Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАЛКАНИТЕ РАЗДЕЛЯТ БУШ И ГОР

В края на президентската надпревара в САЩ на преден план излязоха проблемите, свързани с националната сигурност. Основната причина за това е, разбира се, кризата в Близкия изток, но двамата кандидати Ал Гор и Джордж Буш развиха гледната си точка върху ситуацията на Балканите. Двамата имат силно противоречащи си възгледи относно военната и икономическа роля на САЩ в региона. Буш е за пълно оттегляне, докато Гор иска засилване на американското присъствие както в Югославия, така и в съседните страни. Така че ако България трябва да стиска палци за някого на 7 ноември, с надеждата за още някой долар помощ или инвестиция, това безспорно е сегашният вицепрезидент Ал Гор.


Вълни на безпокойство сред европейските съюзници предизвика предложението на кандидат-президента на републиканската партия Джордж Буш-младши американските войски да се оттеглят от мироопазващата мисия на Балканите. Кондолиза Раис, съветник на Буш по въпросите за националната сигурност, изказа мнение, че САЩ трябва да съсредоточат силите си, за да бъде избегната войната в Залива и в Азия, а не да изземват мироопазващите задължения на европейските държави в бивша Югославия. Кандидат-президентът вярвал, че изпълнението на подобни задачи на Балканите влияят лошо на морала и на бойната готовност на щатските войски. Участието във военната администрация и поемането на полицейски функции намалявали способностите на американските сили при операции, които действително би трябвало да са техен приоритет.


Критиците на тази позиция смятат, че тя ще предизвика загуба на американско влияние върху Стария континент. Европейските войски наброяват 80% от 65-хилядната армия на НАТО в бивша Югославия. Освен това лидерите на ЕС са в процес на сформиране на 60-хилядна армия за бързо реагиране, която да остане в района до една година.


Планът на Буш би предизивикал най-важните промени в политиката на НАТО от края на студената война насам. Той смята, че САЩ няма да загубят влиянието си в Европа, но отговорността за събитията вече ще пада върху европейските съюзници. Америка щяла да продължи да оказва транспортна, телекомуникационна помощ, както и да подпомага европейските си съюзници с хранителни продукти и въздушна сила. Според Буш всичко останало са само административни функции и граждански дела, където Европа трябва да осъществи в своите компетенции.


На свой ред кандидатът на демократите Ал Гор защитава тезата, че мироопазващата мисия на Балканите е една от най-важните задачи на НАТО. Според него въоръжените сили трябва да участват както във военни действия, така и в омиротворителни мисии, в доставките на храна и медикаменти и на всякакви операции на Пентагона. Гор заяви, че ще отделя по 80 млрд. щ. долара от бюджетния излишък в подкрепа на този широк кръг от задачи в продължение на десет години, а в добавка ще се отпускат по 20 млрд. за международни операции. В програмата на Буш за тази цел са определени само 45 млрд. щ. долара.


Всъщност през финансовата 2000 г. мисията на САЩ на Балканите струва 3.5 млрд. щ. долара, което е малко повече от 1% от годишния бюджет на Пентагона - 280 млрд. щ. долара.


Гордън Адамс, висш съветник на Ал Гор по военните въпроси и бивш топ администратор на Клинтън, заявява, че в основата на политиката трябва да стоят бъдещите проблеми и ангажименти, за решаването на които трябва да се използва широкият набор от инструменти и средства - дипломатически, икономически, военни. Според него Буш гледа на нещата доста старомодно, смятайки, че САЩ притежават добре финансирана армия, чиято задача е да не ходи никъде и да не прави нищо, защото тя трябва да бъде национална войска в държава, в която не се води война.


При положение че светът все още остава несигурно място, преизпълнено с възможности за избухване на регионални конфликти, за американските избиратели е важно кой от двамата кандидат-президенти би бил най-добрият главнокомандващ. Докато за Балканите не е толкова важно оставането тук на американския военен контингент, а по-скоро - укрепването на стабилността в региона чрез инвестиции. Без гаранция за сигурността на региона от собственото си правителство едва ли големите американски компании биха вложили парите си на Балканите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във