Банкеръ Weekly

Общество и политика

АМЕРИКАНСКИЯТ ИЗБОР: ГУД БАЙ, КЕРИ! ХЕЛОУ, БУШ!

Само трима от заемащите президентския пост в Съединените щати през ХХ век са губили избори - Хърбърт Хувър през 1932-а, Джими Картър през 1980-а и Джордж Буш-старши през 1992 година. И в трите случая икономиката на страната е била или в рецесия, или в депресия, както е било по времето на Хувър. С гласовете на почти пет милиона американци 43-ият президент Джордж Буш не се нареди сред тези имена и не стана първият лидер на Съединените щати през ХХI век, оттеглил се след първия си мандат. Впрочем американците само веднъж в своята история са сменяли президента си по време на война - през 1952 година. Тогава, по време на Корейската война, те предпочели Айзенхауер вместо Труман. Преди тринадесет години, през 1991-ва, Буш-баща създаде блестяща коалиция срещу Ирак и постигна победа, но по негово време икономическата конюнктура беше лоша. Победата над Ирак тогава не бе достатъчен повод за американците да го предпочетат пред демократа Бил Клинтън. Този път само икономистите не се провалиха в прогнозите. Според разработените още от лятото икономически модели президент трябваше да стане Джордж Буш. Тези модели се позоваваха на историята, която показва, че когато икономическият растеж надхвърля 2.6%, изборите се печелят от заемащия президентския пост или от друг кандидат на неговата партия. Само през първото и второто тримесечие на 2004 г. брутният вътрешен продукт на Съединените щати беше нараснал спрямо предходната година съответно с 4.5 и 3 процента. А след тези избори още от началото на втория си мандат икономическата политика на Джордж У. Буш ще има комфортното мнозинство на републиканците. Преизбирането на републиканеца Буш-младши е поредното доказателство за хитростта на геополитическата история. И за екстравагантността на американския избирател, който накара Америка и светът да споделят с легитимния американски президент Джордж Буш бъдещето си за следващите четири години Самите американци си останаха разделени между Буш и Кери, но по-важното е, че за разлика от 2000 г. победата на Буш този път е демократично легитимирана. На президентските избори преди четири години Ал Гор спечели народния вот, но загуби битката за Белия дом след преброяване на гласовете в щата Флорида. Впрочем добре е да се припомни колко скептично бе приеман някога Бил Клинтън. Той после изкара два мандата. Да не говорим за по-далечното минало, когато продавачът на вратовръзки от Мисури Хари Труман чрез плана Маршал и създаването на НАТО се превърна в големия държавник. Или пък за Роналд Рейгън, който от второкласен актьор стана президентът, който съсипа империята на злото. Джордж Буш свали диктатора от Багдад, но за разлика от баща си направи трудна коалиция без основни европейски съюзници като Германия и Франция. И позатъна в иракските пясъци. Само че не Ирак се превърна в решаващия фактор за американците, който да ги накара да предпочетат Джон Кери. Факторът Ирак остана решаващ само за мнозинството отвъд локвата, както на жаргон в САЩ наричат океана. Но това европейско мнозинство бе притеснено от новия манталитет на водача още преди четири години. Макар че би трябвало добре да знае, че американската външна политика - независимо дали американският президент е републиканец или демократ, може да се промени само в стила и в тона, но не и в съдържанието. То не можа например да си отговори на въпроса каква Европа иска Америка и каква Америка иска Европа. Не си спомни смисъла, вложен в един отдавнашен политически диалог. В разговора, при който Хенри Кисинджър попитал Хари Труман с какво би искал да бъде запомнен, а Труман отговорил така: Ние нанесохме съкрушително поражение на нашите врагове и ги накарахме да капитулират. След това им помогнахме да се възстановят, да се демократизират и отново да се присъединят към общността на нациите... Това презокеанско мнозинство и този път направи грешката да отговаря на въпроси за бъдещето през новия век чрез определения от стария, когато имаше студена война, но не се бе появил нейният заместник - войната срещу международния тероризъм. По-сложният въпрос тогава беше какво би се получило, ако Америка се концентрира главно върху петрола в Близкия и Средния изток. Преди една година този въпрос получи своя категоричен иракски отговор. Но външнополитическата