Банкеръ Weekly

Общество и политика

АНЖЕЛ - ЕДНА РУХНАЛА ИЛЮЗИЯ

Соломон Израел Анжел - това е цялото име на идеолога на Града на мечтите, строителния предприемач, накарал хиляди българи да станат съпричастни на неговите архитектурни полети, а той на парите им.


От 1992 до 1994 г. Соломон Анжел е може би един от най-популярните бизнесмени у нас. Неговият проект, който той самовлюбено нарече Анжел Сити, бе рекламиран широко - по радио, по телевизия, по вестниците... За две години дружеството му набра внушителния за онова време капитал от над 2 млрд. лева. А в началото на 1994 г. това бяха над 66 млн. щ. долара. Акциите на Анжел АД се продаваха по всички фондови борси под вещия мениджмънт на Адлон Дисконт. Във всеобщата еуфория малцина се замислиха доколко капиталът на Анжел АД е реален, дали обещанията му за бързо построяване на Града на мечтите са изпълними и как се харчат парите, внасяни за апартаменти в приказното селище.


Софийската голяма община също яде Анжеловата попара, като повери на предприемача реконструкцията на Централните хали. Строителният магнат обеща да инвестира в тях 3.7 млн. щ. долара. Крайният резултат дойде през 1996 година. Тогава митът за Анжел окончателно рухна и от разсейващата се мъгла на илюзиите изплува строителната пирамида Анжел АД. В нея бяха погребани спестяванията на хиляди хора, както и парите на онези кредитни институции, които имаха неблагоразумието да финансират авантюрата на Соломон Анжел.


След едногодишно забвение сега името на предприемача отново се появи на страниците на вестниците. Поводът бе новината, че на излъганите граждани ще бъдат върнати около 250 млн. лева. Появи се и съобщение, че следствието е предало в прокуратурата делото, което се води срещу Соломон Анжел за измама. Същевременно Анжел АД зае полагащото му се място в списъка на кредитните милионери.


Началото


Всичко започва през пролетта на 1992 г., когато фирмата на Соломон Анжел СД Анжел и сие взема първите си кредити. Финансиращите го институции са два клона на ДСК и Българска пощенска банка. Общият размер на кредитите, които отпускат Районна ДСК - Софийска, и Районна ДСК - клон 5, е 75 млн. лв. (тогава над 3 млн. щ. долара). По същото време започва кредитирането на СД Анжел и сие и от Пощенска банка, което към края на 1994 г. достига 900 млн. лева. Същата банка е и депозитар на фирмата, като гарантира пред гражданите, които са се доверили на Анжел и сие, че парите им ще бъдат използвани по предназначение.


Първият кредит от РДСК - Софийска, е отпуснат на 30 април 1992 година. Строителното дружество Анжел и сие получава 50 млн. лв. (над 2 млн. щ. долара) с ангажимента да ги върне изцяло след шест месеца - на 30 октомври 1992 година.


Вторият заем, отпуснат на 13 май 1992 г. от РДСК - клон 5, е за 25 млн. лв. (над 1.5 млн. щ. долара). Срокът за погасяването му е до 30 юли 1992 г., а лихвата, която е необходимо да плаща кредитополучателят, е равна на основния лихвен процент плюс надбавка от 6 процента. Погасителните вноски е необходимо да се превеждат по сметката на РДСК - клон 5, в МИНЕРАЛБАНК. Обезпечението е четири застрахователни договора, депозит в никому неизвестната, а може би и несъществуваща френска банка Сарадал и три рамкови договора с фирма Банана Печ - Косово, за износ на стоки на стойност от 70 млн. лева. Доста рисково обезпечение наистина, но по онова време много заеми се отпускаха и без никакви гаранции от страна на кредитополучателите.


Кредитите за фирмата на Анжел, отпуснати от ДСК, не са изолирано явление. До края на 1992 г. клоновете на касата имаха право самостоятелно да кредитират не само фирми, но и да рефинансират банки. Едва през 1993 г. тази дейност бе съсредоточена в Централното управление на ДСК, а ръководството й се зае с прекия контрол върху нея.


