Банкеръ Weekly

Общество и политика

АТАКА ЛИ? А ТАКА-А-А ...

Възклицанието а така в българския език най-често изразява недоумение - тогава, когато една голяма неприятност е вече свършен факт. В обратен смисъл възклицанието се употребява като израз на одобрение за нещо, което се върши по правилния начин. По една случайност, прочетено слято и с променено ударение, то съвпада с името на попаднала в 40-ото Народно събрание политическа сила.Националният съюз Атака стана през последните дни най-одумваната политическа формация. Веднага след като политици, наблюдатели и медии съзряха с почуда и потрес процентите, които щурмоваците на Волен Сидеров спечелиха на парламентарните избори. Сред изненаданите имаше и социолози. Обяснимо - едва две седмици преди вота няколко агенции забелязаха, че новоизлюпената коалиция набира скорост, но свенливо й отредиха някъде между един и два процента подкрепа. Сетне отчетоха шеметното приближаване на Атака до четирипроцентовата бариера, която в нощта срещу 26 юни политическото формирование прескочи двойно, получавайки близо 8.14% от гласовете и 21 места в 40-ото Народно събрание. Ставайки по този начин четвъртата сила в новоизбрания парламент. И вече нямаше абсолютно никакъв начин атаката да бъде сметена под чергата, та да не се излагаме пред чужденците. После започна истерията. Старите политически влъхви гнусливо се разграничиха от бъдещите си колеги депутати. Вкупом се врекоха, че няма да се коалират с тях. Всяка от парламентарно представените партии светкавично се опита да извлече дивиденти от появата на феномена. От БСП тутакси припознаха нуждата на хората от повече държава в битието им. Лидерът на червените Сергей Станишев окачестви идеите на Атака - ксенофобия, национализъм, призиви за прекъсване на отношенията с важни международни организации - като крайно неприемливи. Не може да има никаква следизборна коалиция между нас и Атака, категоричен бе Станишев. Симеон Сакскобургготски от своя страна каза по повод четвъртата парламентарна сила, че за имиджа на страната е важно да няма конфронтационни тези, да няма екстремизми. Не демонизирайте, не правете Атака по-страшни, отколкото са, призоваха от ОДС. Според лидера на ДСБ Иван Костов Атака е антитезата на това, което разви Ахмед Доган. Ако има някой, който печели от появата на Атака, това е ДПС, което си стегна избирателите, заяви Костов. Самият Доган насрещно обясни, че Атака по-скоро изплува заради плахостта на формацията на Костов ясно да се идентифицира със защита на националните интереси и националната идентичност. Ако той беше малко по-ясен като български националист, може би щеше да вземе това, което взе Атака, коментира Сокола. Реченото от Костов и Доган в предизборната нощ веднага бе подето и следващите дни медиите се надпреварваха да говорят как Сидеров е мобилизирал електората на Сокола. Което си е ясно. Заканите на Сидеров към турците и ромите дойдоха дюшеш за Ахмед Доган. Безпардонността на Сокола в политиката дойде дюшеш за Сидеров. Станала за една нощ новина номер едно, Атака се превърна в обект на несекващи и доста разнообразни коментари. Като оставим настрана прибързаните възклицания от рода на спрете фашизма и забранете ги, разказаха се интересни история и се изказаха любопитни съждения. Но на фона на всичко, което се изписа и изприказва за скандалната коалиция и нейния лидер, се загубиха няколко съществени наблюдения, направени от политолозите и от социолозите още в изборната нощ. Покрай търсенето на политически обяснения бегло бе осмислен така нареченият емоционален вотза Атака. Вероятно защото шокът от влизането на Атака в политиката бе доста голям и за рационално осмисляне на случилото се е още рано. Тези, които вече се опитаха и ще продължават да осмиват нейния лидер и бъдещите депутати, трябва да си припомнят констатацията на социолозите, че хората, гласували за Атака, не са нито фашисти, нито ксенофоби. Формацията е подкрепена от изненадващо висок процент висшисти, за които прокрадналото се в медиите определение лумпени едва ли ще е уместно. Преди изборите по поръчка на някои медии бе направен профил на потенциалните избиратели на големите политически сили. Интересно ще бъде, ако някой направи такъв профил и на избирателите на Атака. Тогава може би тълкуването на така наречения емоционален вот ще стане по-лесно. Едва ли това явление може да се обясни само с тежките години на прехода, с всеобщото обедняване и с други клишета. Една високообразована жена например реши да гласува за Волен Сидеров буквално в събота, когато свари дома си разбит и ограбен... През отминалите 15 години всеки се е почувствал по един или друг начин лично засегнат от престъпността, от неуредиците в съдебната система, от бюрокрацията, от безхаберието на политиците. Постоянните знаци за корупция сред властимащите и наслоения у хората негативизъм към политическата класа водят до желанието за силната ръка във властта. И до носталгия по загубеното национално самочувствие. Едва ли е толкова трудно един журналист с опит да канализира тези обществени настроения в своя полза. И да се пробва в политиката. За целта са му нужни едно издателство, една кабелна телевизия и малко специфична подкрепа. Останалото е ясно. За една нощ Атака се превърна от телевизионно предаване в политически продукт Когато в нощта срещу двайсет и шести журналистите се надпреварваха да демонстрират негативното си отношение към Атака и нейния лидер, като задаваха смели и изобличаващи, според тях самите, въпроси, те му направиха услуга. И ако българинът е имал търпението да гледа среднощната пресконференция, то фенклубът на Атака значително се е обогатил благодарение на журналистическото братство. Повече безплатна реклама не е получавал никой политик, който не принадлежи към управляващото мнозинство. Трябваше ли Сидеров да влезе в Народното събрание, за да забележи обществото, че той има неособено цивилизовано и демократично отношение към ромите, евреите и турците? Нима издателството на Сидеров Бумеранг БГ имаше по-различна политика? Книжнината, произлязла оттам, говори по-красноречиво и от тирадите на Сидеров по митингите.