Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКИТЕ СА КАТО ЛЕКАРИТЕ: ИСКАТ ДА ЗНАЯТ ТОЧНО СЪСТОЯНИЕТО НА ПАЦИЕНТА

БЪЛГАРИНЪТ МРАЗИ И ПСУВА БОГАТИТЕ


Олег Недялков, главен изпълнителен директор на търговска банка България инвест АД, пред в.БАНКЕРЪ


Г-н Недялков, след три години отсъствие от банковия сектор преди три месеца вие отново се върнахте в него. На поканата на Алианц България Холдинг ли не устояхте, или се поддадохте на лични мотиви?


- Смятам, че не съм сбъркал, когато преди три години напуснах ОББ, и сега, когато се върнах, но в ТБ България инвест. Тези три години са и много, и малко. В човешката история те са един миг, но за живота на един човек са много време. Те ми дадоха възможност да преосмисля много неща и в общи линии да разбера, че това, което съм правил през последните десет години в банковата система, не е било напразно. То е било едно добро дело. ОББ - голямата ми любов, през тази година се продаде за колосална сума, което бе очакваният завършек на един голям проект. Вестник БАНКЕРЪ много добре знае, че този проект премина през няколко етапа - консолидация, стабилизация, капитализация, приватизация и последваща изгодна продажба. За съжаление големите пари не останаха в българската държава. Но този резултат показва, че в България консолидацията и приватизацията в банковата система, когато е направена както трябва, може да даде резултати.


Да се върнем на вашия въпрос. Аз съм доволен, че отново съм в банковата система. Не устоях както на поканата на г-н Димитър Желев, шеф на Алианц България Холдинг, така и на вътрешното си желание да се върна. Установих, че през тези три години банките са отишли доста напред.

Успяхте ли да преброите приятелите си през изминалите три години, през които отсъствахте от мениджмънта на банковия сектор?


- В общи линии приятелите ми са същите. Нямам разочарование от тази гледна точка. С повечето хора, с които бях близък преди, съм близък и сега. Даже придобих и нови приятели, когато бях в т.нар. от Стоян Александров индустриална зона.

Има ли хора, които ви забравиха?


- Има и такива. Но това е логиката на човешкото развитие - има раждане, израстване, забравяне... На никого не се сърдя.

Как изглеждат банките от другата страна на бариерата? И какво научихте за тях като човек от индустриалната зона?


- Банките са уплашени в момента. Логично и нормално е те да осъществяват по-рестриктивна политика, защото много често през изминалите години банките се явяваха изкупителна жертва. Но все още има какво да се желае и от страна на индустрията, на кредитоискателите. Те се нуждаят от по-точни баланси, от по-точни сметки, защото банката, най-общо, е нещо като лекаря. Ти отиваш при него, казваш си болестта, а за да ти помогне, банката трябва добре да познава организма ти. Затова е важно фирмите и кредитоискателите по-точно и коректно да показват състоянието си, когато желаят кредити или някоя друга услуга от банката.

Някои ваши доброжелатели пуснаха в обращение версията, че отивате в банката на Алианц груп в България, тъй като немската групировка е единият от купувачите на БУЛБАНК, и съответно очаквате да заемете мениджърско място там. Колко истина има в това твърдение?


- Никаква истина няма. Аз съм доволен на това място, на което съм сега. Не обичам много често да си сменям местоработата. Досега съм работил на две места, това е третото.

Вашата прогноза за това, кой ще оглави БУЛБАНК след 3 октомври?


- Моята прогноза е, че този човек трябва да бъде Чавдар Кънчев. Но, разбира се, решението го взимат собствениците - УниКредито Италиано и Алианц, Мюнхен. Аз обаче смятам, че един голям професионалист, какъвто е Чавдар Кънчев, възхищението си от когото никога не съм крил, е логично да остане ръководител на банката.


Лично аз нямам никакво намерение да ходя в БУЛБАНК. Търговска банка България инвест ме задоволява напълно. Чувствам се добре, а и колегите ми са много добри.

Какво ценно съзряхте във философията на управлението и присъствието на Алианц груп в България, за да прегърнете идеята да станете неин мениджър, и то в една банка, която не е голяма дори за мащабите на нашия пазар, на която тепърва предстои да се развива?


