Банкеръ Weekly

Общество и политика

АМЕРИКАНЦИ И РУСНАЦИ МОГАТ ДА СЕ РАЗБЕРАТ

Ако политиката не е просто властване, ако тя се занимава с дълбоки промени, геополитиката със сигурност е опит за сложно управление на световните дела, но без да се търсят тъкмо дълбоки промени. Нещо като занимание с претенции за новости, но осъществявани само и единствено в полза на собственото геостратегическо влияние и за запазването на удобното status quo. Случаят с Ирак е съвременната геополитическа хипербола на класическо състояние на света преди, по време и след война, на онова до болка познато състояние в междудържавните отношения, когато статуквото трябва да се промени. Така е било след всички войни - от Втората световна, през няколкото югославски и кавказки до втората иракска. И винаги след тях американци и руснаци е трябвало... да се разберат. Това неизменно е била формулата за геополитическия консенсус за края на една война. Като илюстрация на това твърдение тези дни се появи една странна информация, убедително поднесена и после остро опровергана. Москва и Вашингтон водят преговори за изпращането в Ирак на около 40 000 руски военнослужещи в замяна на икономически привилегии, гръмогласно обяви американската агенция Stratfor. Според нея американската администрация е предложила на Кремъл да изпрати тази есен значителен военен контингент в Ирак или Афганистан. Stratfor твърди, позовавайки се на източници, близки до руския президент, че Путин е дал принципно съгласие и дори е издал разпореждане на Генералния щаб да подготви план за операцията до края на юли. Информацията бе веднага отречена от Москва. Министерството на външните работи на Русия официално заяви, че няма планове за изпращането на руски военнослужещи в Ирак. Като изключим почти невероятната численост на войската, за която се говори в опроверганото сегашно твърдение, някакви особени, принципни разлики с миналото няма. Изглежда, наистина е вярно предположението, че глобализацията накара времето на идеологията да си отиде безвъзвратно. Вече никой не вярва в идеологията като причина за всичко, но всички са принудени да виждат опасността от новия вид религиозен фашизъм, в чието средство се превърна тероризмът. Макар още неясни, вече прозират контурите на проекта за промяна на световния ред - такъв, какъвто бе осъществен с падането на Берлинската стена. Макар и трудно Съединените щати, Европейският съюз и Русия тогава се разбраха за последиците, но то най-вече бе плод на компромиси в американо-руските отношения. След петнадесет години всички вече трудно си спомнят например за това, че някога са били на ръба на трета световна война. Още по-избледнял изглежда споменът за трагедията на XX век - Втората световна война. И тогава светът, който се оглеждаше главно в действията на американците и руснаците, се договори за последиците от нея. Тези дни - на двадесети юли - бе отбелязана годишнината от атентата срещу Хитлер. Никой не знае как би се развил светът, ако атентатът бе успешен и Хитлер бе премахнат. Сравнението е малко грубо, но все пак някаква асоциация между атентата срещу Хитлер и премахването на Саддам Хюсеин не е съвсем безпочвена. Аналогията е не само в диктаторския характер на едни от най-тъмните личности от миналия век или в това, че нито атентатът срещу Хитлер, нито свалянето на Саддам Хюсеин решават проблемите в краткосрочен план. Даже само като любопитен детайл си струва да се припомни как Саддам Хюсеин обичал да чете психологическите портрети на Хитлер - дали не е съзирал свои черти в някои от тях? Така или иначе, и двамата бяха свалени с война. Това, което липсва в аналогията е, че все още Америка и Русия не са се разбрали за една важна последица - необходимото разбирателство за последиците за времето след войната. Впрочем, в най-близкото минало има още един добър пример - Босна. Описанията и тук си приличат - от военния екшън през дипломатическия трилър до момента на разбирателството. Ричард Холбрук, един от бащите на Дейтънското споразумение, написа по този повод забележителна книга, която нарече Да спреш една война. В нея Холбрук пише, че обстоятелствата, които доведоха до рухването на Югославия и до войната в Босна, бяха толкова изключителни, че е трудно да си представим тяхното повторение. Ала все пак, ако историята изобщо ни учи на нещо, то е, че историята е непредвидима. През нашия живот ще има още Босни - различни във всички подробности, ала сходни по един първостепенен принцип: те ще тръгват от отдалечени и зле разбрани места, ще избухват без особено предизвестие и ще изправят останалия свят пред труден избор - пред избор между рискованото въвличане и потенциалното скъпоструващо пренебрегване.Иракската война все още не може да стане символ на великата борба между демокрацията и тоталитаризма. Макар че извън нелицеприятните подробности на настоящето има един диктатор, който вече не е в двореца, изваден бе от дупката и бе натикан там, където му е мястото - в затвора. Действие, което винаги си заслужава символа. Последиците си приличат дотолкова, доколкото липсата на Саддам Хюсеин засега не решава прокламираната цел за свободен и демократичен Ирак или за победа над международния тероризъм. Премахването на чудовището роди по-малки чудовища, които си приличат едно с друго и даже се борят помежду си. Каква е разликата между светския иракчанин Саддам Хюсеин, религиозния екстремист йорданеца Абу Мусаб ал Заркауи, фанатика-саудитец Осама бин Ладен или чеченския главорез Шамил Басаев? Всички убиват безпардонно, превърнали са смъртта на другия във висша цел, глобализират религиозния си фанатизъм чрез медийното опиянение от отрязаната глава. Каква в крайна сметка е разликата между един американец, един руснак, един българин или южнокореец? Никаква - в очите на Бин Ладен, Ал Заркауи или Басаев. Както няма разлика в това да вземеш за заложници шофьори от България, бизнесмени от Америка или болните в една болница, както бе през 1995 г. в руския град Будьоновск. Затова е крайно време американци, руснаци и европейци да се разберат за последиците от иракската война. Саддам Хюсеин вече е в затвора, петролът ще продължава да тече, а хората не само в Ирак имат нужда от... мир. И това все пак няма да е кой знае сложно уравнение за управлението на световните дела, както умалително наричат геополитиката. Прав е Ричард Холбрук - трудно е да правиш добра политика, когато игнорираш проблемите в самото си сърце.

Facebook logo
Бъдете с нас и във