Първите просрочия


Още от самото начало Соломон Израел Анжел, по-точно неговата фирма, се проявява като некоректен длъжник. Тя не обслужва редовно своите задължения и през ноември 1992 г. РДСК - Софийска, подписва анекс към договора за заем, сключен със СД Анжел и сие. Според анекса кредитът, който към този момент е надхвърлил 60.9 млн. лв., трябва да бъде погасен до 30 юни 1993 година. Като обезпечения по него са заложени обзавеждането в студентска дискотека, в Лейдис клуб и в други обекти, оценено на над 7.2 млн. лв., дялови участия и права на СД Анжел и сие за 20 млн. лв., стокообороти - за 18.5 млн. лв., застраховки, депозити и бъдещи вземания по договори на фирмата - за 78.3 млн. лева.


Междувременно ДСК започва да притиска своя длъжник. За да избегне неприятностите, които биха навредили на имиджа му (по това време рекламната кампания за Града на мечтите набира скорост), Соломон Анжел предприема необходимите стъпки за изглаждане на взаимоотношенията си с касата.


Опити за разсрочване


На 12 февруари 1993 г. Анжел и сие, вече като дружество с ограничена отговорност, изпраща писмо до заместник-председателя на ДСК Райко Карагьозов. В него фирмата признава, че има просрочени задължения към касата, които са около 100 млн. лв. (тогава малко над 3.3 млн. щ. долара). А като причина за нередовното им обслужване се посочва, че кредитите са теглени като оборотни с кратки срокове за погасяване, но всъщност са ползвани като инвестиционни. Анжел и сие ООД признава също така, че не може да ги погаси навреме и моли за едногодишна разсрочка.


На 15 февруари 1993 г. Райко Карагьозов отговаря на фирмата, че до 28 февруари тя трябва да плати на касата 25 млн. лв., с които да погаси дължимите лихви. Едва след това, според г-н Карагьозов, може да се обсъди и възможността за разсрочване на остатъка от дълга.


На 2 март 1993 г. Соломон Анжел уведомява ДСК, че е осигурил 22 млн. лв. за погасяване на лихвите, които ще бъдат преведени до края на следващия ден, а останалите 2.5-3 млн. лв. ще се платят до 5 март 1993 година. В писмото си Анжел предлага и схема за разсрочване на дълговете си към касата. Той иска четиримесечен гратисен период, като се започне от 1 март 1993 г. и през който дължимата лихва да се капитализира към главницата. След изтичането на гратисния период Анжел предлага да погаси заема задно с дължимите по него лихви на равни вноски в продължение на осем месеца до 1 март 1994 година.


Сумите по просрочените лихви са преведени и ДСК реструктурира дълговете на Анжел и сие ООД. Смятайки вероятно, че всичко вече е наред, на 24 април 1993 г. фирмата иска от ДСК нов заем - между 25 и 30 млн. лв. (около 1 млн. щ. долара), който да използва за закупуването на терени, като подчертава, че сделките ще бъдат сключени при изгодни цени, а заемът ще е обезпечен с договорни ипотеки върху купените земи. Опарило се от кашата във взаимоотношенията си със Соломон Анжел обаче, ръководството на касата не взема под внимание молбата му за нов кредит.


Решението очевидно е правилно, тъй като г-н Анжел продължава да не си плаща старите задължения. През май 1993 г. представителите на двата клона на ДСК - кредитори на Анжел и сие ООД, провеждат среща с предприемача и с члена на съвета на директорите на фирмата Чавдар Райчев. На нея те поемат ангажимент двата кредита да се погасяват чрез ежеседмични плащания. Така до 31 юли 1993 г. трябва да се внесат 10 млн. лв. за погасяване на лихвите по въпросните кредити и още 20 млн. лв. до 31 август същата година. Едва след това кредиторът е склонен дългът на Анжел и сие ООД да се плаща по нов погасителен план.


Вземанията минават в графата съдебни


Анжел и сие успява да се преобразува в акционерно дружество, но не и да изпълни поетите на срещата през май ангажименти. Това принуждава ръководствата на двата клона на ДСК, предоставили заемите, да си потърсят парите по съдебен ред. На 13 септември 1993 г. РДСК - клон 5, изважда изпълнителен лист срещу Анжел и сие АД за 45 млн. лева. Месец по-късно - на 11 октомври 1993 г., по този иск е образувано гражданско дело.


От своя страна на 13 октомври и РДСК - Софийска, изважда изпълнителен лист срещу Анжел АД за 66.8 млн. лв. и на 26 ноември 1993 г. срещу фирмата е образувано второ изпълнително дело.


