Банкеръ Weekly

Общество и политика

АЛПИНИЗМЪТ ДАДЕ ПЕТА ЖЕРТВА В ХИМАЛАИТЕ


Варненският алпинист Христо Станчев (38 г.) загина
на 30 октомври в Хималаите под осемхилядника Манаслу (8163 м).
Трагичната вест стигна до България 10 дни по-късно. Съобщи я от
Катманду един от участниците в експедицията Борислав Димитров.
След неуспешен опит за изкачване на върха (поради влошаване на
времето - много силен вятър и снеговалеж) при слизане от лагер
4 (7350 м) Христо се е подхлъзнал по леден участък на 7000 м и
е полетял в бездната. Никой от останалите трима алпинисти - Дойчин
Василев, Запрян Хорозов и турчинът Насо Махруки, не е бил в състояние
да го спаси. Изкарали са кошмарна нощ на открито, на другия ден
забелязали тялото на Станчев на около 200 м встрани от маршрута,
раницата била далеч от него. Поради дълбокия сняг никой не е могъл
да стигне до загиналия.


Какво точно се е случило в Хималаите, ще разберем
едва когато експедицията се прибере в България. Дотогава обаче
близките на Христо, алпинисти и любители на този спорт ще си задават
хиляди въпроси.


След 20 октомври в алпийските среди у нас се усети
тихо нарастване на напрежението. Атаката на Манаслу бе планирана
в периода между 5-и и 15-и. Посветените добре знаят, че след тази
дата рисковете за всяка експедиция, дръзнала да катери хималайски
осемхилядник, нарастват непредсказуемо. Ще припомним, че други
трима български алпинисти останаха завинаги в леденото мълчание
на Хималаите в същите тези зловещи дни - на 29 октомври 1989 г.
варненците Методи Метков и Огнян Стойков загинаха на слизане от
Анапурна (8091 м), на 23 октомври 1994 г. намери смъртта си и
Йорданка Димитрова (под Кангчендзьонга, 8586 м), единствената
българка, която имаше зад гърба си изкачен осемхилядник (Чо Ойю,
8201 м).


Мълчанието от базовия лагер под Манаслу засили лошите
предчувствия. Те бяха провокирани и от факта, че в българската
група е имало разкол, щом всеки се прибира в Катманду, когато
му душа поиска. Борислав Димитров си тръгва от базовия лагер на
28-и октомври, това е бил четвъртият ден от престоя на Дойчин
Василев, Запрян Хорозов, Христо Станчев и Насо Махруки в лагер
2 на 6500 м (?!). Дни след Борислав в Катманду слизат Иван Вълчев
и д-р Сълова. Последни се прибират с измръзвания на ръцете и краката
Дойчин, Запрян и Махруки.


Вероятно споровете са били за или против
атаката, при положение че продължителните снеговалежи са объркали
плановете и на другите пет чуждестранни експедиции, които са изчаквали
подходящия момент.


Точно оттук винаги са идвали проблемите на българските
алпинисти, и то главно заради беднотията. Едва събирали пари за
експедиция до Хималаите, доберат ли се до там, те гледат на всяка
цена да осъществят начинанието. Защото не се знае дали ще има
следващ път. Всеизвестно е пагубното въздействие на височината
върху мозъчните клетки. При по-продължителен престой на 6000-7000
м сред разредения кислород алпинистите стават неадекватни, със
забавени мисловни процеси и физически реакции. Появяват се еуфории,
които често водят до неосъзнати действия.


В книгата си световноизвестният италиански алпинист
Райнхолд Меснер (роден в швейцарските Алпи) говори точно за тези
рискови състояния във височинния алпинизъм. И с типичната за богатия
човек психика обяснява, че не чака повече от седмица за атака
на който и да е връх. Тръгва си, за да дойде отново. А понеже
Меснер има в колекцията си изкачвания на всичките 14 осемхилядници
на планетата, можем да му вярваме.


Тъжното е, че в Хималаите си отиде още един българин,
петият по ред в черния списък на българския алпинизъм - след Христо
Проданов (Еверест, 20 април 1984 г.), Методи Метков, Огнян Стойков
и Йорданка Димитрова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във