяват навреме. Тези тенденции повишават приходите на банките,

но не задълго, тъй като не са свързани с отпускането на нови редовни

кредити. Процентът на заеми от този тип ще се увеличи значително

вероятно след предоставянето на заеми за изкупуване на пшеницата.

Този ефект ще бъде краткотраен - най-много до края на година.

Сегашното правителство показва склонност все по-малко да се намесва

като страна във взаимоотношенията банков - реален сектор.

Най-вероятно през следващата година държавни гаранции няма да

се предоставят. Тогава рискът в земеделските кредити значително

ще нарасне. Така че въпросителните на кого и какви заеми да отпускат

банките си остават. Оборотните кредити също са краткосрочно решение.

Ако производството започне да се изправя на крака, предприятията

ще предпочетат да финансират дейността си предимно със собствени

пари. Поради тази причина и тази финансова ниша няма да се увеличи

значително. На предприятията обаче ще са им необходими кредити

за закупуване на нови машини и технологии, както и за разработването

на нови продукти. Финансирането на подобни проекти обаче изисква

минимум средносрочни кредити, а точно парите за подобни заеми

не достигат на държавните банки.

Приватизация и увеличаване на капитала

Това е решението, което гарантира траен изход от

създалата се ситуация и неслучайно за него настояват и МВФ, и

Световната банка. От приватизацията на ЕКСПРЕСБАНК, БИОХИМ, ХЕБРОСБАНК

и Пощенска банка БКК едва ли ще вземе много пари. Очаква се за

тези кредитни институции тя да получи около 34.5 млн. щ. долара.

Това е и чистата стойност на капитала на тези кредитни институции

към края на юни тази година. Това обаче не е голямо зло, ако купувачите

на тези банки се ангажират да увеличат пет или шест пъти техния

капитал. Ако тази цел бъде постигната, всяка една от петте банки

ще получи допълнителни средства, които ще варират между 10 и 40

млн. щ. долара.

Увеличаването на капитала на банките ще премахне

законовото ограничение да се отпускат големи по размер заеми.

При капитал от 40 млрд. лв. например банката ще може без проблеми

да отпуска на едно предприятие кредит за 10 млрд. лв., или от

5.5 млн. щ. долара, без да се нуждае от държавна гаранция или

от залог на злато, ДЦК, валута или лева. Най-важното обаче е,

че доколкото по парите, които е получила като увеличение на капитала,

банката няма разходи, тя ще може да финансира с тях средносрочни

и дългосрочни инвестиционни проекти. Така кредитните институции

ще могат при достъпни условия да осигурят на предприятията средствата,

които са им необходими за закупуване на нови машини, съоръжения

и технологии. И тези кредити по никакъв начин няма да се отразят

неблагоприятно на платежоспособността на банките. Те ще помогнат

банковите клиенти да повишат рентабилността си. Увеличеното производството

ще стимулира печалбата. Ще се увеличи паричният поток през банките,

а така и самите банки ще увеличат рентабилността си и дори в края

на годината ще могат да плащат дивиденти, по-високи от основния

лихвен процент. Тогава гражданите сериозно ще се замислят дали

вместо да държат парите си на депозит при ниски лихви, да не ги

инвестират в акции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във