Банкеръ Weekly

Общество и политика

АПЕТИТЪТ НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ КЪМ ПРИВАТИЗАЦИЯТА МОЖЕ ДА БЪДЕ СПЪНАТ

Вноска до 20% от минималната работна заплата, платена от работодателя за доброволно пенсионно осигуряване на работник, да се признава за разход на фирмата, предлагат експерти от пенсионните фондове. На заседание миналата седмица министрите приеха това предложение, което трябва да бъде отразено в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Според тази поправка средствата за допълнително пенсионно осигуряване в посочените размери няма да се облагат.


Неясният данъчен режим на допълнителните вноски в сегашните текстове в ЗКПО е основна причина за слабия интерес на работодателите към доброволните пенсионни схеми, заяви пред в.БАНКЕРЪ изпълнителният директор на ПФ Нова Георги Дорев. Факт е обаче, че в текстовете на ЗКПО, свързани с преобразуването на финансовия резултат за данъчни цели, сумите за допълнителни осигурителни вноски не се посочват нито в частта за завишение на печалбата, нито в частта за намалението й. По този начин тези разходи трябва да се записват по общия ред за отчитане на основните разходи за предприятието, определен в Национален считоводен стандарт (НСС) 2 и в Закона за счетоводството, коментира изпълнителният директор на ПОК Доверие Георги Георгиев. В счетоводните стандарти разходите за социално осигуряване, без значение задължително или доброволно, са посочени като непреки технологични разходи заедно с разходите за амортизации, работни заплати и други.


Във варианта на закон за доброволното осигуряване, който две седмици чакаше пред вратата на Министерски съвет, е включен текст, който може да създаде проблеми за пенсионните фондове при участието им в масовата приватизация.


Според чл.104, ал.2 от проекта разликата между отчетната стойност на вложените инвестиционни бонове и сумата на закупените акции се отчита като увеличение на средствата по индивидуалните партиди на участниците. Дори само като формулировка този текст налага допълнителни обяснения. Да разгледаме следния пример:


Когато пенсионните фондове заверяват партидата на участник, предоставил 250 хил. инвестиционни бона, те записват в сметката му същата сума. Да предположим, че с този ресурс фондът иска да наддава на търговете за определен пакет акции. Преференцията, която дава законът за приватизацията на пенсионните компании, превръща 250-те хил. инвестиционни лева в 500 хиляди, с които може да се наддава за търгувания пакет акции. Иначе казано, вложените бонове в пенсионните компании имат два пъти по-голяма сила на търговете в сравнение с боновете на останалите кандидат-купувачи - индивидуални играчи, инвестиционни посредници или работническо-мениджърски дружества (РМД).


Според проектозакона обаче разликата между заявената цена за търга и записаните бонове трябва да се отнесе като увеличение на индивидуалните партиди на участниците. В горния пример това означава, че разликата между 500 хил. инвестиционни бона, с които фондът е купил акции, и 250 хил. инвестиционни бона, с които е заверена партидата на осигурения, трябва да се отнесе в личната сметка на лицето. Така чрез двойно по-високата цена, която може да предложи за придобиване на акции, фондът са натоварва с двойно по-големи задължения към осигурения, срещу които не стоят реално оценени активи. Проблемът е, че покупната цена не може да бъде пазарната само заради използваната преференция 2 към 1. Истинската цена на акциите ще стане ясна след търговете, когато книжата се появят на борсата и бъдат осребрени от краен купувач - холдинг, инвестиционно дружество, РМД или друг инвеститор. В този смисъл не е случаен и интересът на експриватизационните фондове, инвестиционните посредници и другите приватизатори към пенсионните компании. През последните месеци тази любов към доброволното пенсионно осигуряване намира израз в бързото темпо на нововъзникващи осигурителни дружества и придобиването на акционерно участие в действащи фондове, които са изправени пред необходимостта да увеличат капитала си.


Наистина, схемата, по която трябва да се разпределя доходността от купените с инвестиционни бонове акции, минава през етапа на определяне на тръжната цена. Това, което е пропуснато в законопроекта обаче, са следващите няколко важни стъпки. След като купи акциите, пенсионният фонд има две възможности - да ги продаде на краен купувач или да чака дивиденти. Мненията на експертите от фондовете обаче надделява в полза на първия вариант. В нашия пример това значи, че акциите, които пенсионният фонд е купил за 500 хил. инвестиционни бона, може да бъдат продадени, например за 350 хил. лв. или пък за 550 хил. лева. В първия случай компанията реализира доходност от 100 хил. лева, която е разликата между достигнатата на пазара цена на акциите и записаната при покупката им. Тогава, според текстовете в проектозакона, компанията ще разпредели 80% от доходността по индивидуалната партида на осигурения, а 20% ще задържи като инвестиционна такса. Така след осребряването на придобитите от приватизацията акции в сметката на осигурения вече ще има 330 хил. лева, от които фондът реално може да изплаща пенсии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във