Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАЛКАНСКИТЕ КОЛЕГИ НА РУДИ ДЖУЛИАНИ

Сред отчайващите глупости на отминалата предизборна кампания бе и въпросът: Ще намери ли София своя Руди Джулиани? Бившият вече градоначалник на Ню Йорк действително може да бъде сочен като образец за добър ръководител. Но пък е ясно, че всякакви паралели между проблемите на 20-милионния американски Ню Йорк и тези на 1.2-милионната българска София са просто нелепи. Ако искаме база, по която да мерим работата на кмета си, най-добре би било да погледнем в собствената си махала. Тоест към съседните столици. Дори един бегъл поглед ще покаже, че на Балканите Стефан Софиянски е попаднал в изключително интересна компания. БукурещКогато стане дума за сходни проблеми, най-логично е след София да споменем Букурещ. Но макар условията на задачата да са еднакви, има много сериозни разлики в начините на решаване на Софиянски и румънския му колега Траян Басеску. В Букурещ ще чуете противоречиви оценки за този енергичен оплешивяващ мъж със склонност към нецензурните думи. За някои той е мошеник, за други - единственият работещ политик в страната. Започнал кариерата си като млад офицер от търговския флот, Траян си проправи пътя към политическите върхове, без да подбира средствата. Двата му мандата като министър на транспорта в началото на 90-те бяха свързани с един от най-големите скандали в новата румънска история - прословутата Корабна афера. Демократът Басеску бе обвинен, че нелегално е разпродал половината търговски флот. През 1996-а дори го принудиха да се откаже от депутатския си имунитет и да застане пред съда. После обвиненията бяха снети, Басеску си върна министерския пост, а през 2000 г. се кандидатира за кмет на столицата и спечели с минимален аванс пред кандидата на социалистите. Вероятно и симпатизантите, и враговете му са останали изненадани от размаха на новия градоначалник. Едва встъпил в длъжност, Басеску лично седна в булдозера и в рамките само на месец разчисти всички незаконни чейнджбюра - бараки, в които освен валута се продаваха контрабандни стоки и дори леки наркотици. Престъпният свят не преглътна лесно удара - кметът бе затрупан от смъртни заплахи, наложи се да се движи с брониран автомобил и с по десет телохранители. Но това не го разколеба. След като ликвидира черната търговия, бившият капитан II ранг се зае с другия най-голям проблем на Букурещ - бездомните кучета. Софиянци добре познават това явление, но в румънската столица мащабите му бяха несравнимо по-големи. По официални данни преди три години в града имаше над 300 000 улични псета, а годишният брой на ухапаните хора надхвърляше 35 000, което прави почти по 100 души дневно. Малобройните кучешки приюти бяха претъпкани, а програмата за стерилизация се оказа едновременно скъпа и неефективна. И Басеску нареди животните да бъдат избивани. Касапин, съвременен Хитлер, средновековен инквизитор - букурещкият кмет бързо стана известен сред защитниците на животните. Бриджит Бардо два пъти летя до Румъния и дари над 140 000 долара, за да спре акцията. Басеску обаче остана непреклонен. Намерението ми е в този град да защитавам интересите на хората, не на животните, отсече той. Днес бездомните кучета са почти забравени в Букурещ. Това бе само началото за този неукротим фермерски син от Бесарабия. Мащабните му планове бяха ограничени от бюджета - едва 600 млн. долара - но Басеску намери решение, като издейства солидни заеми от Европейската инвестиционна банка. С тях той подмени уличното осветление, запълни дупките и започна строежа на нова линия от метрото - въпрос от жизнена важност, защото по градските улици, предвидени за 100 000 автомобила, сега се движат над милион. Една допълнителна такса върху едрия бизнес позволи на кмета да ремонтира училищата. Ресторантьорите бяха задължени да поддържат улиците и тротоарите пред заведенията си. Решението да даде на концесия градското водоснабдяване на френския гигант Вивенди отначало срещна доста възражения, но постепенно те бяха заглушени от несъмнено подобреното качество на услугата. Сега подобен ход се предвижда и за топлофикацията, която в момента гълта 65% от градския бюджет. Прямият и директен Басеску се харесва и на младите. Той се прояви в добра светлина преди две години, когато се разгоря скандалът с гимнастичките Лавиния Милошовичи, Клаудия