Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАЛКАНБАНК ИЗЛИЗА НА УЛИЦАТА

Обявената в несъстоятелност
БАЛКАНБАНК вече няма право да ползва сградата на бул. Витоша
N18, реши правителството миналия понеделник. След заседанието
обаче никой от министрите не уточни кой ще се настани там. Къде
ще бъде преместена фалиралата банка, също не стана ясно. Банкови
юристи твърдят, че докато тя не престане да фигурира като юридическо
лице, не може да бъде премествана. Според тях с този акт възниква
опасност да се наруши масата на несъстоятелността.


Сделката


Както вече писа в. БАНКЕРЪ,
спорната сграда, където се помещава централният офис на БАЛКАНБАНК,
представлява имущество, иззето от държавата от някогашния Отечествен
фронт. Според ПМС N169 от 31 август 1992 г. имоти от този вид,
които не са предадени на държавни и общински органи за стопанисване,
се управляват и използват по начин, определен от областния управител
и от финансовия министър.


С решение от 31 май 1993
г. Министерският съвет одобрява проект за договор между Министерството
на финансите и БАЛКАНБАНК за прехвърляне на собствеността. От
текста на сключения на 15 юни 1993 г. договор става ясно, че държавата,
представлявана от министъра на финансите, се е задължила да предостави
на БАЛКАНБАНК безвъзмездно и безсрочно право да ползва сградата.
Всъщност по този начин финансовото ведомство се отплаща на банката
за една услуга, за която ще стане дума по-нататък.


И така със заповед на
кмета на София от 4 август 1993 г. на БАЛКАНБАНК е отстъпено правото
да ползва сградата на централния софийски бул. Витоша.
Условията са уредени в договор от 4 август 1993 г., сключен между
кмета на София и бившите управители на БАЛКАНБАНК. Правото на
ползване е учредено възмездно и безсрочно. Но от Столична голяма
община обещават да прехвърлят правото на собственост на банката
при създаване на нормативна уредба за продажби на сгради
по административен ред.


БАЛКАНБАНК превежда по
извънбюджетната сметка на Министерството на финансите определената
цена - 54.140 млн. лева. Но параграф 6 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за държавната собственост по-късно превърна
безсрочното право на ползване в срочно, и то за не повече от десет
години след датата на учредяването. Следователно по действалия
донеотдавна договор БАЛКАНБАНК може да обитава сградата до 4 март
2003 година. И тъй като БАЛКАНБАНК е в процедура по несъстоятелност,
правото на ползване ще бъде валидно, докато тя бъде заличена като
юридическо лице.


Специалната услуга


На 16 март 1993 г. (няколко
месеца преди БАЛКАНБАНК да получи сградата) с решение N90 Министерският
съвет възлага на Министерството на финансите да съгласува проектодоговор
за възмездно прехвърляне на акционерното участие на българската
държава в дружество Елиман в полза на БАЛКАНБАНК.
Собственици на брюкселското дружество Елиман са Елена
Аспарухова (по онова време директор Маркетинг във
фирмата на БСФС Инфоспорт и снаха на небезизвестният
Бриго Аспарухов), Андре Купфермунц, управител на чуждестранното
дружество, и Инфоспорт, представлявана тогава от генералния
си директор Младен Христов. Учудващо бързо - още на следващия
ден (17 март 1993 г.), Министерството на финансите и БАЛКАНБАНК
подписват договор за отпускане на безлихвен кредит с оглед
запазване на имуществените интереси на България в Белгия.
Въз основа на този документ на 24 март българската държавна банка
превежда 200 000 щ. долара по сметката на адвоката на белгийското
дружество г-н Бродер.


На 15 юни 1993 г. БАЛКАНБАНК
поема от държавата пасивите на белгийското дружество Елиман.
Но анализът на този договор показва, че пасивите на белгийското
дружество надхвърлят стойността на активите, придобити от банката.
За тези активи БАЛКАНБАНК е платила на държавата 200 000 щ. долара,
оформени като безлихвен кредит, който се счита за погасен с подписването
на договора. Вдъхновена от изгодната сделка, държавата в лицето
на финансовото министерство се отблагодарява на банката чрез описаното
по-горе учредяване на право на ползване. Но както се разбира сега,
правото на ползване е прехвърлено възмездно.


Салдото


В крайна сметка се оказва,
че за ползването на сградата банката е заплатила пряко на държавата
200 000 щ. долара, 54.140 млн. лв. (над 1.8 млн. щ. долара по
тогавашния курс) и е поела нейни задължения към трети лица за
повече от 13 млн. белг. франка. Отделно трябва да се изчислят
сумите за направените подобрения, както и за наемите и разноските
за ток, вода и т.н. на други обитатели на сградата (политически
партии, радио Свободна Европа, фондации и др.), които
и досега се разполагат там на основание актове на Министерски
съвет и договор с областната управа. Всъщност съгласно договора
БАЛКАНБАНК е трябвало да ползва и съответно да получава този вид
такси от останалите наематели от 1993 г. насам, но това и досега
не се е случило. Така че режийните разходи на злополучните наематели
са били и си остават за сметка... на БАЛКАНБАНК. Бившите управители
на кредитната институция обаче са си затваряли очите пред този
факт.


През декември миналата
година синдиците на БАЛКАНБАНК - Снежана Башева и доц. Стоян Стоянов,
са поискали от областния управител на София да им съдейства за
опразването на централната сграда от наематели, които не желаят
да заплащат разноските си. Вместо отговор от областния управител
през миналата седмица те получиха решение на правителството, с
което се отнема на БАЛКАНБАНК правото да ползва сградата на бул.
Витоша N18.

Facebook logo
Бъдете с нас и във