Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СА КОНСЕРВАТИВНИ ПРИ КРЕДИТИРАНЕТО

Преодоляването на откъсването на банковия от реалния сектор е един изключително важен въпрос. Той е тема на постоянна ангажираност от страна на правителството. Близо два часа анализирахме проблема и на последния съвет по валутна политика, който се проведе днес (19 март 1998 г.).


Много слабото участие на българските банки в кредитирането на стопанската дейност е основен препъни камък за възстановяването и за растежа на българската икономика. Банките са насочили активните си операции навън от страната и по този начин българският кредитен ресурс се оползотворява на чуждестранните пазари, а не участва във възраждането на българската икономика. Правителството е напълно съгласно с тези констатации. Съгласни сме и че банките са консервативни по отношение на отпускането на кредитите. Не можем обаче да не признаем, че те имат своите основания за подобно поведение. Най-малкото защото всеки се бои да се превърне в прицел на прокуратурата и на следствието. Необходимо е да се създадат онези икономически условия, които да станат основа за силно доверие между банковия и реалния сектор.


Какви промени, които да създават силно доверие между двата сектора и да развързват възела на този проблем, са настъпили през последните месеци? Ако така поставим въпроса, от гледна точка на самите банки ситуацията не е много благоприятна. Представителите на бизнессредите ще кажат: Тук сме реалният сектор, какво ни интересува каква е гледната точка на българските банки. Но все пак трябва да се погледне и от другата страна. Проблем номер едно за банките, който мотивира нежеланието им да отпускат заеми, бе много бавната и мудна процедура по несъстоятелност и разделеният риск между кредитирания и кредитиращия при констатиране на несъбираемост на кредита. Тези проблеми се създаваха от текстовете в предишната част четвърта на Търговския закон. При тези невероятни усложнени процедури на несъстоятелността банките не могат да бъдат сигурни, че рискът при отпускането на кредити е оправдан за тях. Затова банките търсят своите гаранции и в момента са сравнително доволни за тези прекомерни ограничения, които законът им налага по отношение на кредитирането. Вие знаете колко са сериозни претенциите към тях. Именно тези ограничения пред кредитирането са вторият момент, който ние трябва да дискутираме през тези три дни (бел. ред. - има се предвид срещата с МВФ и Световната банка от 20 до 22 март в Сандански).


Що се отнася до процедурите по несъстоятелността, позицията на правителството е изразена в направения проект за изменение и допълнение на част четвърта от Търговския закон. С предложените от нас промени ние значително увеличаваме правата на банките и опростяваме процедурата по несъстоятелността.


Данните от статистиката показват някои благоприятни тенденции, които ме карат да не гледам толкова драматично на сегашната липса на заемни средства за реалния сектор. Например - наблюдава се бързо намаляване на дела на държавата в кредита, който дава банковият сектор на своите клиенти. В същото време се увеличава делът на частния сектор.


Сега поне към правителството не може да се отправя упрекът, че с нарастващото си присъствие в процеса на кредитиране изтегля от банките кредитния ресурс. Обаче има и неблагоприятни тенденции. Най-неблагоприятната е относително ниският дял на инвестиционните банкови кредити. Всъщност, ако говорим за стимулиране на икономиката, ние трябва да дискутираме тази най-невралгична точка на банковото кредитиране. Как да осигурим на банките такава убедителна среда, че те да дадат на реалния сектор не краткосрочни, не оборотни, а инвестиционни кредити? Какво може да направи правителството в тази посока, освен да измени законите и да се изтегли от кредитния пазар. Очевидно трябва да направим такива промени, че да насърчим банките да предоставят на българските фирми кредити в левове. Едновременно с това трябва да стимулираме спестителите да влагат парите си в национална валута при сравнително по-добри лихвени условия. Ние имаме определена идея за това, как бихме могли да подобрим тези условия, ще чакаме и предложенията на самите банкери. Искам обаче да подчертая, че фундаментално условие за това банките да започнат да дават инвестиционни кредити е да се увеличи доверието вътре в страната. Кажете ми как банките да предоставят дългосрочни кредити, като досега буквално всеки месец, даже всяка седмица, във вестниците, дори и в сериозните икономически издания изкачаше някой авторитет и предричаше провала на Валутния борд. Чрез тези хора обществото изразява своите страхове, своите притеснения за съдбата на борда. Ще издържи ли, или няма? Ще бъде ли това, което в момента наблюдаваме - трайна основа, която да даде възможност за планиране на бизнеса в хоризонт извън няколко месеца, за да се търсят инвестиционни кредити, или всичко това ще се провали? Ако поставим пред себе си така въпроса, всички ще разберем къде се крие разковничето за дистанцията, за откъсването на банковия от реалния сектор. Затова, според мен, всеки ден, всеки месец на успешен Валутен борд ще увеличават доверието, а разстоянието между банковия и реалния сектор ще намалява. Аз мисля, че повечето от бизнесмените знаят, че бордът функционира много успешно. Откакто аз се занимавам с икономика, България никога не е имала резерв от 5 млрд. г. марки. Това натрупване дава основа за много широка стабилност. Вторият мощен фактор за тази стабилност е изпълнението на бюджета, бюджетните приходи и бюджетния дефицит. Министърът на финансите каза, че през първите, най-трудните, месеци на годината няма да има дефицит. Няма да има и планирания 3% годишен дефицит. Вероятно бюджетът ще има нулев или положителен баланс. Това е много силна опора на Валутния борд. Третият фактор, разбира се, е стабилният валутен курс. Той не се променя, няма как да се промени, няма откъде да възникне опасност, която да атакува лева, така че да бъде загубена способността да се поддържа фиксиран курс. Наблюдава се една постоянна тенденция на нарастване на валутните наличности. Заради това на българския лев просто няма какво да му се случи.


След това идва и въпросът за банковата лихва. Общата преценка е, че основната лихва е изключително ниска. В момента обаче тя се образува по твърде изкуствен начин. Правилата на борда са такива, че основният лихвен процент се формира на базата на цената, на която държавата продава тримесечните си съкровищни бонове. В същото време държавата няма никакви мотиви да продава тримесечни ценни книги. Но заради определянето на този основен лихвен процент тя го прави, като пласира минимални емисии. Получената по този начин лихва е 5 процента. Но този процент не е реален. Реалният, който оценява риска, е доходността, предлагана от българските облигации по ЗУНК или от брейди книжата. Приключвам темата за дистанцията между банковия и реалния сектор с надеждата, че с времето успехът на Валутния борд ще става все по-ясен. Това ще прави все повече хора спокойни за бъдещето на своя бизнес и ще им позволява да чертаят по-дългосрочни планове. Тогава очаквам, че дистанцията между реалния и банковия сектор ще изчезне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във