Банкеръ Weekly

Общество и политика

АСА

Кого гласят големите партийни централи за премиерския пост след парламентарните избори на 25 юни тази година вече е ясно. Четирите имена по традиция съвпадат с имената на лидерите на партиите и не носят изненада. Особеното е, че двама от тях вече имат опит и стаж като министър-председатели на България, а двама нямат шанс да станат такива, независимо от твърденията на партийните централи... И така имената са Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Надежда Михайлова и Иван Костов. Шансовете са горе-долу в същия ред... Без никакви претенции да правим портрет на толкова познати политически фигури, ще се опитаме да припомним какви бяха те, когато заемаха ключови управленски позиции. Няма да ни подмине изкушението да се опитаме да разчетем заявките за бъдещо управление по предишните им премиерски или лидерски дела. Защото всеки от тях има свой властови маниер и свои приоритети в партийните и държавните работи. Подреждаме ги по-скоро хронологично.И така: след парламентарните избори през април 1997 г. като министър-председател на държавната сцена излезеКомандирътИван Костов заслужи прозвището си заради безспорното си лидерство сред сините, затова че успя да ги обедини и стегне и заради чепатия си, нетърпящ възражения характер. Логично е недосвършената работа от неговия предишен мандат да се превърне в управленска доминанта за евентуален следващ. Несвършеното е по отношение на борбата с корупцията и в сферата на правосъдието. Към него могат да се добавят и крайно непопулярните, но неизбежни след тежка криза мерки в социалната сфера. По времето на служебното правителство на Стефан Софиянски все още само се говореше за валутния борд. Бордът влезе в действие реално по времето на Костов. Също тогава на силовите групировки бе препоръчано да легализират бизнеса си, на сивата икономика - да излезе на светло, а на чуждестранните инвеститори - да се върнат в България. Пожеланията се сбъднаха само отчасти. Бурната приватизация под мотото всичко на масата претърпя фиаско и се оказа всичко под масата. Позицията на страната ни по време на кризата в Косово ни спечели, по думите на самия Костов, поканата за присъединяване към НАТО. През декември 1999 г. в Хелзинки получихме не по-малко важната покана за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз. Същият месец, същата година, под силния натиск от страна на обществото и на парламентарните партии за оставки на корумпирани личности или такива с нисък обществен рейтинг Костов извърши персонални и структурни промени в правителството на ОДС. Необявената причина за отстраняване на министри от правителството, а сетне и на депутати от партията бе стремежът на Костов да отърве сините от клиентелизма. Поне сега той така казва... Но тогава бе принуден да гаси клиентелисткия пожар в синята коалиция. Щом бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев подхвърлеше на медиите някой компромат, Командирът постфактум се опитваше или да спре, или да потули работата. Така стана със скандалите за незаконната приватизация на ВЕЦ-овете и с компенсаторните записи. В първият случай процедурата бе спряна, а заради втория Костов отстрани Божков като главен преговарящ за България с ЕС. Пак през 2000 г. Бонев направи нови скандални разкрития около приватизацията на БУЛБАНК и поиска оставката на Костов. Само няколко месеца по-късно, през 2001 г., гръмна скандалът с приватизацията на АК Балкан от израелския бизнесмен Гад Зееви. Последваха многократни атаки за фондацията на съпругата му Елена Костова Бъдеще за България, свързани с дарения от руския милиардер Лучански, който финансирал СДС през 1996-1997 година. Обстрелът с взаимни обвинения за връзки с Майкъл Чорни, които си отправяха близо година Костов и Бонев, все още не е затихнал. Досега се помнят и кръгът Олимп, и аферата Сапио. Иван Костов получи обвиненията, че самият той е идеологът и двигателят на корупцията и клиентелизма. СДС-ОДС стигна до парламентарните избори през юни 2001 г. и ги загуби, без латентният разпад вътре в коалицията да се легализира. Никой от сините не обърна достатъчно внимание и на факта, че преди това, още през април 2001 г., на сцената излезецарятРоден с титлата си, Симеон Сакскобургготски в зората на своя премиерски мандат така и не се отказа да си говори в първо лице множествено число. Не беше много ясно кой обещава 800 дни, които ще оправят България - дали новото движение НДСВ, или особата. Такова себевъзприемане от страна на Симеон е провокирано от факта, че доста българи продължават да отнасят към него сантименталното си благоговеене пред династията. Отношение, което доста се поизпари през четиригодишния му мандат. За разлика от предшественика си, царят се радва на относителен медиен комфорт. Иван Костов бе враждебен към медиите, като върхове на неговия негативизъм станаха кризата в БНР през 2001 г. и закриването на собствения му партиен вестник Демокрация през 2002 година. Симеон е по-скоро