Явно касата здраво притиска Анжел АД и то в момент, когато то отчаяно се нуждае от поддържането на бляскаво реноме. В края на 1993 г. кампанията по набиране на кандидати за Града на мечтите е в своя апогей, предстои публичното представяне на акциите на фирмата и тяхното пласиране на фондовите борси. И най-малкият скандал може да провали тези замисли и Соломон Анжел ясно съзнава това. В същото време от продажбата на акциите той разчита да получи доста пари, с които да финансира операциите си.


ДСК и Пощенска банка предприемат съвместни действия


В случая с кредитите на Анжел АД ДСК попада в патова ситуация. Длъжникът не обслужва задълженията си, а обезпеченията са негодни, за да може чрез осребряването им касата да си върне поне част от дадените назаем пари. Ето защо започват преговори с другия голям кредитор на дружеството - Пощенска банка. От паметната записка за тази среща, която се провежда на 24 декември 1993 г., става ясно, че Анжел обслужва само лихвите по дълга си към кредитната институция. Поради тази причина Пощенска банка е разсрочила главницата до 31 март 1994 година. Дългът към банката е обезпечен със залози и договорни ипотеки върху цялото имущество на фирмата


По-любопитно обаче е друго. Явно, че по време на разговорите от 24 декември ДСК и Пощенска банка са се разбрали да работят съвместно по задълженията на Анжел, като му дадат време да подобри финансовото си положение и да започне да обслужва дълговете си. Само така може да бъде обяснен фактът, че с писмо от 24 декември 1993 г. РДСК - Софийска, моли съдия-изпълнителя временно да спре действията по изпълнителното дело срещу Соломон Анжел. РДСК - клон 5, също изпраща подобно писмо през януари 1994 г., въпреки че в началото на месеца е уведомила централното управление на касата, че се съмнява в коректността на Соломон Анжел към РДСК относно намеренията му за окончателно погасяване на дълга.


Обезпеченията с акции


Анжел и сие ООД се преструктурира в Анжел АД на 20 юли 1993 г. с капитал от 739 340 хил. лева. Соломон Анжел държи 85% от капитала, а жена му Недялка Славова Заякова-Анжел - 15 процента. На 7 януари 1994 г. Софийският градски съд регистрира увеличението на капитала на Анжел АД до 2076 млн. лева. Разпределението на акционерното участие в дружеството се запазва. Според рекламата, публикувана масово във всекидневния печат в началото на 1994 г., капиталът на дружеството е разпределен в три вида акции: клас А - 1552 хил. обикновени акции с право на глас; клас Б - 1 млн. привилегировани акции с гарантиран дивидент, равен най-малко на основния лихвен процент на БНБ, платим преди дивидентите на акциите от класове А и В, и клас В - 1600 хил. привилегировани акции, даващи право на 20% отстъпка при покупка на жилище от Анжел АД с тях, както и право на дивидент.


На 26 януари 1994 г. Анжел АД сключва договор с ФБК Адлон Дисконт за пласиране на акциите на фондовите борси. А два дни по-късно ДСК писмено напомня на Анжел АД и на Пощенска банка, че е спряла съдебното изпълнение срещу фирмата само защото Соломон Анжел се е съгласил да заложи пред касата акции с обща номинална стойност от 140 млн. лв., които тя да може да продава и с получените приходи да си връща дължимите й пари. ДСК съобщава също, че ако не получи обещаните обезпечения, ще поднови изпълнителните производства. С писмо от 9 февруари 1994 г. Анжел АД пък известява касата и Пощенска банка, че пуска за продажба на фондовите борси акции с обща номинална стойност от 800 млн. лева. Пазарното проучване показва, че акциите ще се продадат на стойност около 1.5 пъти над номинала. Дори при частична реализация на емисията получените средства ще бъдат достатъчни за финансиране на строителната дейност и издължаване на кредитите - успокоява Соломон Анжел своите кредитори. В допълнение той им предлага да обезпечи дълговете си към тях с акции на Анжел АД, като след погасяването на част от заема кредиторът да връща на дружеството съответния брой акции.


