Банкеръ Weekly

Общество и политика

АМЕРИКАНЦИ ЩЕ РЕДЯТ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПАСИАНС

Със сигурност в близко бъдеще не ни очаква спокойствие на политическата сцена. Новата 2003 г. трябва да донесе отговорите на много въпроси, поставени от нейната предшественичка. Още в първите месеци на пролетта ще стане ясно дали заканите на социалистите да вземат нещата в свои ръце са истински, или са били предназначени само за забавление на широката публика. През втората половина на 2002 г. след поредица гафове, предизвикали разочарование от сегашните управляващи, в обществото започна да се оформя очакване, че столетницата ще се опита да вземе властта. Определени кръгове в БСП с охота подхранваха надеждите сред електората си, намеквайки, че това ще се случи не по-късно от пролетта на Новата година. Наблюдатели и журналисти обаче са разколебани. Малко от тях мислят, че социалистическите лидери наистина са готови на такава решителна стъпка. Напротив, в политическите среди значително по-разпространено е мнението, че сега за социалистите най-важно е да окупират местната власт и средния чиновнически и стопански ешелон, без да посягат към правителството. Причините за подобни прогнози са поне три. Първо - БСП със сигурност не е готова да поеме отговорността за държавното управление в един все още дълбоко кризисен период за българската икономика. Празната хазна и голямата безработица в никакъв случай няма да помогнат на евентуално ляво правителство да удовлетвори очакванията на своите избиратели. Едно ненавременно поемане на държавното кормило би могло да изхвърли Столетницата отново за дълго време извън орбитата на властта. Друга причина, поради която социалистите вероятно ще се въздържат да поемат курс към предсрочни избори, е пълната липса на подготовка в червените редици за управление на страната. Анализатори на българския политически живот твърдят, че от известно време в БСП протичат процеси, характерни за управляващите партии у нас още от ХIХ век. Социалистическата партия съсредоточава все по-засилен клиентелистки интерес, членската маса нараства, а местните ръководства правят все по-сериозни опити да се укрепят в очакване на заветния момент, който ще сервира властта в ръцете им. След провала на Жан Виденов, а след него и на Иван Костов вече за нито един български лидер не е тайна какво ще се случи и с него и с партията му, ако поеме властта в такъв момент. Подобен богат сбор от амбициозни клиенти е трудно управляем и едва ли вдъхва надежди на младия председател на БСП Сергей Станишев. Според социолози и политолози, има обаче още една сериозна причина, помрачаваща мечтите на левите за вземане на властта. Днешната ситуация е доста различна от 1997 година. И от 2001 г., когато месеци преди изборите се знаеше кой ще управлява след тях. Сега социалистите не могат да се надяват дори и след победа на евентуални избори, че именно те ще получат възможността да управляват. Всички специалисти са категорични, че в близките години не е възможно да се формира еднопартийно абсолютно мнозинство в парламента. Това означава, че за формиране на правителство ще е необходима здрава коалиция. Новата левица, ако изобщо може да се каже, че тя съществува, ще е доста неуспешна имитация на коалиция. За управлението на държавата БСП се нуждае от сериозен партньор. В иначе богатия български партиен каталог обаче има само една организация, отговаряща на условието и това е ДПС. Проблемът е, че колкото повече хората на Ахмед Доган се задържат в днешното управление, толкова повече се отдалечават от ролята на успешен коалиционен партньор в една бъдеща власт. Така или иначе, версията, че през започващата 2003 г. БСП ще се опита да предизвика и спечели предсрочни парламентарни избори и да състави правителство, поне засега изглежда доста неубедителна.Новата година обаче ни готви и отговор на друг много интересен въпрос - какво ще се случи след изтичането на заветните 800 дни, за които премиерът Симеон Сакскобургготски обеща да подобри живота на българите. Повече от очевидно е, че обещанията не могат да бъдат изпълнени. Дали това обаче има някакво значение и за управляващи, и за избиратели, ще стане ясно по средата на 2003 г., когато изтича поставеният от самия бивш монарх срок Засега очакванията на наблюдателите са разнородни. Някои предполагат, че след изтичането на 800-те дни от началото на жълтото управление Симеон Сакскобургготски ще се оттегли с позата на пожертвал себе си, но останал неразбран от хората великодушен владетел. С това му намерение някои от тях обясняват и подчертаното бързане на правителството да продаде Булгартабак и БТК преди изтичането на този срок. Други наблюдатели обаче са убедени, че за премиера 800-те дни са без значение и той ще продължи да управлява след тяхното изтичане. Основание за такива разсъждения дават и изявленията на Сакскобургготски, направени пред чуждестранни медии преди известно време. В тях той каза, че всъщност метафората е била неправилно разбрана от българите и че никога не е имал предвид нищо сериозно, когато е споменал въпросния срок. Ако обаче премиерът остане на поста си, все пак възниква въпросът дали ще предприеме най-сетне отдавна очакваните кадрови промени в кабинета и към каква политика биха били насочени новите попълнения. Логично е да се очаква, че те ще бъдат тясно съгласувани с интересите на НАТО у нас, но засега никой не смее да бъде сигурен в това. Една от най-ексцентричните прогнози в момента е, че евентуалното ново правителство на Симеон Сакскобургготски ще бъде без ДПС. Ахмед Доган вече подозирал подобен обрат и се подготвял за достойно отстъпление. И все пак, най-важен е въпросът какво ще се случи, ако сегашният премиер се оттегли от властта. Ще има ли предсрочни парламентарни избори или просто ще се формира ново жълто правителство? Днес в парламента няма политическа сила, която да е готова и да желае предсрочни парламентарни избори. Тази година обаче ще бъде преломна в това отношение и прозорливите политици със сигурност ще я използват, за да се подготвят за смяна на властта догодина, ако, разбира се, нещо не прекрои набързо плановете им. Вестник БАНКЕРЪ научи, че още в първите месеци на Новата година у нас пристига американският политически екип който преди осем години подготви и реализира идеята за Обединените демократични сили. Първата крачка от новата стратегия било създаването на обединението Глобална България. Очаквало се в най-скоро време хората, представляващи капиталите, обединени в новата формация, да започнат да се изтеглят от всички правителствени проекти и да се опитат да формират антиправитлествена среда. Пристигащите с презокеанския политически екип пък трябва да подготвят политиците за предстоящите промени. Засега се предполага, че основна цел на американските специалисти ще бъде да обединят най-големите десни формации - СДС, ССД, ВМРО, а вероятно и БЗНС - НС. Подготовката обаче ще отнеме месеци и едва ли ще доведе до сериозни политически сътресения още в рамките на 2003 година. Сътресения обаче се очакват в жълтото мнозинство, и то още в първите седмици след коледната парламентарна ваканция. На последното заседание на парламентарната група в края на 2002 г., Симеон Сакскобургготски е намекнал на депутатите, че през почивката ще обмисли промени в ръководството на парламентарната група. Според запознати, Пламен Панайотов ще остане на високия си пост, но негови заместници ще станат Станимир Илчев и приближени на външния министър депутати. Промените се свързват с факта, че през последните месеци фаворит на премиера е станал Соломон Паси. Затова и сега се очаква негови хора да завземат и управлението на парламентарното мнозинство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във