осмиван, а не нападан от медиите. Като министър-председател той създава усещането, че до голяма степен държавата върви на автопилот, а не с драматични скокове и трусове, както по времето на Костов. Царят не се натрапва, не поучава и не воюва с политическите си врагове, отвреме-навреме твърди, че страната се развива добре, а позитивните промени се забелязват едва ли не на всяка крачка. Истината е, че започнатото при Иван Костов дава плодове при Симеон. През април 2004 г. България влезе в НАТО, в средата на същата година приключи преговорите с ЕС, през есента получи дата за подписване на Договора за присъединяване и е почти сигурно, че ще стане член на общността в договорените срокове. Седма поред година се отчита приличен икономически ръст (според последните данни - 5,7%), а брутният вътрешен продукт достигна нивото от периода преди прехода. Последователната политика на реформи, радикалната приватизация и намаляването на данъците доведоха до рекордно висок ръст на чуждестранните инвестиции през 2004 година. Отчетени бяха и рекордни приходи от туризма.Междувременно кабинетът оцеля след шест вота на недоверие в парламента, след скандалите с Агентите на короната в митниците, със замяната на външен дълг, с концесията за магистрала Тракия, с царските имоти и с неадекватното поведение на някои жълти избраници. Избирателите преглътнаха, а опозицията не се възползва от факта, че парламентарната група със 120 депутати мнозинство се редуцира до практическо малцинство от 97 народни представители.Така че вероятно пак в опозиция ще останеНадеждакато печално олицетворение на несбъднатия оптимизъм на името си. Нашият кандидат за премиер е различен, каза при откриването на кампанията на ОДС Николай Младенов. Всички му повярваха, защото кандидатът на СДС се оказа различен от другите главно по това, че е жена. Иначе заявките за управление са същите. Те се свеждат до евроопита на бившия министър на външните работи, която заедно със сегашния си опонент Иван Костов преживя триумфа от поканата за европреговори във Финландия. В областта на вътрешната политика Надежда Михайлова ще преповтаря опита на Иван Костов да крепи двете несъвместимости - валутен борд и рязко подобряване на доходите. С други думи - положението при Надежда ще бъде пак международно, с позоваване на европейските институции и изисквания като дежурно оправдание за всичко. И понеже е повече от ясно, че жена няма да бъде шеф на правителството през следващите четири години, да видим носителя на повелятастани шефСергей Станишев не може да пренебрегне тази директива заради добрата стара партийна дисциплина, заради историческия момент и заради личната си отговорност. Така поне рече във встъпителното си слово при откриването на 45-ия конгрес на БСП в Пловдив. Той напомни, че след промените социалистическата партия е натрупала доста негативен управленски опит, защото партията била нереформирана, а страната преживявала период на изолация. Лидерът демонстрира добри познания за най-новата история на БСП, като изброи точно управленските модели на червените от прехода насам: през 1990 г. позицията премиер и партиен лидер са били разделени, през 1993-а за министър-председател е бил посочен човек, външен за БСП, а през 1995-1996 г. тази функция е поета от председателя на партията. Червеният лидер обеща като премиер да сформира силен управленски екип от професионалисти, отговорни и европейски ориентирани. Лоялните и споделящите новите принципи в администрацията нямат основания да се страхуват от червена метла, обеща той. Запазване на валутния борд и създаване на най-благоприятен бизнес климат, който да доведе до увеличаване на чуждите инвестиции, бе заявеното намерение, което да гарантира приемственост на позитивното от предишните два мандата. Лидерът на БСП потвърди, че приоритетна цел на управленската политика на партията остава присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. при гарантиране на националните интереси на страната в този процес, радикална съдебна реформа, ускорен икономически растеж, изграждане на информационно общество, реформи в образованието и здравеопазването... Политическите наблюдатели не закъсняха да отбележат, че левицата върви към изборната победа не толкова екзалтирана, както обикновено. Самият Станишев не крие, че е тревожен. Вероятно заради пасивите, натрупани от трите довършени-недовършени управленски мандата на БСП през последните 15 години. Вероятно защото, както на Раковски 134 си отгледаха клиентела, така всички знаят, че клиентелистите просто не са си тръгвали от Позитано 20. Вероятно една от тревогите на Станишев е свързана с факта, че според социолозите сегашният министър-председател Симеон Сакскобургготски го изпреварва по популярност в представите на хората като евентуален премиер. Прогнозите за изхода на вота обаче говорят друго. Остава въпросът - ако Станишев наистина е следващият министър-председател на България, какво ще прави царят?

Facebook logo
Бъдете с нас и във