чувствителност от влошените трансатлантическите отношения, която предизвика Джордж Буш, не се превърна в силната карта на демократа Джон Кери. Стана така, че избирателят не можа да получи изцяло ясен отговор на Кери за Ирак. Силна карта не стана и откровеното заставане рамо до рамо на Джордж Буш с Владимир Путин в борбата срещу тероризма, макар Кремъл да се потруди. Според мен международният тероризъм си беше поставил за цел да не допусне преизбирането на Буш. Изявлението на Осама бин Ладен в навечерието на изборите е най-доброто потвърждение за това, бе безпрецедентното изявление на Путин от Москва. Терорист номер едно се включи в състезанието с нещо като реч под формата на видеозапис, който върна болезнения спомен на американците за атаките в Ню Йорк от 11 септември и придаде по-голяма тежест на темата за тероризма. А тя бе ключова за кампанията на Буш. Направените по-късно допитвания показаха ефекта от видеозаписа на Осама бин Ладен. Наблюдателите с основание го удариха на статистика и при всеки удобен случай напомняха, че това са първите избори за Белия дом след най-големия терористичен удар в Америка, първите след оглавяваното от Съединените щати нахлуване в Ирак, първите във военно време след Виетнам и първите, в които се изляха... четири милиарда долара. И все пак - защо американците избраха Буш, а не Кери? Може би най-верният отговор би съдържал три неща - заплахата от тероризъм, слабия противник и консерватизма на Америка. След 11 септември Буш успя да създаде чувство на сигурност в една наранена нациякоято не би си позволила да покаже слабост, като смени главнокомандващия си по време на война. В това има и много здрав разум - добре е да се припомни, че Буш направи най-голямата реорганизация на вътрешната сигурност след реформите, проведени от Хари Труман след 1947 година. Сенаторът Джон Кери трудно прозря, че националната сигурност на страната и тероризмът ще бъдат най-важните елементи в предизборната борба и ги включи твърде късно в кампанията си. Изборът на Джордж Буш със сигурност ще вкара американо-европейските отношения в ключова фаза. През последната седмица в щатската преса много се спекулираше за бъдеща трансатлантическа инициатива на Буш. Все още е рано да се каже дали това са действителни и сериозни намерения, или е било просто част от предизборната тактика. Във всеки случай едва ли тези отношения могат да продължават да стоят в положение Standby. През последната година, макар много трудно, но постоянно американската външна политика се завръщаше към реализма. Проблемите в Ирак са очевидни, а и там предстоят избори. В големите европейски столици са наясно, че Буш няма да ги накара да участват в Ирак с военно присъствие. Но през втория си мандат той със сигурност ще трябва да направи много повече за разбирателството с европейските съюзници, иначе как ще спре атомните програми на Иран и Северна Корея. Иран още този месец ще подложи на проверка американо-европейските отношения. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) ще трябва за пореден път да се занимава с иранската ядрена програма. Само ден преди американските избори шефът на МААЕ Мохамед ел Барадеи призова Иран да прекрати обогатяването на уран, а Северна Корея да се откаже от оръжейната си програма. Иран вече предизвиква страховете на международната общност за начина, по който биха могли да преминат едни дебати по иракски модел в Съвета за сигурност на ООН. Някои наблюдатели даже се подсмихнаха иронично на една въображаема ситуация, в която европейците повече се страхуват от една американска военна акция в Иран, отколкото от атомно оръжие в ръцете на режима в Техеран. Със сигурност новата администрация на Джордж Буш ще трябва да направи много повече, за да възвърне и спечели доверието на водещи европейски политици. Но и европейските политици ще трябва да се въздържат да създават впечатление, че се стремят да бъдат политическа противотежест на Америка. Не е лишена от основание прогнозата, че по време на второто си управление Буш ще направи опит да се сближи с Европейския съюз. Почти всяко проучване на общественото мнение по време на предизборната борба показваше, че американците искат да бъдат с европейските си съюзници. Крайно време е и от двете страни на Океана да разберат, че глобалните заплахи нямат само американски или само европейски отговор. В разпространено комюнике на председателя на Европейската комисия Романо Проди се подчертава, че Буш е удържал победа след трудни избори, чийто краен резултат далеч не е бил сигурен. Във внимателно подбран дипломатически речник Проди отбеляза още, че отношенията между Европа и Съединените щати, които никога не са били поставяни под съмнение, са от жизненоважно значение за поддържането на мира в света въз основа на общите принципи и ценности.