Банкеръ Weekly

Общество и политика

АРХИВ БАНКЕРЪ


Кипър бе обявена за независима държава през 1960
година. Гаранти на независимостта, суверенитета и териториалната
й цялост, според спогодбите от Цюрих и Лондон през 1959 г., станаха
Англия, Турция и Гърция. През 1963 г. екстремисти предизвикаха
сблъсъци между двете етнически общности. През март 1964 г. бяха
изпратени умиротворителни войски на ООН, които трябваше да контролират
180-километровата зелена линия, разделяща острова от изток на
запад.


На 15 юли 1974 г. управлявящата в Гърция военна хунта
с помощта на гръцки военен контингент и сили на вътрешната кипърска
реакция предизвикаха военен преврат, който свали правителството
на архиепископ Макариос.


Под предлог за възстановяване на конституционния
ред на 20 юли 1974 г. Турция извърши военен десант и окупира северната
част на острова - 36.4% от територията му. На 13 февруари 1975
г. турската общност обяви едностранно отделяне, а на 15 ноември
1983 г. бе провъзгласена Севернокипърската турска република с
президент Рауф Денкташ.


На 12 февруари 1977 г. в Никозия, в присъствието
на генералния секретар на ООН, се състоя срещата между президента
Макариос и кипърския турски лидер Рауф Денкташ, на която бяха
съгласувани принципите за уреждане на кипърския въпрос - създаване
на независима, необвързана, двуобщностна федеративна република.
Разногласията обаче останаха и след преговорите през 1979 година.
През 1983 г. Денкташ обяви създаването на Севернокипърската турска
република. През 1992 г. ООН предложи контурите на бъдещата федерална
държава и териториалното деление, но Денкташ ги отхвърли. През
1993 г. президентът Глафкос Клиридис започна преговори за регулиране
на отношенията, но те не успяха да преодолеят настояванията за
признаване на суверенитет на Севернокипърската турска република.
През същата година Клиридис подписа договор за съвместна отбрана
с Гърция, по силата на който бяха създадени военноморска база
и военно летище в Пафос. Заради тяхната защита всъщност кипърските
гърци искат да доставят С-300.


Опитите за постигане на съгласие между двете кипърски
държави продължиха до юли 1994 година.


През юли 1995 г. Русия излезе с инициатива за свикване
на конференция на външните министри на страните-членки на Съвета
за сигурност на ООН по кипърския въпрос.


В края на същата година американският президент Бил
Клинтън предложи за Кипър модела на Босна и през януари 1996 г.
изпрати на острова босненския умиротворител Ричард Холбрук.


На 30 април 1997 г., на срещата на голямата петорка
в Ню Йорк, Русия предложи създаването на двуобщностна, двузонална
федерация, гарантирането на независима, териториално цялостна
кипърска държава с единен суверенитет, международно признание
и гражданство при политическо равенство на гръцката и турската
общност, демилитаризиране на Република Кипър и осигуряване на
безопасността й с международни гаранции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във