Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАЛКАН ПОЛЕТЯ ПО ПЪТЯ НА ПЛАМА

Едногодишният срок, даден от Агенцията за приватизация (АП) на инвестиционния посредник - германската компания ТОВ (наследник на прочутата Тройханд), да продаде минимум 25% от капитала на авиокомпания Балкан, изтече във вторник, 8 септември.


Два дни по-късно, след преговори с управляващия съдружник на ТОВ Еберхард фон дем Буше, агенцията взе две важни решения. Първо, да удължи приватизационната процедура с един месец и, второ, да продължи и приключи преговорите за продажбата на 75% от авиокомпанията единствено с Балкан ер АД - дружество, създадено в края на март тази година от доскорошния изпълнителен директор на превозвача Валери Доганов.


И двете решения, най-вече второто, не само предвещават поредния скандал, но и навеждат на мисълта, че Агенцията за приватизация нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. Във всеки случай изглежда, че във ведомството не са си направили труда да анализират и се поучат от разправиите около приватизацията на Химко, Плама и Девня цимент. Още повече че днес става дума за продажбата на националния ни авиопревозвач - компания, работеща не само по законите на пазарната икономика, но изпълняваща и специфични държавни представителни функции, както и ангажименти в областта на сигурността на страната.


Фактите:


Скандалите около Балкан ер, за които в. БАНКЕРЪ многократно писа, започнаха още на учредителното събрание на акционерното дружество и продължиха след светкавичната му съдебна регистрация. Те преминаха през опитите на част от акционерите да излязат от него, през участието му във втория етап от приватизационната процедура без реално обезпечена банкова гаранция, издадена от БРИБанк (виж БАНКЕРЪ, бр. 31 от 03.08.1998 г.). Въпреки това офертата на Балкан ер беше определена от ТОВ и АП като отговаряща най-точно на представите на правителството за приватизация на авиокомпанията.


Ако кабинетът приема за чиста монета розовите обещания за светлото бъдеще на Балкан (поемане на всички задължения плюс инвестиции от 300 млн. щ. долара за седемгодишен период), записани в офертата на фирма, която е успяла да внесе едва 11% от необходимата сума за издаване на банковата гаранция за участие в приватизационната процедура, и ако на всичко отгоре започне директни преговори с нея, то на нас не ни остава нищо друго, освен да възкликнем: Боже, спаси ни авиацията!


на стр. 13


от стр. 1


За разлика от първия опит за продажба на авиокомпания Балкан, прекратен с правителствено решение преди три години, сега ситуацията е далече по-сложна. В България вече е въведен Валутен борд с всички произтичащи от това последствия. Освен това, съгласно подписания преди година меморандум с Европейския съюз за приватизация на предприятия с помощта на инвестиционни посредници, а и според сключения конкретен договор за продажбата на Балкан, националният ни авиопревозвач трябва да бъде или раздържавен, или - ликвидиран.


Така че този път няма шега - времето на Балкан настъпи! Защо обаче, както и преди три години, не дойдоха големите, сериозните купувачи? И нима първоначално определеният срок за продажбата на авиокомпанията не беше спазен просто защото... няма кой да я купи?


Какви са причините?


Преди всичко те трябва да се търсят в самия договор, сключен между АП и инвестиционния посредник. Заложената в документа схема за приватизация цели само едно - да се продаде Балкан, при това без необходимите при такава продажба условия за защита на националните интереси. Затова пък държавата ще изпълни поетите от нея ангажименти, а ТОВ ще си получи договорената комисиона. Очевидно и държавата, и посредникът са наясно, че поставянето на каквито и да било допълнителни изисквания би отблъснало потенциалните кандидат-купувачи от и без това неатрактивната авиокомпания. Така в крайна сметка се оформя задачата


продажба на всяка цена


та дори и - както услужливо подсказват някои столични издания - за един долар, а други, по-патриотично настроени - за един лев! Кой обаче при такава сделка ще плати комисионата от почти 600 хил. щ. долара на инвестиционния посредник? По този въпрос подсказвачите мълчат.


