Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКИТЕ ИМАТ ПАРИ, НО НЕ СА ГОТОВИ ДА РИСКУВАТ

Г-н Младенов, как ще оцените Наредбата на БНБ за задължителните минимални резерви на търговските банки, като имате предвид досегашната практика те да се определят от управителния съвет?


- По-рано задължителните минимални резерви (ЗМР) се регулираха с решение на УС на БНБ и този подход не създаваше особени проблеми. Намирам обаче за уместна новата наредба, защото създадените с нея правила са по-ясни.


Прави впечатление, че в нея са фиксирани точните размери на ЗМР. Следователно занапред всяка промяна в техния размер ще налага и изменение в самата наредба. Това е малко по-тромав начин за работа в сравнение с предишния, но като се вземе предвид установеният с наредбата 15-дневен срок, след изтичането на който промените влизат в сила - а той стриктно се спазваше и досега, не вярвам в бъдеще да възникват проблеми.


Новата наредба даде основание на някои коментатори да отбележат, че след въвеждането на Валутния борд ЗМР остават едва ли не единственият инструмент на паричната политика. Твърдо не съм съгласен с тях. За какви цели можем да използваме един инструмент като задължителните минимални резерви, след като паричното предлагане се определя директно от валутните резерви?


Вярно е, че банките могат да ползват ЗМР практически без ограничения, но с наредбата са предвидени и определени санкции, които ще бъдат налагани, когато една кредитна институция ползва повечето от половината от задължителните си минимални резерви.


Добре е, че бе запазен принципът минималните резерви да се държат по разплащателните сметки на банките в БНБ и събрания в тях ресурс да се ползва всекидневно. Запазен е и принципът да се признават за ЗМР и част от касовите наличности...


Вашата оценка звучи оптимистично. Но критиците на наредбата я определят по-скоро като инструмент за въвеждане на държавен данък върху активите на търговските банки.


- Задължителните минимални резерви фактически са данък. Централната банка взема пари от влогонабиращите институции и следователно те са възпрепятствани да се разпореждат с тях. Може обаче да се помисли за плавно снижаване на процента на резервите, защото навсякъде по света се утвърждава тази тенденция и ЗМР обикновено се поддържат на почти символични нива. Този тренд се наблюдава и в страните, които са въвели валутен борд. Целта на освобождаването на резервите е проста и логична - банките да бъдат оставени сами да се грижат за себе си.


Миналата седмица гледах по NBC интервю със Стив Ханке, който коментираше възможностите за въвеждане на валутен борд в Индонезия - вероятно още държави ще приемат нелеката орисия на паричния съвет. Изненада ме една от тезите на г-н Ханке: преди въвеждането на валутен борд банките да не се оздравяват, а да се оставят сами на себе си. Той имаше предвид конкретно индонезийския случай, но ако се следва неговата логика, кредитните институции изобщо не бива да заделят каквито й да са задължителни резерви. Така те биха могли да ползват целия си привлечен ресурс.


А у нас банките са критикувани, че не отпускат кредити и същевременно блокират парите си по сметки в БНБ...


- Едва ли задължителните минимални резерви са първопричина за отказа на банките да кредитират реалната икономика. Те имат достатъчно пари, които държат по разплащателни сметки. Държат също и държавни ценни книжа. Затова не мисля, че липсата на пари е проблемът. Въпросът е далеч по-сериозен - липсват достатъчно на брой способни кредитозаематели. Въпреки това смятам, че логиката на Валутния борд ще доведе до съкращаване на размера на ЗМР, въпреки че засега те създават онзи буфер, който гарантира някаква минимална сигурност на банковата система.


Ще поевтинее ли според вас кредитът, ако се премахнат ЗМР и се увеличи количеството на парите в банките, които не са намерили пласмент? Питам, защото все още съществува много голям марж между цената на депозитите и на кредитите...