Впрочем, това е публицистика със задна дата. Нека видим по-добре кои са техните депутатиАтака се състои от както от познати, така и от непознати в политиката лица. Някои от лидерите са участвали и в други клоунади... Волен Сидеров встъпва в битието на демократизираща се България като втория главен редактор на в. Демокрация. Такъв е до 1992 година. След това пише в изданията на пресгрупа 168 часа, а по-късно - във в. Монитор. За малко да се озове в листите на НДСВ на парламентарните избори през 2001 година. През 2003-а е кандидат за кмет на София, издигнат от земеделците на Яни Янев. Тогава впрочем печели над 1% от гласовете, но не му обръщат внимание...Заместникът на Сидеров, д-р Петър Берон - това не е нагласена шега - е представител на Защита в Атака... Иначе е един от основателите на СДС, председател на организацията след избора на Желю Желев за президент през 1990 година. Изчезна от сините редици след тиражирани в пресата разкрития за връзки с бившата ДС. Появява се като кандидат за вицепрезидент на Жорж Ганчев на президентските избори през 1992 година. Виден учен, директор на Националния природонаучен музей.Колкото до бившата секретарка на някогашния председател на Комитета за култура Георги Йорданов, Стела Банкова стана известна като депутат от НДСВ в 39-ото НС. Впрочем пребиваването и в царската парламентарна група бе кратко. След разрив тя остана независим депутат. Депутат в миналото Народно събрание бе и Огнян Сапарев, но от Коалиция за България. Огнян Сапарев е ректор на Пловдивския университет, писател, бивш директор на държавната БНТ. Занимателна фигура е Румен Воденичаров - в зората на демокрацията върл защитник на правата на българските мохамедани, основател и депутат от СДС, сетне превърнал се в яростен националист. За разлика от първите двама Минчо Минчев е последователен в патриотичните си убеждения. Поет и локомотивен машинист преди 1989 г. (тогава писател зевзек го бе предупредил - Минчо, не слизай от локомотива, че ще изпуснеш влака), бивш главен редактор на в. Транспортен глас, след промените той е сред основателите на вестник Зора, а по-сетне Нова Зора, чрез чийто кръг членува в Атака.Впрочем, повече от тези хора по капризите на избирателите няма да се озоват в следващия парламент. От познатите лица в Народното събрание ще влезе още бившият седесар от Пловдив Павел Шопов. Иначе за част от лидерите на Атака се знае главно, че лесно променят политическите си възгледи. Остава да видим какво ще правят в следващия парламент. Ще видим и дали избирателите им няма просто да се разочароват от тях, както обикновено бързичко става с всяко влюбване. И с всяка недомислена емоция.НАЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ Формация като Атака действително влиза за първи път в българския парламент. Още от началото на 90-те години обаче резултатите от изборите в много европейски страни показаха интерес към националистическите и дори крайно десни партии, които стигнаха и до съставяне на правителства.През 2002 г. във Франция крайната десница на Жан-Мари Льопен, иначе участвала в Националното събрание многократно, излезе на второ място на президентските избори. През 1999 г. Австрийската народна партия се коалира с националистическата партия на свободата на Йорг Хайдер. Вследствие, по настояване на Франция и Португалия, Европа налага санкции на Австрия с аргумента, че Хитлер също е дошъл с избори на власт. През май 2000 г. Силвио Берлускони побеждава на изборите в Италия с помощта на антиевропейската Северна лига на Умберто Боси и на неофашисткия Национален съюз. През ноември 2001 г. в Дания партията Венстре печели най-много места в парламента след 80 години изолация от политическия живот. Тя залага на страховете на датчаните, че масовата емиграция заплашва тяхното социално благоденствие. През март 2002 г. в Португалия социалистите отстъпват властта на десноцентристка коалиция, включваща и народняшка партия. Тя не се представя за толкова крайно дясна, но също залага на националните ценности и на страха от имигрантите. През 2002 г. в Холандия партията на Пим Фортуин, който залага на антиислямските настроения, се появява от нищото, подобно на Атака, и печели местния вот в Ротердам. Пим Фортуин бе убит точно преди парламентарните избори в Холандия. Подобни националстически движения са регистрирани и в Норвегия и Швейцария.Всички тези партии печелят доверието на избирателите с прости обещания за решаване на социалните проблеми, безработицата и престъпността, както и с възможността да бъдат наказани политическите играчи в левия и десния спектър. В Европа Льопен и Хайдер се обявиха срещу чужденците, които заемат работни места и са основен резервоар на престъпност, наркомания и проституция. За успокоение на силно притеснените от появата на Атака историята показва, че националистите в Европа напоследък губят позиции. Партията на Фортуин например губи три четвърти от подкрепата си, когато четирима нейни министри влизат в нидерландското правителство. В Италия правителството на Силвио Берлускони си навлече многохилядни протестни демонстрации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във