Грешна се оказва и друга постановка, залегнала в договора - възможността само един собственик да сложи ръка на мажоритарния дял от капитала на Балкан. В страните на запад от Будапеща, чийто пример уж следваме, авиокомпаниите се трансформират в акционерни дружества, капиталът се разделя на акции, а акциите се продават на заинтересовани фирми - обикновено туроператори, банки, летища, петролни фирми и пр.


Към дълбока размисъл навежда и клаузата, че мажоритарен дял от Балкан може да стане собственост на чуждестранна компания. Защо ли държавният капитал в турския национален превозвач Търкиш еърлайнз е 51%, а гръцкият Олимпик, румънският Таром и сръбският JAT пък са 100% държавни? Защо ли и Луфтханза е запазила 51% германски капитал?


Че при сключването на договора с ТОВ


националният интерес


не е стоял на по-предно място, се подразбира и от следното: според информация от Балкан инвестиционният посредник е отправил искане до сегашното ръководство на авиокомпанията да не подписва никакви договори с туроператори за лятната чартърна програма на 1999 година! С обяснението, че не се знаело дали заложените в тях условия биха удовлетворили новия собственик.


До какво би довело стриктното изпълнение на това искане? До фактически фалит на Балкан, до провал на целия туристически сезон или до двете заедно?


Сметката не е чак толкова сложна. Около 50 млн. щ. долара са годишните приходите на държавната авиокомпания от чартърни полети, а дошлите у нас туристи оставят в страната още стотици милиони долари. От друга страна, договарянията за следващия летен сезон с големите европейски туроператори, с които работи Балкан (германските TUI, ITS Некерман, френският Клуб Медитеране, скандинавски и английски фирми) приключват до края на септември. Това е необходимо за изготвянето на рекламните им листовки, обясняват запознати с туристическия бизнес.


Всъщност любопитно е дали при подготовката на договора, подписан от Агенцията за приватизация и ТОВ, е искано мнението и на министър Валентин Василев? И изобщо свързват ли нашите приватизатори продажбата на Балкан с бъдещето на туризма?


Да вземем за пример историята от това лято. Поради недалновидната си политика бившето Балкан-ско ръководство не осигури достатъчно самолети за изпълнението на договорената чартърна програма. Сезонът не бе провален единствено благодарение на доброто взаимодействие с частната авиокомпания Ер Виа, която само до началото на август беше изпълнила (освен своите) над 90 полета на Балкан. Ами ако новият собственик на превозвача откаже да изпълнява чартърни полети, каквото условие се съдържа в офертата на единия от кандидатите - Еър България? (Според осведомени източници въпросната фирма иска да купи носещата най-големи загуби част от Балкан - редовните международни линии, като за компенсация не поеме дълговете на превозвача.)


Отделен въпрос е как ще пътуват при служебните си посещения в чужбина нашите министри, депутати или други висши държавни чиновници, които не са предвидени в сметките на правителствената авиокомпания Отряд 28. Или по-точно не как, а с какво самочувствие, ако след пет години Балкан престане да носи националния флаг?


Меко казано


не буди радост и предполагаемата цена


на която ще се продава авиокомпанията. Ако отхвърлим несериозните за един долар или за един лев, дори и споменатата от сегашния изпълнителен директор Филип Мустаков в интервю за БАНКЕРЪ сума покриване на дълговете плюс 10 млн. долара (по груби и раздути сметки - общо около 40 млн. долара) изглежда съмнително смешна. Особено пък на фона на наскоро оповестените значително намалени задължения на превозвача (вече под 30 млн. долара).


Не е необходимо да вадим калкулаторите и да правим точна сметка на активите на авиокомпанията по остатъчна пазарна стойност. Това е работа на приватизаторите. Но дори и на пръв поглед движимата и недвижимата й собственост, стойността на търговската марка и др. би трябвало да струват поне неколкократно повече. Само в чужбина Балкан притежава 37 недвижими имота: в Лисабон - апартамент и бюро за продажба на самолетни билети, в Мадрид - два апартамента плюс бюро, в Париж - също два апартамента и бюро, в Германия - четири апартамента... Дори в Хараре авиокомпанията си е купила три къщи.