Пресекан и Корина Унгуряну. Трите бивши олимпийски медалистки се снимаха голи за японско софт-порно списание и предизвикаха небивало възмущение в родината си. Басеску пръв се обяви в тяхна защита. Трябва да разберем, че спортната им кариера и тези снимки са съвършено различни неща. Тези момичета могат да правят каквото поискат с живота си и им се възхищавам за смелостта, заяви кметът, преди да връчи тържествено на трите ключовете от Букурещ. Разбира се, Басеску също си има своите кирливи ризи. Публична тайна е, че безбройните маршрутки в града работят за кмета и че фирми на негови близки ползват известни преференции при общинските търгове. Но е факт, че улиците на Букурещ са по-чисти, нелегалните строежи са прекратени, между блоковете има градинки вместо бензиностанции. Дори враговете на кмета признават, че за разлика от предшествениците си той работи за града. АтинаКогато за пръв път влезе в политиката през 1989-а, на Дора Бакояни гледаха като на вдовицата. Тя реши да се кандидатира за депутатското място на съпруга си Павлос, убит от терористите от 17 ноември, и именно пресният спомен за това убийство й донесе победата в изборите. Когато през 1992-а Дора влезе в кабинета, вече я наричаха дъщерята. Баща й Константинос Мицотакис бе премиер и предложи на най-голямото си дете Министерството на културата - ход, който не предизвика никаква изненада в известния с непотизма си политически живот на Гърция. Но когато през 2002-ра се яви на кметските избори в Атина и ги спечели със смазваща преднина, госпожа Бакояни принуди наблюдателите да я приемат като самостоятелен играч на голямата сцена. Първата жена кмет в 3000-годишната история на града става все по-популярна и мнозина я сочат като следващия министър-председател. Предстоящите Олимпийски игри в града могат да й дадат още по-силен тласък по пътя към върха. Като дете Дора мечтаела да стане художничка, но политиката сама нахълтала в живота й. Най-голямата дъщеря на Мицотакис била едва на четиринайсет през 1967-а, когато военната хунта взела властта и принудила баща й да бяга в Париж. Чак след седем години Дора се върнала у дома. Завършила право в Атинския университет и се омъжила за Павлос Бакоянис, обещаващ млад политик. Доброволно останала в сянката му чак до онзи фатален ден през 1989-а, когато мъжът й бил застрелян от двама членове на 17 ноември. В такъв миг човек се разкъсва между две желания. Едното е да се потопиш в мъката, която е толкова лична. Другото е да излезеш навън и да се бориш, обяснява Дора. Тя избра второто и едва не сподели съдбата на съпруга си - само две седмици преди официалното й встъпване в длъжност психопат стреля четири пъти по колата й. Оцелях по чудо - бях се навела да вдигна кърпичката си от пода, призна Бакояни. Куршумите на убиеца я подминаха, но удариха шофьора й в шията и ръката. По-късно се оказа, че нападателят е психичноболен и че стрелял в знак на протест срещу политиката на социалиста Костас Симитис. Налудничав мотив, тъй като Бакояни е член на дясната Нова Демокрация. Любопитно е, че предизборните платформи на Бакояни и кандидата на ПАСОК бяха почти идентични. И двете бяха съсредоточени върху най-сериозните проблеми на града - замърсяването, трафика и опазването на културните паметници. Дора спечели предимно с чар и гъвкавост. Конкурентът й Папуцис пусна плакат, на който тя е изобразена като вехта малолитражка, а той - като мощно Порше. Познайте кое е по-практично при нашия трафик, отвърна Бакояни и започна да ходи на работа с мотопед. А на изборите спечели 62% от гласовете. Жена кмет е сравнително рядко явление на Запад, а за патриархална Гърция си е направо малко чудо. В гръцкия парламент само 8 на сто от депутатите са жени - в сравнение с 25-те процента в България или 34-те в Германия. Но Дора Бакояни със сигурност няма да се задоволи с това постижение. БелградСтолицата на Сърбия също се управлява от дама, но тя далеч не може да се похвали с популярността на гръцката си колежка. Радмила Хрустанович наследи поста след двама силни кметове - Зоран Джинджич и Милан Протич, а до момента сравнението с тях не изглежда в нейна полза. Адвокатката, която този месец ще навърши 51, бе избрана през юни 2001-ва. Преди това доста години тя бе член на общинския съвет, а за известно време изпълняваше и функциите на изпълнителен директор в телевизионния канал Студио