Банкеръ Weekly

Общество и политика

АТЛАНТИЧЕСКА МАРЛЯ ЗА НАРАНЕНИЯ ИРАК

Ислямският тероризъм променя стратегията в Ирак. Досега терористичните атаки бяха съсредоточени върху коалиционните сили. Мнозина се надяваха, че след залавянето на Саддам Хюсеин атентатите ще намалеят и положението ще се поуспокои. Това очевидно е било твърде наивно, защото диктаторът остави още една много сериозна рана - разделено етнически и религиозно общество. По всичко изглежда, че целта на терористите е най-слабото място - ревнивото етническо разнообразие между шиити, сунити и кюрди. Последните терористични актове все повече приличат на опити за гражданска война в името на исляма. За втори път само за седем месеца бомбите избухват в свещен шиитски град по време на религиозен празник. А в бомбените атентати загиват много повече иракчани, отколкото съюзнически войници. Едновременните взривове в Багдад и Кербала от изминалата седмица, точно по време на най-големия шиитски религиозен празник Ашура, избиха над сто и петдесет невинни религиозни поклонници. Други стотици бяха ранени. Между впрочем шиитите, най-голямата религиозна група в Ирак, за пръв път от четвърт век насам можеха да честват най-тачения си празник, който по време на диктатурата на Саддам Хюсеин бе забранен. Има още една подробност. Атентатите в Багдад и Кербала, които бяха описани като истинско клане, странно съвпаднаха и с друг момент. Бомбите гръмнаха само тридесет часа след като Преходният управляващ съвет на Ирак, макар и мъчително, одобри временна конституция на страната, която да стане предпоставка за произвеждането на избори. Всъщност това би трябвало да бъде първата либерална и демократична конституция изобщо в арабския свят, която да гарантира свободата на словото и вероизповеданието, независимостта на съда, равноправието на мъжете и жените и т.н. Даже по най-невралгичната точка - религията, бе постигнато споразумение. Ислямът остава официалната религия на Ирак и ще бъде източник, но не единственият, за бъдещото законодателство. Документът в крайна сметка би трябвало да отвори пътя към прехвърлянето на властта на самите иракчани. Един коментатор нарече атентатите в Багдад и Кербала провокация на квадрат, защото тя може да има най-тежките последствия - да накара шиитите да мъстят на сунитите и кюрдите. Това несъмнено ще убие временната конституция, ще насъска религиозните групи една срещу друга и ще ги хвърли в ужасна гражданска война, която може да доведе до разпад изобщо на държавата Ирак. Преди около три седмици американската администрация даде публичност на един документ на Ал Кайда, в който се твърди, че целта е да се разпали война между шиити и сунити. Атентатите направиха за първи път видима връзката между Ал Кайда на Осама бин Ладен, остатъците от режима на Саддам Хюсеин и терора в Ирак. Малко преди взривовете бяха заловени седем терористи, за които се предполага, че са членове на Ал Кайда и са замесени в атентата от 27 декември 2003-а, който отне живота на 19 души, включително и на петимата български войници. Според наблюдатели нападенията потвърждават мнението, че голяма част от терористите проникват отвън и са много добре организирани. Все по-очевидно е, твърди главният американски администратор в Ирак Пол Бремър, че тероризмът в Ирак до голяма степен идва отвън. Подобна теза изказа пред парламента и британският премиер Тони Блеър. Според него терористи от буквално всяка екстремистка групировка в Близкия изток се стичат в Ирак. Според разузнавателните данни главният заподозрян е йорданецът Абу Мусаб ал Заркуи, най-важният човек на Бин Ладен в Ирак, който поддържал връзки с бившите разузнавателни служби на Саддам Хюсеин. На 12 февруари тази година възнаграждението за залавянето на Заркуи бе вдигната от пет на десет милиона долара и явно за това има основания. Този човек би могъл да се превърне за Ирак в това, в което се превърна през 80-те години Осама бин Ладен за Афганистан. Заркуи няма да успее да въвлече иракския народ в гражданска война, твърди шиитски член на Преходния управляващ съвет в Ирак, но улицата говори на друг език. Много шиитски лидери хвърлиха отговорността на коалиционните сили с мотива, че не охраняват достатъчно границите.Атентатите в Кербала и Багдад са пряко доказателство, че е поставено под съмнение не само стабилизирането, а и целостта на държавата Ирак. Нейният разпад би могъл да има жестоки последици за целия регион. В този смисъл е очевидно, че действията на международната общност трябва да добият много по-бърз и по-категоричен характер. Това не би било възможно без ООН и НАТО. Завръщането на ООН и ролята на световната организация в Ирак става все по-наложителна. Германският канцлер Герхард Шрьодер например вече твърди, че независимо от позициите ни преди военното нахлуване в Ирак, ние сме убедени, че сме длъжни да направим всичко по силите си, за да помогнем за стабилното и демократичното развитие на Ирак. Френският външен министър Доминик дьо Вилпен също смята, че първото нещо, което трябва да се направи, е да се върне суверенитетът на иракчаните. Това едва ли би могло да се случи ако ООН не се намеси решително. Световната организация има опита да балансира интересите на различните групи от населението и най-важното - да балансира и различните интереси в международната общност. Мандатът, даден от ООН става, условие за участието на държави членки от НАТО. Тази взаимозависимост вече е подчертавана много пъти от Германия и Франция. Към изпълнението на другото условие - политическата власт да бъде предадена в ръцете на самите иракчани, бе направена съществена крачка с постигането на компромиса за временна конституция. Този компромис обаче бе тежко ранен от атентатите в Багдад и Кербала. Освен това ще е огромно лекомислие да се приема, че едно иракско правителство ще е в състояние само да поддържа стабилността и сигурността в Ирак. Тъкмо тук Северноатлантическият пакт би могъл да изиграе съществена роля. Вече без противоречия се приема, че намесата на НАТО може да бъде поискана само от законно избрано иракско правителство и с волята на ООН. Фредерик Бонар, директор на изданието Страните от НАТО, твърди в свой анализ, че НАТО трябва да поеме задачата да направи Ирак сигурно място, но само ако играе водещата роля. Според него Ирак, Съединените щати и Алиансът ще спечелят много от това. Ако за тази задача отговаряше международна организация, а не сили, възприемани като американска военна окупация, вътрешната съпротива в Ирак щеше да отслабне, а американците биха се отървали от голяма част от бремето и упреците, пише Бонар във в. Интернешънъл хералд трибюн. Най-важното обаче е, че независимо от различните мнения за ролята на НАТО в Ирак сред страните членки на Алианса, всички би трябвало да усещат, че в интерес на цялата международна общност е Ирак да бъде предпазен от хаоса на гражданска война със силни междуетнически и религиозни мотиви. Покрай всички други причини има и една особено важна. Изтъкна я Збигнев Бжежински, макар и по друг повод - геополитическата ситуация в областта на енергоносителите в света. Според него преимуществото от сътрудничеството между Съединените щати и Европейския съюз превъзхожда всякакъв компромис. Действайки съвместно, когато военната мощ на Съединените щати е подкрепена от политическото, финансовото и военното рамо на Европейския съюз - Евроатлантическата общност би могла да способства за установяването на действително стабилен и може би дори демократичен постсаддамовски режим. За такова взаимодействие, за което пледира Бжежински, подготвен изглежда само теренът, който предлага НАТО. ТПС: Мнозина съзряха в ужасяващите атентати в Кербала и Багдад прелюдия към гражданска война в Ирак. /Снимка от въпросните атентати/ Заглавието и снимката в обща подложка - негатив.

Facebook logo
Бъдете с нас и във