Ами цената на слотовете (запазеното време за кацане, обработка и излитане) по чуждите летища?


На този фон, колкото и странно да изглежда, Балкан ер привличаше кандидат-акционерите си през март с обява, в която цената на Балкан беше определена на 4 млрд. лева!


През юли авиокомпанията излезе на печалба, макар и малка - 97 хил. щ. долара. По думите на Филип Мустаков предварителните данни сочат, че за август може да се очаква положителен финансов резултат от около един млн. щ. долара. И тъй като Балкан вече е изплатила значителна част от дълговете си, а напоследък и печели - то вторият вариант -


ликвидацията - отпада


Следователно остава само едно - продажбата. Но на кого?


При сегашната криза в Русия възможностите да инвестира в чужбина на единия от кандидатите - Руския авиационен консорциум, очевидно се отлагат за неопределеното бъдеще. Колкото до офертата на Еър България, тя пък едва ли би удовлетворила някого. Така единственият шанс на държавата да се отърве от Балкан остава Балкан ер, въпреки че поради липса на банкова гаранция въпросното дружество не би трябвало даже да се класира за втория тур. Както се казва в онази древна поговорка: В царството на слепците и едноокият е цар.


Според едни твърдения инвестициите от над 300 млн. долара, обещани от Балкан ер и разчетени за период от 7 години, щели да дойдат от английски банки чрез най-големия инвестиционен фонд за Източна Европа. В офертата са включени западни фирми, които чрез създаване на смесени дружества ще засилят съответните поделения на авиокомпания Балкан. Повечето от тези дружества са от авиационната област - гласи


официалното съобщение


на инвестиционния посредник.


Според други пък парите щели да дойдат от фирма Васимекс, зад която стоял някакъв арабски фонд.


Кое от двете е истина - държавата в лицето на АП вероятно ще провери. По-важното е в Балкан наистина да влязат свежи стабилни пари, а гаранции за това поне засега никой не дава.


Официалното обяснение на шефа на АП Захари Желязков, че приватизацията на превозвача се отлага с един месец заради несвършена от държавата работа (трябва да се извадят от капитала на Балкан земи, обявени за публична държавна собственост), не звучи особено убедително. Изменения в Закона за гражданското въздухоплаване наистина бяха направени, но същите текстове де факто са залегнали и в отдавна действащия Закон за концесиите. И в Министерството на транспорта, и в Балкан има твърде добри юристи, които отдавна са били наясно, че Балкан не може да бъде продаден заедно с четирите хангара и прилежащите им зони, както и с карго магазията и земята, на която е построена. Те се намират в зоната на летище София и като публична държавна собственост могат да бъдат отдавани само на концесия (чл. 4, ал. 6 от Закона за концесиите). Чл. 43 на Закона за гражданското въздухоплаване повтаря това положение само с цел двата документа да не си противоречат.


Как така АП и Министерството на транспорта, заедно с инвестиционния посредник, изведнъж сега се сещат за това? Гледали ли са правния анализ на Балкан, преди да го предложат за приватизация?


Както пееше Боб Дилън:


Отговорът с вятъра се носи


Междувременно в петък миналата седмица вестта за избирането на Балкан ер като че ли не се е отразила твърде добре на голяма част от персонала във все още държавния превозвач. Страх от уволнения, в случай че Валери Доганов се върне на бял кон в Балкан, тресял мнозина, съобщи редови служител.


Нямам такова впечатление - заяви изпълнителният директор Филип Мустаков. - Наистина в оставащия месец, докато агенцията се произнесе, хората ще тръпнат в очакване, но едва ли ще се отнасят нехайно към задълженията си. В понеделник, 14 септември, при нас идват от KPMG, за да направят последна финансова снимка на авиокомпанията, преди да приключи сделката.


Що се отнася до избора, мисля, че всичко това, което се случи, ще накара агенцията и правителството да бъдат особено внимателни при вземането на окончателното решение. Защото, ако наистина всичко беше ясно и чисто, сделката щеше да е осъществена в предвидения срок. Аз обаче смятам, че правителството наистина си знае работата и ще вземе най-доброто за Балкан и държавата решение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във