Банкеръ Weekly

Общество и политика

АВСТРИЙСКИ ЗАВОД НА МИНЕРАЛБАНК СПОДЕЛЯ НЕЙНАТА СЪДБА

Нойкирхен Щраубенверк
ООД - зад това име стои завод за крепежни елементи в градчето
Нойкирхен - на около 57 км от Виена, по-известен у нас под абревиатурата
NSW. Днес заводът може да се похвали с две неща -
93% от него са собственост на МИНЕРАЛБАНК и подобно на нея той
е обявен в несъстоятелност. Дружеството Нойкирхен Щраубенверк
притежава 60 дка земя, на която са изградени заводските халета,
както и четириетажна сграда - 4500 кв. м разгъната площ, разположена
на същата територия. Колкото до машините, те отдавна са разпродадени,
но в халетата се намират 46 т крепежни елементи, два кара и транспортно-повдигащи
складови устройства.


Задълженията на завода
към австрийски кредитори


са над 26 млн. австр.
шилинга, а към МИНЕРАЛБАНК над 120 млн. австр. шилинга. Преизчислена
в американска валута, общата сума на дълговете е около 11.1 млн.
щ. долара, от които 9.1 млн. щ. долара са вземания на обявената
в несъстоятелност българска кредитна институция. В началото на
февруари МИНЕРАЛБАНК направи поредния опит да си събере поне част
от вземанията, но според синдика й Харалампи Кирков ще е истинско
чудо, ако получи дори и шилинг от несъстоятелния си завод. Обнадеждаващ
за австрийските кредитори обаче е фактът, че общината на град
Нойкирхен ще плати за завода 30 млн. австр. шилинга (2.5 млн.
щ. долара).


Волфганг Вайнвурм - синдик
на Нойкирхен Щраубенверк, дори е показал на представителите
на МИНЕРАЛБАНК проекта за договор. Очаква се австрийският съд
да одобри сделката най-късно до края на февруари тази година.
Единствената причина за забяването й е, че общината чака разрешение
от правителството на Южна Австрия за инвестирането на въпросните
30 млн. австр. шилинга.


Естествено българската
страна не може да е доволна, защото ще загуби собственост в Австрия
- на 57 км от Виена, а МИНЕРАЛБАНК няма да получи нищо.


През 1985 г. комунистическите
управници вземат решение за създаване на търговски и промишлени
дружества в чужбина. Акционери или притежатели на дялове в тях
стават предимно български предприятия и външнотърговски организации,
а инвестициите се осигуряват от наши търговски банки.


В изпълнение на партийната
повеля


МИНЕРАЛБАНК финансира
няколко такива задгранични авантюри. Най-голяма, но и най-печална
известност сред тях добиват покупките на Нойкирхен Щраубенверк
и Рьоперверк. И двете фирми в момента са в списъка
на длъжниците на МИНЕРАЛБАНК.


Първоначално банката участва
в Нойкирхен Щраубенверк с 10 процента. Големи собственици
в дружеството са и Металхим и Машиноекспорт.
Останалите държат дялове, по-малки от 10 процента. След 1989 г.
дял в австрийското начинание придобива и Българската
стопанска камара. Но си струва да се подчертае, че повечето от
съдружниците правят вноските си в капитала на Нойкирхен
Щраубенверк с пари, получени от МИНЕРАЛБАНК. Освен това
всяка година банката финансира австрийския завод с по 1-2 млн.
щ. долара. Разбира се, това не става директно, а чрез депозирането
им в Bank fuer Oberoesterreich und Salzburg. Тя пък от своя страна
отпуска кредити на завода в австрийски шилинги.


Излишно е да се споменава,
че предприятието в Нойкирхен не може да се похвали с добри резултати,
но обилно използва възможността да гълта още и още кредити. В
неефективността му се убеждават най-сетне и неговите собственици
и през 1991 г. започват да се освобождават от дяловите си участия.
По-странно е обаче, че почти всички акционери ги продават на...
МИНЕРАЛБАНК, като получават за тях по 1 австр. шилинг - цена,
красноречиво доказваща неблагонадеждното състояние на завода.
Чрез тази сделка някои от собствениците дори се опитват да уредят
и други свои задължения към банката. Машиноекспорт
например продава дела си от 308 хил. австр. шилинга в Нойкирхен
Щраубенверк за 1 австр. шилинг, но в договора е записано,
че от своя страна МИНЕРАЛБАНК се отказва от претенциите си към
Машиноекспорт, които са за над 2.6 млн. австр. шилинга.
Все пак тази втора част от споразумението не е осъществена и днес
Машиноекспорт се води длъжник на банката, като има
да й дава над 540 млн. лева. Същата съдба сполетява и другия собственик
на голям дял в австрийското предприятие Металхим,
от който МИНЕРАЛБАНК си търси 3.6 млрд. лева.


