Банкеръ Weekly

Общество и политика

АНАТОМИЯ НА КРИЗАТА В БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА

Битката за овладяване на дясното политическо пространство продължава. И се изостря. Иван Костов в значителна степен успява да събере фокуса на вниманието върху себе си и онова, което прави. Е, не единствено по положителния начин, но затова пък със силното оръжие на негативната реклама. Досега случващото се показва, че всяко действие предизвиква ако не разярена, то поне раздразнена реакция. В резултат - макар и негативни, коментарите са многобройни. На фона на яростния вопъл срещу Костов, партията му, сподвижниците му и прочие са разположени медийните изяви на хората от ДСБ. Всъщност трябва да сме точни - това си е единствено г-н Костов. И - напоследък - явно избраният за слънчевото и симпатично лице на новата формация г-н Веселин Методиев. Въпреки всичко изприказвано отговори на основните въпроси, които биха помогнали да разберем за какво става дума, така и не са получени. Първият от тях е защо след загубата през 2001 г. г-н Костов не оглави СДС, а започна и може би дори стана инициатор на играта с подставени лица. Ако се върнем във времето преди три години, ще си спомним, че тогава Костов се отказа от партийния пост и възприе тактиката, популярна като ръководя чрез моя екипСамо че се оказа, независимо от тогавашните му заявления, че даването на власт разбива и най-сплотената група. И това не е изненадващо, ако човек се задълбочи в анализа на ситуацията в кабинета на СДС по време на мандата му. Освен простото предоверяване - на всеки може да се случи да сбърка в преценката си за друг човек, Костов направи и една сериозна грешка. Вместо с всичките си ресурси да подкрепи Екатерина Михайлова, защото тя има чисто организационен и партиен опит, той подкрепи Надежда Михайлова - човек, който определено може само да представя - при това невинаги успешно - онова, което му е подготвено. Явно тук идеята е била, че едната ще е по-послушна от другата. Само че се оказа обратното. Не само в човешки план, но и относно възможността да се ръководи една организация. Ако човешкото поведение е разбираемо, то политическото поведение е непростимо. Така още след изборите Костов обрече СДС на провал, подкрепяйки за негов лидер човек, който нито знае как, нито може да управлява една партия.Ако приемем, че Костов знае и може да създава и ръководи партии, то естествено е конфликтите между него и лидерката Надежда Михайлова да се задълбочават и да доведат до разцеплението. Този момент, свързан в съзнанието на широката публика с криза, произтекла след загубата на изборите в София, всъщност е част от по-дълга верига събитияНачалото, както казахме, беше поставено от избора на лидер на СДС, а самото решение за отказ от кандидатурата на Пламен Орешарски за кмет на столицата стана просто формалният повод да се вземе поредното грешно политическо решение. Никога, освен в президентските системи, лидер на партия не се кандидатира за кметски пост, пък бил той и този на столичен кмет. Като че българските политици най-успешно се справят с невежеството. Защото иначе щяха да разберат, че в политиката, като при всяка друга човешка дейност, има натрупан опит и начини на действие, които е добре да се знаят, за да се намалят напразните, неразумни и дори грешни ходове.Не беше достатъчно да си издигне кандидатурата на г-жа Михайлова, за да се стигне до загуба. Кампанията също допринесе за това в огромна степен. Почти всяко решение и действие в нея беше неефективно и с бумерангов ефект. Но като че ли основното остава неадекватно формулираната цел. През цялото време Костов успешно се дистанцираше. Практически това беше моментът, в който той почти натрапи на хората факта, че мълчи. И ако нещо стана ясно по време на местните избори, то е, че има дълбока криза в лидерството на СДС. Затова, естествено, се очертаха двата лагера: от едната страна Костов, от другата - Надежда и Стоянов. Така спорът и аргументите относно това дали става дума за лични амбиции, или за политики, получи еднозначен отговор - става дума за личностиЗащото ако при лидерството на Надежда Михайлова можеше да таим съмнения относно нейната компетентност и дори желание да ръководи точно СДС, а не нещо международно..., то при изявата на политическата сцена на Петър Стоянов напълно трябва да сме убедени, че става дума за отдавнашен конфликт относно лидерството не просто в СДС, а в десницата.Така стигаме до днешния момент - създаването на новата партия, популярна като партията на Костов. Това действие не бива да се възприема единствено като личностна амбиция, нито само като проблем на ценностно различие. На практика Иван Костов се оказа без достатъчно механизми вътре в организациите на СДС да се справи с решението на въпроса за лидера и тази политическа импотентност е както на персонално, така и на организационно равнище. Тя беше подготвена от факта, че СДС започна да управлява, без да е приключила вътрешната си трансформация в монолитна партия. Така партията плати цената на управлението и неизбежно се разцепи. Този организационен проблем на преструктурирането на една партия е трудно да се превърне изцяло в ценностен проблем и затова в обществото и до днес остават съмнения относно различието на ниво политики между СДС и ДСБ. Чисто личният конфликт между Костов и Стоянов само налива вода в мелницата на тези съмнения. Оттук следва и проблемът с идентификацията. При СДС той продължава да се задълбочава. Опитът на хората в запазилата названието формация да се различат като истинските сини е обречен на провал и води до загуба на електорално влияние, ако се случва в полето на десните избиратели. Затова СДС се върна към антикомунистическата реторика от първите си години. В резултат се получи капсулиране в избирателите от твърдото ядро. Сега Костов опитва друга идентификация - на консервативното дясно. Чисто електорално това би следвало да е по-успешен опит и засега социолозите го потвърждават с данните си. Но неизбежното ритане по кокалчетата в десницата ще се задълбочи от желанието да се структурира ясно поле на активност на новата партия. Казаното дотук води до един несъмнен извод - разпръсването, колебанията и отдръпването на избирателите на десницата ще се задълбочи. Как точно ще овладеят този процес и доколко ще успеят да реактивират в позитивно поведение своите привърженици ще зависи само от действията на отделните политически субекти през оставащите до изборите месеци. За г-н Костов знаем какво може, както знаем и за г-жа Михайлова. Не знаем какво ще се получи от сблъскването на екипите им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във