В. Именно тя разпореди скандалното уволнение на Марко Янкович, най-известния водещ на телевизията, след като той си позволи директни критики срещу Джинджич. Репутацията на Хрустанович пострада леко и от разкритията, че като общински съветник си е построила незаконно три кръчми на пазара Мирийево. Вместо разрешените 7.5 кв. м бъдещата градоначалничка е застроила цели шестдесет и пет. Надяваме се, че кметицата Хрустанович ще ликвидира незаконните строежи на гражданката Хрустанович, писаха общинари до пресата наскоро след избирането й. СкопиеИмето на кмета Ристо Пенов се свръзва основно със скандала около един строеж в центъра на македонската столица. Пенов лично се разпореди да бъде прекратена работата по новата офис-сграда на компанията Лумикс, тъй като според него разрешението за строеж било дадено неправомерно. Разследването показа, че теренът е бил предоставен през 1997-а от министъра на урбанизацията Душко Кадиевски само три дни преди въпросният Кадиевски да сдаде поста. Мнозина приветстваха решението на Пенов като принципна постъпка. Според други обаче това е откровена глупост, защото сега Лумикс ще съди държавата за огромни обезщетения.Пенов, който има дипломи на юрист и икономист, вече кара втори мандат на поста. Най-критичната точка от предишния му бе през 1999-а, когато претърпя мистериозна автомобилна катастрофа на връщане от София. Служебният му Мерцедес без видима причина поднесе и се преобърна на пътя от Крива паланка за Куманово. Пенов се отърва само с леки наранявания и заяви, че катастрофата му се виждала много странна. Разследването на полицията обаче не установи повреди по колата и заключи, че инцидентът се дължи на несъобразена скорост. Любопитно е, че именно при автомобилна катастрофа загина предишният кмет на Скопие Горан Николовски. ТиранаНесъмнено най-интересната фигура между балканските кметове е градоначалникът на Тирана Еди Рама. Син на един от големите албански скулптори и сам доста прочут художник, Рама влезе в политиката съвършено неочаквано и също толкова неочаквано напредна бързо в нея. Обаятелен, прям и леко екстравагантен, той се ползва със симпатиите на младите, а това означава много в Тирана - според статистиката градът е с най-младо население в Европа. Когато през 1996-а Фатос Нано предложи на живеещия в Париж художник Министерството на културата, малцина проявиха особен интерес. В първия си работен ден Еди едва не бе арестуван от охраната на собственото си ведомство - след като се появи на входа по хавайска риза и заяви, че е новият министър, полицаите го сметнаха за душевноболен. Но Рама твърде бързо се превърна от куриоз в сериозна политическа фигура. И победата му на кметските избори няколко години по-късно не бе никаква изненада. Кметът Рама се оказа също толкова оригинален, колкото и художникът Рама. И в известен смисъл продължи работата му. Първата му заповед в новия офис бе овехтелите сиви жилищни блокове на Тирана да бъдат боядисани в резедаво, охра, червено - т.е. във възможно най-ярки цветове. Под личното ръководство на кмета олющеният градски център изведнъж придоби съвършено различен вид. Албанците са се превърнали в сънливи, апатични хора. Искам да ги събудя, повтаря Рама. Планът за естетическо подобряване на столицата продължи с една още по-скандална мярка - кметът нареди събарянето на всички незаконни постройки, превзели градския център и огромния парк в средата на 90-те. За няколко месеца работниците изнесоха от Тирана хиляди тонове бетон. Сега същата процедура се изпълнява и с боклуците, които по традиция жителите на албанската столица изхвърлят директно на улицата. Разбира се, предстои още много работа. Засега Рама не е направил нищо за решаването на най-тежките проблеми - с водата и електроснабдяването. За седем-осем години населението на Тирана нарасна от 220 000 до почти 800 000 души, овехтелите водопроводи и кабели просто изнемогват. Трафикът по улиците е кошмарен, особено като се има предвид, че първият светофар в страната се появи в центъра на столицата едва миналата година. Проблемите са много, но и техният ред ще дойде - Еди е твърдо решен да изкара още един мандат. Ако не се кандидатирам, направо ще вляза в затвора, признава той с обезоръжаваща усмивка. Откровеност, от която би трябвало да вземат пример балканските му колеги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във