- Да, би следвало, защото такава е икономическата логика. Задължителните минимални резерви като данък по своята икономическа природа представляват пропуснат доход. Неговото премахване може да намали лихвите по активните операции, в това число и по кредитните. Но това е съвсем друга тема, много по-дълбока и пространна, твърде интересна сама по себе си, за нормалното съотношение между лихвите по депозитите и по кредитите. В момента то е твърде голямо - 3-4 пъти. Вярно е, че има и други страни, където се поддържат подобни съотношения, но те се отнасят само до дългосрочните кредити. При краткосрочните заеми спредът е по-малък. Засега в България кривата на доходността по кредитите се поддържа почти без амплитуда, но такова е и състоянието на финансовия пазар, на цялата система, която е твърде неконкурентна.


Преди години българските банкери вдигаха много шум заради навлизането на чуждите конкуренти, но небългарските институции бързо намериха своите собствени пазарни ниши и не създадоха някаква осезаема конкуренция. Имам предвид най-вече конкуренция с нивото на услугите и с техните цени. Може да се говори дори за пренасяне на съществуващата монополизация в отделни сектори на икономиката и в банковата сфера. Банките също негласно поддържат високи нивата на лихвите по кредитите.


Държавата си запази редица права в ценообразуването. Не пораждат ли те инфлация?


- Ако проследим механизмите на паричното предлагане, веднага ще забележим, че не е така. Паричната експанзия идва по два канала. Първият е чрез създаване на пари от Централната банка. Той е вече затворен, защото бюджетният дефицит е минимален, а Централната банка не финансира нито правителството, нито търговските банки. Доколкото има подобна възможност, тя е ограничена от размера на депозита на управление Банково в управление Емисионно на БНБ. Засега не работи и вторият канал - създаване на депозити чрез кредитни операции. Той работи само ако е налице кредитна експанзия, а такава засега няма. Затова ЗМР сами по себе си нямат директно проинфлационно влияние.


Далеч по-сериозен разговор трябва да се води за истинските причини за инфлацията. Щом не се крият в паричната експанзия, най-вероятно те са породени от действието на монополи, на картелни сдружения между големи фирми или на по-широки договорености между голям брой търговци. Другите причини са дефицитните услуги и липсата на конкуренция поради недостатъчно предлагане. Проблем е и държавата, която си запази широки регулиращи функции по отношение на цените.


Вие говорите за относителен излишък от пари в търговските банки и за задържана кредитна експанзия. В същото време ДСК обяви, че ще кредитира българските студенти. Възможно ли е такова кредитиране при Валутен борд и какви са неизбежните ограничения?


- Наистина ДСК подхвана тази идея и тя действа напълно резонно и адекватно, но като банка. Според мене касата иска да направи нещо, за което още не му е дошло времето, защото ако ДСК реши да изпълнява някакви общественополезни функции, тя може да го стори единствено ако жертва печалба, изработена другаде.


Вярно, че по света системата за кредитиране на студентите е развита и затова е по-лесно да се видят нещата там, а не да се измисля колелото. Защото отсъства първото обективно условие - държавата да разполага с финансови излишъци, които да използва за тези социални цели. Наистина по света студентите се кредитират от банките, но там тяхната нормална печалба се гарантира от специални субсидии, отпуснати най-често от държавни фондове, които се възстановяват с времето. ДСК реши да финансира студентите, действайки като типична търговска банка. И човек се пита дали обещаните от нея кредити са ипотечни, или потребителски, а това са два съвсем различни вида заеми или са някаква странна смесица между тях.


Не е измислено и как един студент ще погасява ползваните заеми? Пазарното кредитиране може да се приложи само към определени вузове, произвеждащи търсени специалисти. Но то е напълно неприложимо към масовото висше образование, защото младежите, които го завършат, нямат нужните гаранции, че ще си намерят работа след дипломирането.


Навсякъде по света кредитирането на студентите се съчетава със специална трудова борса, където се предлагат сериозни контакти и възможности за реализация на бъдещите специалисти. Следователно преди да се кредитира, трябва да се привлекат и бъдещите работодатели. Иначе банките няма да отидат срещу своите търговски интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във