Банкеръ Weekly

Общество и политика

АВСТРИЙСКАТА ВРЪЗКА НА КРЕМИКОВЦИ Е НА ПЪТ ДА СЕ ЗАЗДРАВИ

В цял свят твърдят, че производството и търговията с метали е толкова тежък бизнес, колкото е и самият продукт. Конкуренцията става все по-силна, ценовата политика е трудна и изисква все повече усилия. С тези думи на 19 декември 1997 г. федералният министър на икономиката на Австрия д-р Ханнес Фарнлайтнер откри началото на монтажа на линията за непрекъсната разливка на стоманата, която от години престоява неразопакована в Кремиковци. Заедно със заместник-министъра Марин Маринов, който е и председател на надзорния съвет на комбината, австрийският гост преряза лентата и затегна символичните винтове на съоръжението.


До този момент инвестицията възлиза на 85 млн. щ. долара. Очаква се в края на 1998 г. целият комплекс да бъде завършен. Всеобщото мнение на специалисти от бранша е, че това е най-съвършеният метод за производство на стомана, който гарантира качество и пълна автоматизация на процеса. С пуска на линията в действие ще се постигне значителна икономия на природен газ, ел.енергия, скрап и чугун. Годишната производителност на съоръжението е 1.6 млн. т стомана.


Одисеята с линията за непрекъснато леене започна още преди девет години. На 16 декември 1988 г. Кремиковци и Вьост Алпине сключват договор за доставка на оборудването за непрекъсната разливка на стоманата на стойност 1045 млн. австрийски шилинга. Комбинатът се задължава с кредит от 1200 млн. шилинга към Стопанска банка, която от своя страна пък оформя сумата като рефинансиране от Банк Аустрия. В действителност австрийската кредитна институция предоставя директно средствата на доставчика й Вьост Алпине. През 1990 г., след което сандъците с ценната техника вече са пристигнали, става ясно, че за монтажа на съоръжението ще са необходими още 50 млн. щ. долара. В България обаче не се намира банка, която да отпусне въпросната сума, тъй като Кремиковци няма славата на коректен платец. Причината - комбинатът не е предвидил средства за погасяването на задължението си към Стопанска банка. С приемането на ЗУНК през 1994 г. заемът на Кремиковци е одържавен. За пет години в принципала - Министерството на промишлеността, узрява идеята за нов заем. През 1995 г. ДФРР все пак скланя да отпусне 34 млн. щ. долара. Година по-късно започват и първите строителни работи. Така се стига и до паметното за комбината събитие от миналата седмица - началото на монтажа на линията.


Остава надеждата, че след една година отново ще има повод за шампанско. Дано тогава то не замръзне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във