Банкеръ Weekly

Общество и политика

АПЕЛАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА НЕ СА ПЪРВОАПРИЛСКА ШЕГА

На апелативните съдилища в България явно им върви само на празници. Преди Коледа Висшият съдебен съвет(ВСС) гласува в кои градове да бъдат петте апелативни центъра. Новата съдебна структура нямаше късмет да заработи в деня на Баба Марта, но за сметка на това се полагат всички усилия да влезе в действие от Деня на лъжата. В крайна сметка един месец няма да се окаже толкова фатален, при положение че седем години след приемането на конституцията този проблем не намери разрешение.


В рамките на две заседания - на 25 февруари и на 4 март, ВСС избра председателите на апелативните съдилища и прокуратури. За Варна това са магистратите Божидар Манев и Георги Георгиев, за Пловдив - Здравко Киров и Росен Димов, в Бургас ще председателстват Мелкон Мелконян и Йордан Иванов, който е окръжен прокурор в Ямбол, във Велико Търново - Здравко Трифонов и Цанко Русев. Единствено в столицата засега е избран само председател на апелативния съд и това е Евгени Стайков, който ръководеше Софийския градски съд. Кандидатурата на Иван Петров за апелативен прокурор бе отхвърлена от ВСС и мястото все още е вакантно.


Още при първото трудно гласуване в кои центрове да се разположи новата структура предишният говорител на ВСС Румен Ненков не отрече, че са възможни сътресения, защото нищо ново не става лесно. Според него кадровият проблем е всъщност най-елементарният. Народното събрание трябваше да приеме и синхронизира включително сроковете в променените вече Гражданскопроцесуален (ГПК) и Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Проблем има и със сградите в апелативните центрове. За по-малко от месец магистратите във въззивната инстанция ще трябва да седнат зад бюрата си и в съдебните зали, а до този момент единствено Варна е разрешила къде ще настани апелативния съд и решението е получило одобрението на правосъдния министър Васил Гоцев. Все още предстои и председателите на апелативните съд и прокуратура да предлагат кандидатурите на своите подчинени за гласуване от ВСС.


Юристите се молят това да останат единствените препъникамъни в историята на българското триинстанционно съдопроизводство. Апелативните структури (когато наистина заработят), ще разглеждат като втора инстанция присъдите и решенията на районните и окръжните съдилища, които са били първа инстанция по дадено дело. Въпреки че досега също имаше подобна йерархия в съдопроизводството, сега се очакват по-малко грешки в съдебната процедура. Въззивната инстанция има право да разглежда делото по същество, да разпитва свидетели и подсъдими, както и да изисква нови доказателства. Магистратите в апелативните съдилища не само ще връщат делата за ново разглеждане и ще отменят присъди, но и ще постановяват нови, имат право също да намаляват или увеличават наложеното наказание, в зависимост от представените факти по време на процеса, определи последното изменение на НПК. По този начин Върховният касационен съд (ВКС) ще проверява присъдата само в обжалваната част. Ако се наложи повторна отмяна на обжалвана присъда, ВКС ще връща делото само на въззивната инстанция. След като тя се произнесе, според изискванията на НПК, магистратите от касационния съд ще постановят окончателно решение, с което ще приключи наказателното производство, без делото да бъде връщано за ново разглеждане. До 30 дни след съдебното заседание се оповестява последната дума на касационния съд, която не подлежи на обжалване.


Цялата тази дълга процедура обаче тревожи мнозина юристи. По този начин българското съдопроизводството се очертава да стане твърде тромаво - коментира за в.БАНКЕРЪ Бочо Цветков, говорител на ВСС. Така се чувства и германското съдопроизводство, въпреки дългогодишното си съществуване, призна при посещението си в края на миналата година германският правосъден министър Шмидт-Йорциг. Но все пак трябва да спазваме конституцията си, а апелативните структури са заложени в нея и най-после ще заработят. Ако, разбира се, това твърдение на съдебните инстанции не излезе първоаприлска шега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във