Банкеръ Weekly

Общество и политика

БАГДАДСКАТА СТЕНА

На 9 април световната политика затвори един кръг - от Ню Йорк през Кабул до Багдад. Диктаторът Саддам Хюсеин изчезна така, както потъна Осама бин Ладен. Единият, с многото си лица, се скри някъде из тайните подземни тунели на дворците си. Другият, въпреки бъбречните си кризи, придоби виртуален образ и потъна из пещерите на Афганистан. Съществуващи или не, и двамата станаха минало.Не е маниерност да се търси символика в числата, отмерващи разстоянията в международната политика. Първата война на ХХI век свърши точно за 21 дена. Поне до свалянето на един от най-омразните диктатори след Хитлер и Сталин. Но по-видимият символ, белязал срутването на режима, бе сгромолясването на диктаторския паметник. Саддам се срути така, както падаха паметниците на Ленин или Дзерджински. Свалянето на един паметник, включително и този на Саддам Хюсеин, така както го видяхме от телевизионните екрани, и този път стана символ за падането на Стената, както в Берлин през 1989-а. Стената между свободата и тиранията, между демокрацията и диктатурата, между принципите и интересите. Между рухването на Берлинската и Багдадската сграда на тиранията времето е толкова, колкото беше между унгарското въстание (1956 г.), чешките събития (1968 г.), полската солидарност (1980 г.) и края на студената война. Между Пустинна буря и Иракска свобода също минаха точно дванайсет години, отмерили и едно друго време - това между Буш-старши и Буш-младши.Съединените щати винаги са поставяли свалянето на Саддам Хюсеин от власт като условие за промяна на иракската си политика. Поне три американски администрации се упрекваха взаимно, оставяйки си в наследство проблема Саддам. Когато бившият държавен секретар на Съединените щати Мадлин Олбрайт пиеше чай със сегашния държавен секретар Колин Пауъл, разменяйки постовете си, тя каза: Вие ни оставихте Саддам Хюсеин. Сега ви го връщаме обратно. Стана така, че точно Джордж Буш-младши затвори тази глава в американската външна политика. Направи го с желязна последователност. Още в началото на мандата си през февруари 2001 г. при една от първите си срещи с генералите той бе пределно ясен: Съединените щати трябва да мобилизират всичките си ресурси, за да го свалят от власт. Но ако тогава Саддам Хюсеин бе само американски проблем, сега Ирак е световна дилема. В нея се преплетоха трансатлантическите отношения, новите реалности в отношенията Америка-Европа-Русия, ролята на международните организации, новият световен ред и... очевидният факт, че свалянето на режима на Саддам Хюсеин е само етап. От 9 април въпросът е друг, много по-голям и много по-сложен. Какво ще предприемат не само Буш, но и Путин, Ширак или Шрьодер в близкоизточната политика? Може да се има доверие на 75-годишния Збигнев Бжежински, когато той говори за следвоенния ред в Ирак и за отношенията между Европа и Америка. Най-малкото заради това, че той бе съветникът по националната сигурност на президента Джими Картър, при когото през 1978 г. бе подписан договорът от Кемп Дейвид. Истинският тест за близкото бъдеще - казва в едно интервю Бжежински - ще бъде планът за мира между Израел и Палестина, който правителството на Буш трябва да предложи. Освобождението на Ирак, както и всяко освобождение е не просто един акт, а само начало на прехода между войната и мира. С неговите си изпитания. Добре познато упражнение ще бъде премахването на 35-годишните идеологически пранги на партията БААС. Светът вече има достатъчно натрупан опит с комунистическите диктатури. После идва по-трудното - създаването на демократичните структури на иракското общество, в които трябва да се съчетаят дузина етнически, социални и религиозни разграничения. Видяхме тази драма в бивша Югославия. Но големият въпрос сега е новият ред не само в Ирак, а в целия регион на Близкия изток. В този смисъл първото изявление на британския премиер Тони Блеър е поразяващо искрено и лишено от традиционната патетика. Войната все още не е приключила. Предстоят много по-сложни неща. След постигането на военната цел винаги идва политическата. Прави са наблюдателите, които твърдят, че свалянето на режима на Саддам Хюсеин е минимална цел. Максималната е демократизирането на Ирак и след него на Близкия изток. Без съмнение в света на дипломацията, там, където се уреждат международните отношения, ще има много екзистенциални въпроси. През тези дни и във Вашингтон, и в Москва, и в европейските столици се питат кой какво не е оценил или какво е подценил. В крайна сметка добър знак е, когато трансатлантическите партньори започват да си спомнят за общите ценности, които ги свързват. Една от тези ценности е, че вече няма как такива като Саддам Хюсеин или Осама бин Ладен да определят правилата. И това е доказателство, че класическото международно право изглежда остаряло. Много е прав Робърт Каган, който написа за в. Вашингтон пост, че за да се избегнат изкушенията, трябва блестящата военна кампания да продължи с далновидна дипломатическа и политическа кампания. Тази далновидност включва отношенията с Европа. Съединените щати не трябва да се опитват да разделят Европа... Правителството на Буш трябва на свой ред да прегърне Европа. В този смисъл е и призивът на британеца Крис Патън, комисар по външната политика на ЕС, и на французина Паскал Лами, комисар по международната търговия. Те поискаха Америка и Европа да оставят настрана мегафоните и да си спомнят, че се нуждаят една от друга. Тези, които насърчават президента Джордж Буш да се разграничи от ООН - написаха двамата комисари - са недостойни за великото поколение на американските далновидни държавници, които укрепиха силата на закона чрез глобални институции преди повече от 50 години.Падането на Багдадската стена е стратегическо предизвикателство към потребностите от обща стратегическа култура. Далеч останаха времената, в които човекът легенда за арабския свят Томас Едуард Лоурънс Арабски написа: Още в гимназията в Оксфорд аз бях мечтал да принудя Азия да възприеме новите разбирания, които времената неумолимо ни налагат. Мека трябваше да ме отведе до Дамаск; Дамаск до Анадола, а след това до Багдад; най-после идваше Йемен. Призрачни измами, ще кажат хората, които биха сметнали началото ми за обикновено усилие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във