Банкеръ Weekly

Общество и политика

АВСТРИЙСКИ КРЕДИТОР В ЛИКВИДАЦИЯ ЗАДУШАВА ПЛАМА

Скандалите около Плама започнаха да придобиват международни измерения,
след като в тях се включи австрийската Централ Вексел унд Кредит Банк
чрез своя представител Емил Хърсев. В същото време от някои писма, копия
от които има и в. БАНКЕРЪ, се оказва, че от началото на октомври 1999
г. Централ Вексел унд Кредит Банк е в ликвидация. Емил Хърсев отказа
да коментира това обстоятелство в контекста на нововъзникналата ситуация
около Плама.
Причините за ликвидацията на австрийската банка засега остават неясни.
Някои финансисти в България го отдават на факта, че законите в родината
на валса забраняват на чуждестранни лица да притежават мажоритарния пакет
акции в местни банки. А Централ Вексел унд Кредит Банк е 100% собственост
на Централната банка на Унгария. Тя не е успяла да продаде свои акции и
да промени акционерната структура, поради което се е наложило Централ
Вексел унд Кредит Банк да открие процедура за ликвидация, смятат български
банкови експерти.
Другата версия е, че австрийската банка е сполетяна от нерадостна съдба
поради високата степен на риск на своите вземания и значителните просрочия,
с които те се погасяват.
Каквито и да са причините за ликвидацията на Централ Вексел унд Кредит
Банк, тя е поискала парите си от Рексойл ЕООД и от Плама холдинг.
В средата на миналата седмица чрез медиите Хърсев обяви, че е вписан от
Софийския градски съд като управител на Рексойл ЕООД - търговското дружество
на Плама холдинг, което снабдява с петрол рафинерията и продава изработените
на ишлеме продукти. В съобщението Емил Хърсев изрично подчертава, че е
вписан като управител по силата на чл. 46 от Закона за особените залози.
Неговите текстове дават право на кредитора да се удовлетвори за сметка
на длъжника, учредил особен залог по заема, като насочи изпълнение срещу
търговското му предприятие - в случая на Рексойл ЕООД, като съвкупност
от права и задължения, включително и да определи друг управител.
В телефонен разговор с репортер на в. БАНКЕРЪ Емил Хърсев заяви,
че Рексойл дължи пари на представляваната от него Централ Вексел унд
Кредит Банк по заем, който е обезпечен според изискванията на Закона за
особените залози. Дружеството не се е издължило навреме и затова австрийската
банка е възложила на Хърсев да реализира обезпечението. Но управляващият
съдружник в КДА Хърсев и Ко категорично отказа да даде повече подробности
около взаимоотношенията между кредитната институция и РексойлЕООД, позовавайки
се на търговската тайна.
Партньорството между Централ Вексел унд Кредит Банк и плевенската
рафинерия датира от 1992 година. Австрийската банка отпуска заеми на Евроенерджи
холдинг, ръководен от Атанас Коларов и от Иван Михайлов. С получените
пари холдингът купува петрол, който продава на рафинерията и след това
се издължава на австрийците. Евроенерджи обезпечава заемите със записи
на заповед, издадени от държавната по онова време рафинерия. Приблизително
същите операции са извършвани и в МИНЕРАЛБАНК.
Схемите действат безотказно до края на 1993 г., когато рафинерията
престава да се издължава редовно към Евроенерджи холдинг. До средата
на 1995 г. холдингът постоянно разсрочва задълженията си към МИНЕРАЛБАНК
и се опитва поне частично да обслужва дълга си към Централ Вексел унд
Кредит Банк. Тя пък определя за свой пълномощник в България Емил Хърсев,
който до края на октомври 1995 г. бе член на съвета на директорите на МИНЕРАЛБАНК.
На 15 май 1996 г. МИНЕРАЛБАНК е затворена, Плама й дължи значителна
сума, а Евроенерджи холдинг претендира за вземания от 20 млн. щ. долара,
които има да й дава рафинерията. На 6 септември 1996 г. Евроенерджи купи
рафинерията, като продължи да води срещу нея дело за 20 млн. щ. долара.
Холдингът го спечели в средата на 1997 г., а в края на същата тази година
вложи признатото вземане от 20 млн. щ. долара в увеличаването на капитала
на Плама от 4.77 млрд. до 51.5 млрд. стари лева. Тази операция обаче
не помогна на рафинерията и тя продължава да бездейства и да не обслужва
задълженията си.
В началото на 1998 г.

холдингът започва преговори за продажбата на рафинерията

Първоначално негови партньори са Стелар Глобъл и Герезон Ентерпрайсиз,
контролирани от загадъчната личност на Ъруин Брейч. Преговорите с тях претърпяха
пълно фиаско. Тогава на сцената излязоха швейцарците от Андре и Сие,
представлявани у нас от Бони Бонев - член на съвета на директорите на Международната
банка за търговия и развитие. По-късно той стана член на надзорния съвет
на Плама. Представителите на Андре и Сие успяха да се договорят с Евроенерджи
холдинг и да купят от тях рафинерията. Акциите й станаха собственост на
регистрираната в Кипър Плама консорциум, която се представлява от Пер-Кристиян
Нордтоме.
На 28 октомври 1998 г. представителите на консорциума, синдиците на
рафинерията и нейните кредитори подписват споразумение за уреждане на задълженията
на Плама. На 7 юли 1999 г. е приет оздравителен план на рафинерията и
съдът прекрати производството по несъстоятелността.
От средата на пролетта на 1999 г. обаче собствениците на Плама се
сблъскват