На 21 февруари 1994 г. ДСК и Анжел АД подписват договор за залог на акции с общ номинал от 180 млн. лева. С тях акционерното дружество обезпечава дълговете си към касата, чиято обща стойност вече е достигнала 145 млн. лв.(тогава около 4 млн. щ. долара). Освен това на 28 февруари ДСК и Анжел АД подписват споразумение и за погасяване на дълга на дружеството. То се задължава (за пореден път) да изплати заемите си заедно с лихвата, която ще се натрупа до 15 юли 1994 г., на четири части. Първите три плащания трябва да са по 50 млн. лв., а четвъртото в размер, който да покрие остатъка по дълга до пълното му погасяване. Пред ДСК са заложени 240 акции от клас А с общ номинал от 60 млн. лв., клас Б с общ номинал от 60 млн. лв. и клас В с общ номинал от 60 млн. лева. До края на април Анжел АД погасява към касата общо 70 млн. лева. След въпросните плащания, на 27 юли 1994 г., ДСК предава на изпълнителния директор на Анжел АД Чавдар Райчев акции от клас А с общ номинал от 10 млн. лв. и от клас Б с общ номинал от 60 млн. лева. С това като че ли коректното отношение на длъжника към касата се изчерпва. Година и пет месеца по-късно РДСК - клон 5, и РДСК - Софийска, уведомяват Централното управление на касата, че общият размер на дълговете на Анжел АД е надхвърлил 172 млн. лева. Простите изчисления показват, че през периода от края на април 1994 г. до септември 1995 г. по дълга на Анжел АД само са се трупали лихви. По него или въобще не е имало погашения, или те са били много малки.


На сцената излиза ЕЛИТБАНК


Докато ДСК се мъчи с нередовния си длъжник, Пощенска банка успява да се отърве от него. Още през ноември 1994 г. тя продава на ЕЛИТБАНК вземането си от Анжел АД, което по това време е 900 млн. лева (над 13.8 млн. щ. долара). Заедно с дълга на Анжел АД ЕЛИТБАНК получава и обезпеченията - завода Зидарит в Бургас, акциите на дружеството за 328.75 млн. лв., залога на оборудване, машини и транспортни средства, чиято балансова стойност е над 52 млн. лева. Освен това Пощенска банка предоставя на ЕЛИТБАНК рефинансиране, чиято обща сума достига 1.3 млрд. лева. Такава е версията на бивши служители на ЕЛИТБАНК. Що се отнася до рефинансирането, получено от Пощенска банка, то бе изцяло върнато през есента на миналата година.


В началото на 1996 г. в печата се появиха информации, че МАКСКОМХОЛД - основен акционер на ЕЛИТБАНК, и Лубком ООД - дъщерно дружество на МАКСКОМХОЛД, което притежава мебелен завод в Ловеч, са станали собственици на Анжел АД. Ето защо на 26 февруари 1996 г. ДСК изпраща писмо до МАКСКОМХОЛД със следното съдържание:


От неофициални източници научаваме, че МАКСКОМХОЛД АД и Лубком ООД са изкупили голяма част от акциите в Анжел АД от Соломон Анжел и неговата съпруга, в резултат на което понастоящем са основни акционери на дружеството. Както вероятно знаете, Анжел АД има задължение към ДСК в голям размер за обезпечение, на което при нас са заложени поименни акции с номинална стойност от 110 млн. лева. Бихме желали да се проведе среща между нас и вашето ръководство с оглед изясняване намеренията ви относно погасяването на задълженията на Анжел АД към ДСК и по-нататъшни стъпки, които следва да се предприемат за нормализиране на взаимоотношенията между страните. Следва да имате предвид, че независимо от трудностите, които срещаме по принудителното изпълнение за събиране на вземанията, нашите действия в тази насока продължават и при необходимост ще прераснат в производство по несъстоятелност. По това време дълговете на Анжел АД към ДСК са около 200 млн. лева (около 3 млн. щ. долара).


Чий е Анжел АД?


На 18 март 1996 г. в Централното управление на ДСК се провежда среща между представители на касата и изпълнителния директор на Анжел АД Чавдар Райчев. На нея г-н Райчев заявява, че не е информиран за съдържанието на договорите за изкупуването на акциите на Соломон и Недялка Анжел от МАКСКОМХОЛД АД и Лубком ООД. Освен това на него не му е известно дали заложените пред ДСК акции на Соломон Анжел са преминали в собственост на новите акционери. Той обаче съобщава, че на 14 януари 1996 г. е проведено общо събрание на дружеството, на което са присъствали неговите нови акционери. Те са взели решение Соломон Анжел да бъде освободен от съвета на директорите на Анжел АД , а управлението да се повери на Чавдар Райчев и на Лубком ООД като юридическо лице. В разговора си с представителите на ДСК Чавдар Райчев е потвърдил, че Пощенска банка е уредила по най-благоприятния за нея начин проблема с вземанията си от Анжел АД и че в момента мажоритарен кредитор на фирмата е ЕЛИТБАНК. Той обаче не е уточнил схемата, по която ЕЛИТБАНК е станала кредитор на Анжел АД.


