Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАНКЕРИТЕ ДЪЛГО ЩЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ ОПТИМИЗМА СИ


Г-н Кюлев, с какво се промени атмосферата на професионалния
банкерски празник през годините? Какво не достига на днешните
банкерски срещи? Празнувате ли наистина на Никулден?


- През първите години на прехода атмосферата бе съвсем
друга - по-ведра, по-другарска, по-оптимистична. Днес повечето
колеги станаха потайни, предпазливи. Причината се крие в свръхконсервативния
модел на банкиране, който промени самата работа на банкерите и
взаимоотношенията между тях.


Боли ме обаче за друго - липсва доверието между банките.
Типичен пример е междубанковият левов пазар. Стигна се дотам,
че пазарните решения на кредитните институции вече се влияят не
от пазара, а най-вече от личните връзки между мениджърите. А преди
имаше един активен и много по-нормален междубанков левов пазар.
Днес причината една банка да не даде пари не е недоверието. Доверието
е заменено със свръхобезпечение.


Това означава ли че банкерите са се променили в по-лоша
посока?


- Мисля че въпросът опира по-скоро до променените
условия. Когато има нормални банки - има и нормален междубанков
пазар. Убеден съм, че банкерите трябва да проявят търпение и да
изчакат времето, когато доверието в техните институции ще се възстанови.
Защото размяната на междубанкови депозити не е най-важното. По-съществено
е банките да се научат да поемат заедно пазарните рискове.


В личен план бих признал, че ми липсва дружеската
атмосфера на многобройните коктейли през отминалите години, на
които съществуваше едно чисто човешко общуване.


Посрещнах празника с твърде противоречиви чувства,
които имат своето оправдание. За кратко време върху българските
банкери се стовари обвинението, че са виновни за всичко в България.
Днес се забелязват първите кълнове на едно частично реабилитиране
на професията на банкера.


Вие сте сред защитниците на национално-отговорния
частен капитал. Съществува ли той в България, или изчезна
в бурите на кризата?


- Формулата Г-13 бе една добра идея, към която вероятно
съм се отнасял по-романтично, отколкото е трябвало. С годините
разбрах, че тя се е появила не навреме и в нея не са били включени
подходящите хора.


По света няма държава, която да не уважава собствения
си капитал. Отношението към него, към националните журналисти
или артисти е показател за самоуважението на една нация. В Германия
местните инвеститори винаги са в по-добра позиция от който и да
е чужденец - независимо с колко пари разполага той. Мечтая някой
ден България да стигне тази точка в своето развитие. Едва тогава
ще можем да говорим, че живеем и работим като европейци.


Не съм против чуждестранните инвеститори, но искам
те да спазват същите правила, които важат за българите. Защото
иначе има двоен аршин - и това е истинският проблем.


Нито един български производител не може да оцелее
в пряко единоборство с чуждестранните конкуренти. След Нова година
България ще се присъедини към ЦЕФТА, ще се отвори и към Турция.
При нашето ниво на производство, при сегашното състояние на машините
и съоръженията едва ли българските стоки ще пробият на външните
пазари.


По-вероятно е - дано съм лош пророк, техните стоки
да убият и малкото живи български производители, които са създали
нещо, съхранили са някакви работещи активи, започнали са някакъв
бизнес.


Всеки интеграционен процес трябва да бъде внимателно
дозиран дотогава, докато българските производители, търговци и
банкери преценят, че могат да издържат на свръхсилната външна
конкуренция. За съжаление българският капитал се среща с големите
чужди играчи първо в банковия сектор и вече пъшка под пресата
на външни конкуренти и на разни регулации, стигащи до свръхконсерватизъм.
Като прибавите и стреса, който банките преживяха през 1996-1997
г. поради множеството фалити, става ясно, че те едва ли скоро
ще преодолеят състоянието на колапс, в което са изпаднали.


Затова преди да се появи национално-отговорният капитал,
трябва да се намерят националноотговорни политици. Едва след това
българският бизнес ще започне да се отнася така и към държавата.


Приемането на МОБИЛТЕЛ за водещ акционер на вашата
банка промени ли плановете ви за бъдещето?


- Да, насочихме се към върховите технологии и се
готвим да осъществим определени големи инвестиционни проекти -
от GSM-системи до сателитните комуникации, вкл. и Iridium. Имаме
и сериозни проекти в енергетиката. Те включват не само внос на
горива, а и строителството на нови мощности. В тази област се
готвим да партнираме и на някои големи американски фирми.


Имаме решение да кредитираме малко на брой, но възлови
проекти, към които сме поели конкретни финансови ангажименти.
Не смятаме да заливаме пазара с кредити, за да живеем след това
от лихвата. Смисълът на модерното банкерство не е в това. Така
работят само лихварските къщи. Дори един лек прочит на Закона
за банките показва, че съществуват поне 15 вида финансови операции,
от които банките могат да си вадят приличен доход.


Въпреки това съм песимист. Мисля, че скоро българските
банки ще преживеят още един голям катаклизъм заради пренареждането
на финансовите потоци в бюджета. Ясно е, че се въвежда една принципно
нова система на парично обращение, което обаче в никакъв случай
не е от полза на банките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във