с поредица от проблеми

Гражданско неподчинение затвори рафинерията от април до август 1999
г., един от изпълнителните й директори бе бит, петролните продукти на РексойлЕООД
бяха блокирани. Всичко това принуди основните акционери на Плама да се
опитат да преместят седалището й в село Ярлово - далеч от размирния Плевен.
Това решение обаче бе атакувано от някои дребни акционери в съда и сега
Плама на практика е без адрес в съдебните регистри. Тези действия представителите
на Плама холдинг и Рексойл отдават на хора, свързани с частни дружества
- конкуренти на рафинерията, или на хора, които жадуват тя да бъде ликвидирана,
за да прикрият извършените от тях преди години зулуми.
Рафинерията е обект и на постоянни данъчни проверки. В средата на ноември
1999 г. дори тогавашният вицепремиер Александър Божков подава сигнал до
министъра на финансите Муравей Радев за нарушения в Плама. Финансовият
министър назначава данъчна проверка, която установява, че необслужваните
дългове на рафинерията към държавата са 32.5 млн. нови лева, но те са натрупани
за периода от 1996 до 7 юли 1999 г., когато Плама излиза от несъстоятелността.
В началото на декември 1999 г. данъчните органи ревизират и Рексойл
ЕООД. Проверката приключва с данъчнооблагателен акт за 15.2 хил. нови лева.
Междувременно

срещу Плама се надига австрийската буря

Според Бони Бонев това е поредният опит за удар срещу собствениците
на рафинерията, който не идва случайно точно в този момент. Сега Плама
холдинг води преговори с четвъртата по големина в света петролна компания
- Тоталфина, за сътрудничество в областта на производството на петролни
продукти и за пласирането им на Балканите, в Черноморския регион и в Близкия
изток. Според Жан-Кристоф Вотрен - представител на Андре и Сие в Плама
холдинг, ако съдружието с Тоталфина се осъществи, Плама ще получи
заем от 150 млн. щ. долара за своята модернизация.
Що се отнася до действията на Емил Хърсев, Бони Бонев смята, че те
целят задушаването на Плама и ги окачестви като поредната акция на комунистите,
които искат да прикрият злоупотребите си в рафинерията.
В бизнесотношенията емоциите трябва да стоят настрана, но дали Рексойл
наистина е бил некоректен към Централ Вексел унд Кредит Банк? Според
Жан-Кристоф Вотрен именно австрийската банка е поканила Андре и Сие да
стане съдружник в Плама. Позабравен факт е, че през юли 1998 г. именно
Бони Бонев и Емил Хърсев представиха Андре и Сие в Министерството на
промишлеността. Тогава Хърсев не скри, че действа от името на австрийската
банка и дори намекна, че тя е готова да подкрепи финансово Андре и Сие.
Подкрепата се изразява в

кредитна линия от 8 млн. щ. долара

предоставена през декември 1998 година. Около 4 млн. щ. долара от тях
се отпускат на Рексойл и са обезпечени с особени залози, а другите 4
млн. щ. долара са предназначени за Плама холдинг. Двете фирми се ангажират
не само да връщат заема в срок, но да превеждат на австрийската банка част
от печалбата си, докато сумата на превода не достигне 7 млн. щ. долара.
От Плама холдинг твърдят, че това са парите, които банката има да взема
от Евроенерджи холдинг.
До ноември 1999 г. Рексойл и Плама холдинг обслужват редовно задължението
си към австрийската банка и от нея не са постъпвали никакви оплаквания.
Поне така твърдят от Плама холдинг и изрично подчертават, че през януари
1999 г. Централ Вексел унд Кредит Банк е поискала интересите й да бъдат
защитавани от Емил Хърсев.
Още по това време представителят на Плама холдинг и Рексойл Пер-Кристиян
Нордтоме се противопостави на това искане, тъй като холдингът не желаеше
да бъде обвързван с името на Емил Хърсев, разказва Жан-Кристоф Вотрен.
През октомври миналата година Централ Вексел унд Кредит Банк известява
Рексойл и Плама холдинг, че иска от тях незабавно да погасят целия
заем. Мотивът е, че банката е в процедура на ликвидация и се опитва бързо
да събере всичките си вземания. Представителят на длъжниците Пер-Кристиян
Нордтоме започва преговори с австрийския кредитор с цел да разсрочи с няколко
месеца пълното изплащане на задълженията. Представителите на Централ Вексел
унд Кредит Банк са склонни да приемат това предложение, но не и настояването
на Нордтоме да не е Емил Хърсев човекът, който ще представлява банката
във взаимоотношенията й с Плама холдинг и Рексойл ЕООД. Според Бони
Бонев именно това разминаване е провалило възможността австрийският кредитор
и длъжниците му да се споразумеят.
На 28 декември 1999 г. Емил Хърсев като представител на Централ Вексел
унд Кредит Банк започва реализацията на особените залози. Миналата седмица
той публикува съобщение, че вече поема управлението на Рексойл ЕООД и
отговорността за активите и пасивите му. Дружеството обаче има споразумение
с Плама (в чийто надзорен съвет между другото участва и представителят
на австрийската банка Петър Танков) да му доставя петрол и да покрива текущите
разходи на рафинерията. Според Бони Бонев в момента те са 2 млн. щ. долара
месечно. Дали Емил Хърсев ще продължи да изпълнява това споразумение, не
е известно. Ако го преустанови, Плама ще бъде лишена от суровина и от
оборотно финансиране. А през април 2000 г. рафинерията трябва да направи
първата вноска за погасяване на огромните си задължения към своите кредитори.
Ако не плати, те могат да атакуват споразумението и отново да поискат от
съда обявяването й в несъстоятелност. Ако нещата се развият така, е интересно
как ще реагира Петър Танков - представителят на австрийската банка в надзорния
съвет на Плама.

Facebook logo
Бъдете с нас и във