- Приемам и харесвам философията на германците като инвеститори и по-специално на застрахователния гигант Алианц. Те поставят в основата на управлението си местния мениджмънт. Хуманизмът, толерантността, професионализмът и антикорупционното поведение при тях са водещата сила в бизнеса. И не на последно място - екипът. Познавам отдавна хората, с които работя, имаме добри отношения, колегиални, коректни. Сега амбицията ни е да развием банката. Тя е в добро състояние, но трябва да се разраства. Затова подготвяме стратегически план за нейното развитие за 2001-2003 г. в целия комплекс на Алианц България Холдинг, като водещото е застраховането. Използвам възможността да кажа, че Алианц България Холдинг вече е на първо място в имущественото застраховане. Много сериозни са амбициите и в областта на животозастраховането, на пенсионните фондове, тъй като пенсионната реформа ще бъде много важна през следващите няколко години.

Как смятате, че ще се преструктурира банковият пазар до една година, след като най-големите банки станаха собственост на чуждестранните инвеститори?


- Една година е сравнително къс период, но мисля, че не са изключени още няколко консолидации на банки. Водещата цел за България инвест е да се превърне в банка, предлагаща всички услуги, от които се нуждаят гражданите, средният и дребният бизнес. Това е философията на кредитните институции, които са собственост на застрахователи. При тези банки от едно гише, от един компютър се продават и банкови, и застрахователни, и пенсионни, и здравни осигурителни продукти. Широката мрежа, с която разполага Алианц България Холдинг, му дава една чудесна база за предлаганите финансови услуги.

Няма ли да ви стане тясно на този пазар, след като всички чуждестранни инвеститори в България се насочиха към банкирането на дребно?


- Да, ще бъде трудно, но мома, която я е страх да не я ощипят, не се хваща на хорото и който се бои от мечки, не ходи в гората. Конкуренцията е двигател на прогреса и тук всеки ще се докаже.

Според вас мястото на една банка на пазара изцяло ли зависи от ресурса, с който тя разполага?


- Капиталът и ресурсът имат значение. Но много по-важно е качеството на продуктите и услугите, които тя предлага. При положение че броят на клиентите се свива или е непроменен, а банките се разрастват, конкуренцията между тях ще се решава основно от качеството на услугите и не на последно място от човешкия фактор.

А как преценявате факта, че нито една от навлезлите у нас чуждестранни банки не отдава предпочитание на корпоративното банкиране?


- Ами то, общо взето, е парцелирано. Преструктурирането и приватизацията на икономиката ще бъдат завършени до една година и големите корпоративни клиенти няма да са кой знае колко много на брой. И както е известно, повечето от тях са собственост на стратегически чуждестранни инвеститори. Логично е всеки от тях да идва с банката, с която от години работи.

Тоест икономическата ситуация не предполага разрастване на бизнеса със съществуващите корпоративни клиенти и завоюване на нови такива?


- Не виждам такива перспективи.

Това може ли да се приема като своеобразна оценка за качеството на реалния сектор в България?


- Той е такъв, какъвто е. Резултатите сами говорят.

В почти целия западен свят застрахователните компании са свързани с конкретни банки, в които имат акционерно участие и с които работят. Очаква ли се сериозно разместване в застрахователните пластове в България след смяната на собствеността в банките?


- Напълно възможно е. Приватизацията на ДЗИ ще има голямо значение за застрахователния и банковия бизнес тук.

На едно от общите събрания на АТБ през 1995 г. повечето от тогавашните банкери се шегуваха, че скоро в АТБ ще се говори само на английски. Дойде ли този момент?


- В българските банки вече има доста чуждестранни мениджъри, а английският е международен език. Но аз лично не бих отишъл да работя в друга страна, ако не знам езика й. В момента в българските банки има млади момчета, знаещи езици, които многократно превъзхождат т.нар. чуждестранни мениджъри, който идват тук. Например има един млад колега от ING Bank, който ме впечатли дълбоко. Казва се Николай Стойков.

Защо АТБ като професионална организация на банките и на банкерите не успя да извоюва свои силни позиции след 1997 г. - след фалита на 19-те банки, след пречистването?


- Очевидно това й е мястото.

Според вас ще остане ли в България банка, която да е с български капитали?


- Според мен няма да остане. Кой български капитал или капиталист у нас може да си позволи да купи цяла банка.

Въпреки дългия преход обществото у нас е обзето от мрачни мисли. Какъв е изходът?


- Докато българското общество е разделено по различни причини, няма да успеем. Истината е в националния идеал и той е ясен. Другото, което искат хората, е да имат пари, за да живеят добре, а не да мизерстват. За да станат факт подобни желания, те не бива да се разделят по политически, верски и други признаци. Просто обществото трябва да живее добре, за да не мрази богатите, които осигуряват препитанието му. Сега хората едвам връзват двата края и естествено са озлобени срещу всичко и срещу всички. В момента те мразят богатите. И това е страшно за страна, която иска да има пазарно стопанство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във