Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКИТЕ НАСТОЯВАТ ПАРИТЕ ИМ В БНБ ДА СЕ ОЛИХВЯВАТ

Четири часа в петък представители на търговските банки, БНБ, Българската търговско-промишлена плата, Българска стопанска камара и депутати обсъждаха проблемите на банковата система. Целта бе банките да намерят по-широка подкрепа на своите предложения за изменение и допълнение на Закона за банките.


Банкерите настояха да се разширят правата на ръководените от тях институции както за кредитната им дейност, така и за мерките срещу нередовните длъжници. Едно от специфичните условия, което предопределя поведението на банките, е изискването за обезпеченост на кредитите. Според банковите мениджъри в сегашната икономическа ситуация, за да бъде една банка сигурна, че кредитите ще се върнат, тя трябва да иска реално обезпечение 250 процента!


Според чл.29 от Закона за банките големи са всички кредити, които надвишават 10% от собствения капитал на банката. Изключения правят заемите, обезпечени със залог на злато или с блокиран в банката депозит в българска или чуждестранна валута, стойността на който надхвърля с 25% дължимата сума по кредита. Асоциацията поиска големите кредити да могат да се обезпечават и с ДЦК, с благородни метали и скъпоценни камъни, с особени залози на безналични ценни книжа, с акции, които имат борсова цена, както и с първите по ред ипотеки върху недвижими имоти и кораби, когато пазарната им стойност надхвърля с 25% отпуснатия заем. В противен случай, по думите на председателя на банковата асоциация Стоян Александров, банките няма да започнат да кредитират реалната икономика.


Заместник-председателят на ДСК Асен Друмев пък поясни, че в момента Законът за особените залози е без всякаква стойност за кредитните операции на банките. В някои отношения особените залози са по-надеждни от ипотеката. Проблемът е, че в Закона за банките действието и предимствата на този залог не е признато. Не го признават дори надзорните наредби на БНБ от гледна точка на класификация на кредитните експозиции, провизиране и капиталовата адекватност - каза той.


Постоянният представител на МВФ у нас Питър Стела също бе съвсем конкретен: Доста от предложенията на банковата асоциация са добри, но ме притеснява искането да се обезпечават с ипотека големите кредити. Много е важно банките да събират ефективно вземанията си, за да се увеличи кредитирането.


АТБ предложи да се промени и чл.42 от закона, което би позволило на кредитора без съдебна намеса да продава всички предоставени от длъжниците обезпечения. Мотивът на банкерите бе, че след като пред тях се поставят високи изисквания, то следва наред с отговорностите да им се признаят и по-широки права по отношение на неизправните длъжници.


Банкерите използваха присъствието на управителя на БНБ Светослав Гаврийски и на заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски и поискаха промяна на методиката за определяне на основната лихва. Стоян Александров за пореден път подчерта, че пазарът на тримесечните ДЦК, според който се определя ОЛП, е нереален и манипулиран. Управителят на БНБ обаче, очевидно повлиян от белокосата дама от Фонда, парира искането на банкерите така: Банките биха могли сами да се договорят и при пазарни условия да вдигнат лихвата. Дълбоко се съмнявам, че от увеличаването й кредитните институции ще имат полза, тъй като за тях това са допълнителни разходи. А банките едва ли ще променят лихвите по депозитите, а само по кредитите и това ще ви донесе доходи. Средният доход по ДЦК е по-висок от лихвата по депозитите, лихвата по кредитите също. Така че не мога да се съглася, че в това ви е проблемът. Съмнявам се, че и след повишаване на лихвата ще се върнат средствата, вложени в чужбина. Дори и да се върнат, банките няма къде да ги вложат. През следващите три години бюджетът ще бъде достатъчно балансиран, така че няма да има нужда да се променят значително емисиите ДЦК. Единственият изход е в увеличаване на кредитирането.


От АТБ отново напомниха искането си: минималните задължителни резерви, които банките държан в БНБ, да се олихвяват. Светослав Гаврийски обаче им възрази, че Централната банка не може да плаща лихви по депозитите на банките в нея, тъй като тя не кредитира и не получава доходи. Той обаче пропусна да каже, че всички тези средствата на банките в БНБ се влагат в чуждестранни банки, по които тече лихва. А тя не е никак малка, като се има предвид общата сума на блокираните резерви на банките в БНБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във