Всички европейски политици от старата Европа демонстрираха неутралитет по отношение на американските избори и постоянно заявяваха, че се надяват трансатлантическите отношения да се развиват. Нито едно правителство в Европа не бе толкова заинтересовано от изхода на изборите като британското. Една победа на Кери щеше да бъде добре дошла за управляващата Лейбъристка партия, която има идеологическа връзка с демократите, но щеше и да създаде големи вътрешнополитически неприятности на премиера Тони Блеър, най-близкия европейски съюзник на Буш. Неслучайно в обкръжението на Блеър лайтмотивът бе: Буш се учи от грешките. Победа на Кери със сигурност щеше да бъде интерпретирана като удар за Блеър. Вестник Таймс описа тази дилема така: Никой не може да отрече, че Джон Кери е изборът на интелигентните и изтънчените хора във Великобритания. Но Джордж Буш е по-добрият избор от гледна точка на борбата с тероризма и на свързания с нея риск от предприемане на непопулярни мерки. Необходимостта от съживяване на близкоизточния мирен процес е най-належащото политическо предизвикателство в света ни днес, каза Блеър. Той направи и едно важно допълнение: Особено Европа и Америка трябва да изградят наново съюза си. Всички ние, които заемаме лидерски постове, а не само президентът Буш, сме длъжни да се справим с това предизвикателство. Крайно належащо е да го сторим. Във френския вариант тази надежда за подобряване на трансатлантическите отношения звучеше така: Необходимо е да се възстанови американското доверие в европейския проекттъй като американците не могат да смятат, че са способни да изградят и ръководят света съвсем сами. Каза го френският външен министър Мишел Барние. В Елисейския дворец дипломатично подчертават, че президентът Жак Ширак познава Джордж Буш много добре. Според политолога Доминик Мойси от института IFRI в част от френското правителство е имало тайно желание Буш да бъде преизбран, защото така Париж много по-лесно би отказал да изпраща войници в Ирак, отколкото това би могло да стане при Кери. От Берлин правителственият координатор на германо-американските връзки Карстен Фогт каза, че американският президент ще сложи ново начало на отношенията с Европа, а външният министър Йошка Фишер наблегна на необходимостта от тясно сътрудничество между Европа и Съединените щати, за да се отговори на предизвикателствата в световен мащаб. Наблюдателите твърдят, че правителствените среди е Берлин с напрежение очакват да видят как Буш ще позиционира новата администрация. Например, ако прагматичният държавен секретар Колин Пауъл бъде сменен, за Германия това ще бъде знак, че неоконсервативното влияние в американското правителство ще се засили още повече. Във Вашингтон се лансира сценарий, според който Кондълиза Райс може да поеме Държавния департамент или Министерството на отбраната, а мястото й на съветник по националната сигурност да заеме Пол Улфовиц, мозъкът на неоконсервативното ядро. Може би социалистическото правителство в Мадрид най-много се надяваше в Белия дом да влезе Джон Кери, с когото диалогът щеше да тръгне - независимо че Испания изтегли войските си от Ирак. Със сигурност в Париж, Берлин и Мадрид са се стреснали от изявленията на Кери, че иска в иракския конфликт да върне на страната на Съединените щати старите съюзници начело с Германия и Франция. От старата Европа единствено италианският премиер Силвио Берлускони не се и опитваше да скрие предпочитанията си. Пожелаваме си следващият президент да се нарича Джордж Буш. Победата на Буш и продължаването на настоящата американска политика биха ни улеснили, казваше Силвио Берлускони. Преди четири години, когато Джордж У. Буш бе избран за първи път, предишният американски президент Бил Клинтън каза: Това ще бъде по един или друг начин историческо решение, с което ще трябва дълго да живеем. Бил Клинтън излезе прав.

Facebook logo
Бъдете с нас и във