Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАЛКАНИКА ТЪРСИ НОВИ ПРОСТРАНСТВА


Николай Стоянов (1948) е писател, сценарист и преводач.
Работил е в БНТ, сценарната комисия на Студия за игрални филми,
бил е заместник-главен редактор и директор на сп. Пламък.
Носител е на различни литературни награди. В момента е генерален
директор на ИК Библиотека 48 и председател на фондация
Балканика.


Николай, разкажи накратко за идеята Балканика.
И без излишна скромност - знаем, че тя се е родила в твоята глава.


- Идеята е отпреди десетина години, но тогава, знаеш,
бе невъзможно да се направи каквато и да е крачка в посока на
реализирането й. В по-ново време потърсих съмишленици сред балкански
издателства. Намерих ги в лицето на Fono (Истанбул), Narodna Knjiga
(Белград), Kedros (Атина), Култура (Скопие), Orient
Occident (Букурещ), Atlas-Clusium (Клуж), Cabey (Тирана) и Библиотека
48 (София). От три години фондацията е факт. Създадохме
оптимално действащ механизъм: локални журита избират своята книга
от последните две години, които се превеждат на френски и английски.
Тогава идва ред на международното жури. Така миналата година лауреат
стана Давид Албахари...


Тогава нашият представител бе Йордан Радичков и всички,
естествено, очаквахме той да стане лауреат. Защо не се получи?


- Радичков - и това е парадоксалното - не е издаван
в балканските страни. Тук там са публикувани негови разкази, но
цялостното му представяне тепърва предстои. В момента го превеждат
в Гърция. А инак той се представи с по-стари свои неща и това
наклони везните в полза на Албахари...


Да продължим нататък.


- Всеки три месеца се събираме на работни срещи в
някоя от балканските столици, на които освен текущи проблеми обсъждаме
и литературната картина в конкретната страна. Да не говорим за
контактите с писатели, с които в момента съм изключително богат.
Нещо повече - смело претендирам, че познавам балканските писатели
и литератури най-добре у нас. Седалището на фондация Балканика
е в София, председател съм аз, а в управителния съвет влизат и
представителите на Гърция и Македония. Но ние работим чрез имената
на градовете, затова е по-точно да кажа, че в УС влизат хора от
София, Атина и Скопие. Чрез ЮНЕСКО получихме и статут на неправителствена
организация.


Откъде набирате средства за своята дейност?


- Помагат ни различни фондове на ЮНЕСКО, Про
Хелвеция финансира преводите на номинираните книги, самите
издателства също отпускат средства, а напоследък ни обърнаха внимание
и някои големи издателски къщи от Франция, Италия и др. Но до
момента не сме ползвали никакви субсидии от Сорос,
още по-малко от Министерството на културата.


Наградата Балканика е от 10 хил. щ. долара
- нито голяма, нито малка в сравнение с други литературни отличия.
Как осигурявате подобна сума?


- Много трудно, но чрез посочените пътища и от някои
други източници.


Проявяват ли интерес други балкански страни към членство
в Балканика?


- В началото някои от тях като Хърватска, Словения
и др. не искаха да се легитимират като балкански държави, а като
централноевропейски. Но сега вече има интерес и от тяхна страна,
и от Босна, та дори от Кипър. Очевидно популярността ни на единствената
реално действаща неправителствена организация на Балканите привлича
внимание и създава авторитет. В този смисъл като колективен член
вече сме наблюдатели и в средиземноморската литературна асоциация,
а интерес съществува и в други литературни кръгове.


А сред големите панаири на книгата?


- Включително и сред тях. На панаира във Франкфурт
ни предоставиха безплатен щанд, което бе резултат и от успешното
ни миналогодишно представяне. Тогава появата на Балканика
бе обявена за второто най-значимо събитие на панаира. И тъй като
в Лайпциг, през март, България ще е своеобразен патрон
на панаира, нашата фондация е с амбицията да представи новия лауреат
на Балканика и да осигури личното му присъствие.


Предполагам, че имате и по-мащабни планове за бъдещето?


- Най-близките ни намерения са да започнем издаването
на едно общобалканско литературно списание с четири книжки годишно.
Другата ни амбиция е да издадем речник на балканските литератури,
за което вече преговаряме с най-добрите познавачи, литературни
критици и историци. Освен това провеждаме най-различни семинари,
срещи и четения, последните от които бяха в Македония и Александруполис,
в Куртеа де Арджеш. През ноември на панаира в Белград отново ще
се представим със самостоятелен щанд, а малко по-късно и на панаира
в София.

Facebook logo
Бъдете с нас и във