Най-странното е, че през март 1996-а от ЕЛИТБАНК уведомяват тогавашната председателка на ДСК Бистра Димитрова, че те не са изкупували дълга на Анжел АД към Пощенска банка. Според писмото до касата ЕЛИТБАНК частично се е удовлетворила от обезпечения, дадени от фирмата по отпуснатия й кредит. Въпреки това от ЕЛИТБАНК не възразяват да проведат среща с ДСК по проблемите с дълговете на Анжел АД. Така представителите на касата, на банката и на Анжел АД се срещат през април 1996 година. По време на разговора между тях става ясно, че дългът на Анжел към Пощенска банка е откупен от неназована, според протокола от срещата, фирма. Представителят на ЕЛИТБАНК обаче съобщава, че банката е удовлетворила частично вземането си от Анжел АД, като е придобила от него завода Зидарит и част от терените, които фирмата е закупила за строителство. От ДСК стигат до заключението, че на срещата са премълчани съществени факти около възникването на взаимоотношенията на ЕЛИТБАНК с Анжел АД и около участието на МАКСКОМХОЛД в същата фирма. Неизвестен за ДСК остава дори размерът на вземането на ЕЛИТБАНК от Анжел АД.


Частична яснота по въпроса все пак дава самият Соломон Анжел. На среща с представители на ДСК в средата на декември 1996 г. той съобщава, че Пощенска банка е продала на МАКСКОМХОЛД дълга на Анжел АД. МАКСКОМХОЛД от своя страна ползва кредит от ЕЛИТБАНК за погасяване на задълженията си към Пощенска банка. Дълга си към ЕЛИТБАНК, МАКСКОМХОЛД гарантира с обезпеченията на Анжел АД, които придобива от Пощенска банка заедно с откупения дълг. Това е версията на Соломон Анжел. Но от нея също не се разбира, как всъщност фирмата му става длъжник на ЕЛИТБАНК.


Пред ДСК Соломон Анжел потвърждава, че е продал на МАКСКОМХОЛД и на Лубком ООД и акционерното си участие в Анжел АД. Същото е сторила и жена му Недялка Анжел. А на общото събрание през февруари 1996 г. новите акционери приемат оставката на Анжел от съвета на директорите на дружеството. Промените в акционерния състав и в съвета на директорите обаче не са регистрирани в съда. По-късно, според Соломон Анжел, МАКСКОМХОЛД и Лубком ООД просто са отрекли, че са изкупували акциите на дружеството. Така, по неговите думи, той отново станал собственик на Анжел АД, но само на пасивите му, тъй като дружеството било изпразнено от съдържание, докато ЕЛИТБАНК единствено се е удовлетворила от материалните му активи - в ущърб на останалите кредитори.


Тези обстоятелства предприемачът излага до тогавашната председателка на ДСК Бистра Димитрова. С почти същия текст е и сигналът му срещу ЕЛИТБАНК и МАКСКОМХОЛД, който той изпраща до Главна прокуратура в началото на 1997 година. По това време ЕЛИТБАНК вече е затворена и очаква съдът да я обяви в несъстоятелност.


Юристите на ЕЛИТБАНК отказаха информация за размера на вземанията от Анжел АД, както и подробности около историята по възникването на кредитни взаимоотношения между банката и фирмата. Според тях подобна информация би могла да бъде дадена едва след края на срещата им със Соломон Анжел, която ще се проведе през тази седмица. На нея ще бъдат уточнени и някои възможности за погасяване на дълга към кредитната институция.


Според оценките на някои експерти задълженията на Соломон Анжел към ЕЛИТБАНК и ДСК в края на 1997 г. надхвърлят 1.3 млрд. лв. - пари, които трудно могат да се върнат.

Четете още

Параграф22 Weekly

"Оправни момчета" с много гузни съвести

Реакциите на замесените в скандала "Яневагейт" представители на изпълнителната и съдебната власт показват, че записите отразяват истината. Още »
Банкеръ Daily

Русия показа как Турция купува петрол от "Ислямска държава"

От руското военно министерство показаха сателитни снимки на колони с петролни цистерни на турско-сирийската граница. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във