Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКИ И СПЕСТИТЕЛИ ГУБЯТ ОТ ВИСОКАТА ИНФЛАЦИЯ

Обявеният ръст на инфлация
за месец януари в размер на 2.1%, съчетан с поредното седмично
намаление на лихвените проценти, затвори в омагъосан кръг финансовата
система на страната. Размерът на януарската инфлация, съпоставен
с текущите лихвени равнища в икономиката, е твърде смущаващ. Реалните
загуби на спестителите от едномесечните депозити за януари възлизат
на 1.85 процента (след дефлиране с индекса на потребителските
цени). Данните от седмичната парична статистика на БНБ към 06.02.98г.
показват, че от третото тримесечие на 1997 г. насам средно претегленият
лихвен процент по срочните месечни депозити е постоянна величина
- 0.25% месечно. Същевременно през първата седмица на февруари,
въпреки поредното падане на основната лихва, кредитните институции
увеличиха чувствително надбавките в лихвените проценти по новите
краткосрочни и дългосрочни кредити. Нарастването на кредитните
лихви, измерено на годишна база, е съответно 0.43% за краткосрочните
и 0.24% за дългосрочните активи. Среднопретеглените им годишни
стойности достигнаха най-високите си нива от въвеждането на борда
- съответно 14.43% и 14.54%. Това е сигурен признак, че се задълбочава
кризата на рентабилността, обхванала банковата система след финансовата
стабилизация. Повишените разходи за лихви, калкулирани от кредитополучателите
в цените на дребно, едва ли ще спрат растежа на инфлацията през
следващите месеци. Трябва да се отбележи и фактът, че поскъпването
на кредита не успя да предпази и банките от реални загуби по активните
им операции. Дефлиран с индекса на потребителските цени за януари,
лихвеният процент по новите краткосрочни кредити е минус 0.95
процента. Засега печелят единствено кредитополучателите. Концентрирането
на нови, макар и рентабилни, кредити в непроизводствената сфера
на услугите и търговията обаче едва ли ще предизвика дългоочакваното
живление в реалния сектор.


Благобриятен ефект върху
банковата система оказва пълното безразличие на спестителите към
отрицателните реални лихви. От началото на годината е налице положителна
тенденция към плавно нарастване на депозитната база в реално и
номинално изражение. Към 6 февруари срочните левови депозити отбелязаха
седмичен ръст от 0.47 %, а спестовните - от 1 процент. Увеличението
значително надхвърля начислените за периода лихви по пасива. Ако
тази тенденция се запази, кредитните институции ще бъдат изключително
облекчени.


За периода 30.01.98 -
06.02.98 Валутният борд преструктурира активите си, след като
плати лихви по външния дълг на 28.01.98г. Наличните парични средства
в чуждестранна валута намаляха с 495 882 млн. г. марки за сметка
на инвестициите в по-доходните парични инструменти. Активите в
първокласни търгуеми чуждестранни ценни книги на свой ред нараснаха
с 492 668 млн. г. марки.


За посочения период регистрираха
спад от 3.27% фискалните резерви на правителството. Емисионната
политика на финансовото министерство обаче остана непроменена.
За финансиране на бюджетния дефицит, съгласно Наредба 5, бяха
предложени две емисии ценни книги - тримесечни съкровищни бонове
с общ номинал 5 млрд. лв. и едногодишни с общ номинал 15 млрд.
лева. Финансовите институции изкупиха без остатък и двете емиси.
Съвкупното търсене на ДЦК от тяхна страна отново значително надхвърли
нуждите на бюджета. За краткосрочната емисия превишението възлезе
на 115%, а за едногодишните ценни книги стойността е още по-голяма
- 129.16 процента. Това предопредели ново, поредно смъкване на
лихвените проценти. Одобрената от финансовото министерство доходност
по двете емисии беше фиксирана съответно на 5.78 и 8.11% годишно.
От друга страна, от началото на годината се наблюдава драстично
свиване на кредитната активност в банковата система. Предоставените
от търговските банки и ДСК нови краткосрочни кредити през първата
седмица на февруари са 6.64 пъти по-малко в сравнение с края на
годината, а новите дългосрочни кредити - 2.85 пъти. Пренебрегването
и изтласкването на реалния сектор от кредитния пазар в условия
на сравнително висока инфлация и относително ниски номинални лихви
е пагубно и недопустимо. Като допълнение към това твърдение може
да се посочи и изключително негативната структура на новите дългосрочни
кредити. От общия им обем 97.1% се падат на потребителските заеми
за населението. Те са икономически непродуктивни от гледна точка
на стопанския растеж, като същевременно увеличават допълнително
инфлационния потенциал в икономиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във