Банкеръ Weekly

Общество и политика

АНАЛИЗИРАЙ ТОВА!

Голяма подготовка трябва да е паднала за спонтанното политико-партийно-синдикално честване на петнайсетгодишнината от 10 ноември 1989 година. Ако не е така, трудно ще си обясним мобилизацията на толкова умствена (да не се бърка с умна!) енергия около датата, за която само допреди година всички заинтересовани вкупом твърдяха, че е просто денят, в който Тодор Живков си е подал оставката като генерален секретар на ЦК на БКП и тя е била - за негова неприятна изненада - приета. Поради което въпросната дата не ги интересувала...Най-отдалече са се подготвяли, види се, социалистите. Те си спретнаха седмици преди сакралния ден специален пленум, на който обявиха как преди петнайсет години най-прогресивните сили в най-прогресивната българска партия са взели нещата в свои ръце и за пореден път са повели страната и народа й към най-прогресивния строй. Този път - капиталистически. Преди пленума най-прогресивната общественост бе подгрявана със спомени на участници в прогресивното събитие, които доказваха, че партията им продължава да е права и когато съгреши дори. За да не останат назад, родените след 10 ноември партии се събраха на парти на самия 10 ноември в зала 10 на НДК, за да умуват по въпросите на обединението си. Те не споменаха защо са се разделяли, че да трябва да се обединяват и какво точно делят, но пък се разбра, че май още преди появата си са свикали онзи пленум на ЦК на БКП, дето прие оставката на Тодор Живков и даде ход на онова дълго нещо, на което продължаваме (и май още дълго ще продължаваме) да викаме преход. Е, поприказваха си, декларация приеха...Маса хора се изказаха по всичките електронни и хартиени медии по повод годишнината. Някогашните неформали, обявени по-сетне за дисиденти, обясниха как притиснали БКП-то да свика оня пленум, пред който Тодор Живков си подал оставката. Обясниха кои от тях са били леви и кои десни, на кои държавна сигурност е пречила и на кои е помагала и заляха публиката с толкова ярки спомени, че тя почна да се чуди спомня ли си нещо изобщо. Междувременно един британски вестник се сети да пусне дописка за българско момиченце, което нито си спомня, нито се интересува особено от нещата преди петнайсет години, с което даде повод на партийните оплаквачки да ожалят пак качеството на българското образование. А образованието с това поне няма нищо общо - просто децата през 1989-а са били или малки, или неродени. Пък и какво толкоз да помнят.Накрая, за да стане хаосът и пълен, и буквален, двата синдиката - КНСБ и Подкрепа, докараха в центъра на София двайсетина автобуса с активисти, та да протестират петнайсет години по-късно. Преди петнайсет години те изобщо не протестираха, ама нейсе... Изнервиха до смърт столичани, а един вестник написа, че били окупирали столицата с позабравения революционен плам на едно друго време. Е, кому са нужни революционери, когато революцията свърши? А на читателя, който се чуди що сме турили над тези редове заглавието на онзи хубав филм, ще кажем: Ами анализирай това!

Facebook logo
Бъдете с нас и във