След като купува дяловете
на повечето български участници в Нойкирхен Щраубенверк
ООД, МИНЕРАЛБАНК става собственик на 93% от завода. Той обаче
продължава да затъва, задлъжнявайки не само към Bank fuer Oberoesterreich
und Salzburg, но и към доставчици, към спестовната каса на Винернойщат,
към австрийския бюджет и местната община. През 1996 г. Нойкирхен
Щраубенверк е обявен в несъстоятелност.


Потърпевшите австрийци


се представляват от Съюз
за защита на кредиторите 1870 и Алпийски кредитен
съюз, а спестовната каса на Винернойщат предявява претенциите
си самостоятелно. Bank fuer Oberoesterreich und Salzburg пък успява
да си събере вземанията, като прихваща дължимите й от завода пари
от депозитите, които МИНЕРАЛБАНК държи в нея. Австрийската кредитна
институция обаче има претенции към българската за още 43.4 млн.
австр. шилинга и 171 хил. щ. долара, по съвсем други техни взаимоотношения.


Докато в Нойкирхен тече
малката драма на последното неуспяло наше начинание в чужбина,
в самата България започва голямата драма. Страната изпада в тежка
финансова криза. На 17 май 1996 г. БНБ затваря МИНЕРАЛБАНК, а
на 31 март 1997 г. съдът я обявява в несъстоятелност. Останалите
български вземания на Bank fuer Oberoesterreich und Salzburg увисват,
защото тя автоматично се нарежда в задните места на дългия списък
от кредитори на фалиралата българска банка. Но австрийските банкери
не губят надежда и с интерес очакват осребряването на имуществото
на МИНЕРАЛБАНК в собствената им страна.


На пари от осребреното
имущество в Австрия


разчитат и синдиците на
българската банка. Все пак от финансирането на завода тя е загубила
около 120 млн. австр. шилинга. Толкова пари са оставени на депозит
в Bank fuer Oberoesterreich und Salzburg и толкова последната
си е прихванала, за да покрие дълговете на предприятието в Нойкирхен
към нея. Българските синдици няколко пъти посещават Австрия, разговарят
с колегата си Волфганг Вайнвурм и с кредиторите на предприятието.
Но новините, с които се връщат от там, са, меко казано, неутешителни.
Производствените линии са продадени още преди обявяването на завода
в несъстоятелност. Колко пари са получени за тях и в чии джобове
са отишли те, днес трудно може да се установи, тъй като по-голямата
част от


архива на Нойкирхен
Щраубенверк е изчезнал


Другият сюрприз е, че
г-н Вайнвурм е готов да продаде завода за 26 млн. австр. шилинга
(около 2 млн. щ. долара), с които да покрие само задълженията
към местните кредитори. Австриецът дори не се е и опитал да повери
оценката на активите на Нойкирхен Щраубенверк на вещи
лица и да обяви търг за продажбата на предприятието. А според
българските изчисления само земята под него струва 4 млн. щ. долара.


Местните австрийски власти
днес охотно обясняват на всички заинтересовани, че територията,
на която е разположен заводът, е замърсена и така отрано гасят
инвестиционния ентусиазъм на потенциалните купувачи, въпреки че


официална екологична експертиза
няма


Близо е до ума, че общината
в Нойкирхен е решила да спечели фалиралото предприятие
на ниска цена, а по-късно да покрие разноските си, получавайки
пари от държавния екологичен фонд. А това, че заедно със земята
върви и цяла четириетажна сграда, само прави придобивката още
по-ценна.


Все пак при последното
си посещение в Австрия синдиците на МИНЕРАЛБАНК успяват да вдигнат
малко цената. Тогава г-н Вайнвурм ги уведомил, че ще продаде предприятието
на общината Нойкирхен за 30 млн. австр. шилинга - около 2.5 млн.
щ. долара. Едва ли обаче парите, останали след удовлетворяването
на всички местни кредитори, ще ощастливят фалиралата българска
банка. Точно тях ги очаква кредиторът й Bank fuer Oberoesterreich
und Salzburg и без съмнение ще направи всичко възможно, за да
прихване всеки шилинг на длъжника си, до който може да се добере.


Синдиците на МИНЕРАЛБАНК


са наясно със ситуацията.
Те смятат, че българската държава би могла да запази собствеността
си в Нойкирхен, като плати въпросните 30 млн. австр. шилинга.
Синдиците ще съдействат и на всяка българска фирма, готова да
купи завода, при положение че се съгласи разсрочено да погасява
дълговете му към МИНЕРАЛБАНК или да ги откупи след определена
редукция. Всъщност това е и единственият вариант банката да си
върне поне част от парите, загробени в Нойкирхен Щраубенверг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във