Банкеръ Weekly

Общество и политика

АТЕНТАТ СРЕЩУ МИРНИЯ ПРОЦЕС

Мирът в Близкия изток отново е в критична фаза. Поредното примирие, постигнато между израелци и палестинци, отново е пред колапс, надеждите отново бяха взривени. И отново всичко това става заради поредния бомбен атентат. По стара традиция в Близкия изток атентатите са хронична политическа болест и краят на началото на всеки опит за реален мир. Този път един млад палестинец, член на радикалната организация Ислямски джихад, се самовзриви пред една дискотека в израелската столица в петък вечерта, уби четирима души и рани десетки. Няма да е за първи път израелско-палестинските отношения да замръзнат в локвите пролята кръв, след като току-що са счупили леда. Няма да е за първи път те да се върнат в задънената улица, в която се лутат от десетилетия. Сега обаче залогът е твърде голям, защото след ерата на Ясер Арафат за първи път шансът да се сложи край на жестоката игра на покер с мира и войната в Близкия изток изглежда реален повече от всякога. Особено след като международната общност прегърна перспективата за самостоятелна палестинска държава, а Израел реши да изтегли войските си от ивицата Газа. Да се води статистика на атентатите, особено в Близкия изток, е все едно да се прави списък на изгубените надежди. Те са твърде много. Взривната сила на този бомбен атентат обаче е особено голяма, защото той е първият след постигнатото споразумение между Израел и палестинската автономия в египетския курорт Шарм ел Шейх. На 8 февруари израелският премиер Ариел Шарон и новоизбраният президент на палестинската автономия Махмуд Абас се договориха не просто да прекратят огъня, а обявиха, че се отказват от насилието. Тогава Ариел Шарон заговори за нова ера, а Махмуд Абас обяви края на войната с Израел. Само двадесет дена след това риториката се върна обратно в познатото русло. Дискотеката на смъртта в Ерусалим постави Шарон и Абас в трудно положение. След атентата израелският министър-председател Ариел Шарон заплаши палестинците с прекратяване на мирните преговори. Контактите с властите в автономията ще се замразят, докато те не започнат да се борят срещу тероризма... Няма да има дипломатически напредък, докато палестинците не предприемат строги мерки за разбиване на терористичните организации и тяхната инфраструктура, каза Шарон. Атентатът взриви не само реалния оптимизъм на израелско-палестинската среща в Шарм ел Шейх. Той всъщност нанесе втория жесток удар от началото на годината изобщо срещу надеждите за мир в Близкия изток. Първият бе убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири в Бейрут на 14 февруари, което изненадващо вкара отново Ливан в орбитата на тероризма, а Сирия закономерно попадна във вакуума на международната изолация. И двата атентата, в Ливан и в Тел Авив, съсредоточиха вниманието към Дамаск. Сирия отнесе много обвинения за убийството на мистър Бейрут, както наричаха Рафик Харири. Подозренията изглеждат логични, защото Харири бе поел лидерството на опозицията, която става все по-единна в искането Дамаск да изтегли войските си от Южен Ливан. Това впрочем отдавна трябваше да се е случило, ако резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН беше изпълнена. Генералният секретар на ООН Кофи Анан сега е много по-категоричен, когато иска Сирия да изтегли войските си до април тази година. Пред телевизионния канал Ал Арабия Анан подчерта, че става дума за пълно изтегляне, а не за предислокация на частите, каквато Сирия прави за шести пореден път. Близо тридесет години Дамаск държи около 14 000 войници в Южен Ливан и по този начин успешно контролираше ливанската политика. Сирийското военно опекунство обаче, изглежда, скоро ще приключи. Освен недвусмисления международен натиск - особено от страна на Съединените щати и Европейския съюз, по-важното е, че самите ливанци не искат сирийското военно присъствие и са готови да направят ливанска интифада. На митинги в Бейрут демонстрантите скандират: Сирия вън. Не искаме повече друга армия освен ливанската. След атентата в Тел Авив облаците над режима на сирийския президент Башар Асад се сгъстиха още повече. Сирия, която не можа да се измъкне от сянката на иракската война и иранските амбиции в региона, отдавна е обвинявана като страна, която подкрепя тероризма. Сега основната причина за тези обвинения е, че според някои служби щабквартирата на радикалната организация Ислямски джихад, която пое отговорността за атентата в Тел Авив, се намира в Дамаск. Сирия естествено отрича и твърди, че медийното бюро на Ислямски джихад междувременно е затворено. Нямаме нищо общо с тази операция, нито с която и да е друга, твърдят в сирийското външно министерство. По време на среща с генералния секретар на Арабската лига Амр Муса сирийският външен министър Фарук Ал Шара отиде още по-далеч, като заяви, че зад атентата стои Израел. Израел е нападал сирийски цели в миналото и няма да се поколебае да го направи отново, ако сметне това за необходимо, твърдят в израелското министерство на отбраната. Израелският заместник-министър на отбраната Зеев Боим обяви, че страната му ще предприеме удари срещу сирийски обекти, ако сметне, че това е единственият начин да бъдат спрени антиизраелските нападения, организирани със сирийска помощ. Израел предприе голяма дипломатическа офанзива. Според медиите правителството в Тел Авив веднага е изпратило емисари във Вашингтон, Лондон и Париж, които да предоставят доказателства, че сирийските тайни служби финансират терористични дейности. Фактът, че Израел директно стоварва отговорността за атентата върху Сирия, може да мине за нещо обичайно. Този път обаче има едно интересно допълнение, което излиза от рамките на познатото досега. Палестинският президент Махмуд Абас също обвини трета страна, извън пределите на автономията, че стои зад атентата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във