Банкеръ Weekly

Общество и политика

АЛИАНСЪТ ИМА НУЖДА ОТ ДЕБАТ ЗА СВОЕТО БЪДЕЩЕ

Брус Джаксън, президент на Американския комитет за разширяване на НАТО, пред в. БАНКЕРЪГ-н Джаксън, това е втората ви визита в България за тази година. Виждате ли някаква промяна?- Аз идвам в София за седми или осми път през последните няколко години. Личното ми впечатление е, че реформите, които трябва да извършите, наистина се движат напред. От февруари, когато бях за последен път тук, досега се случиха много неща в подкрепа на българската кандидатура за НАТО.Един такъв пример е успешното посещение на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и на отбраната Николай Свинаров във Вашингтон. Тримата представиха реформите лично пред президента Буш и представители на Конгреса, които ще имат решаваща дума при определянето на американската позиция в Прага. Все пак до срещата в чешката столица остава доста време, в което България трябва да докаже, че изпълнява успешно Плана за действие за членство, одобрен от НАТО. Необходимо е и ускоряване на промените в съдебната система, укрепване на демократичните институции и структурите на гражданското общество.Често говорите за необходимостта страните кандидатки да споделят ценностите на НАТО. Мислите ли, че България се доближава до тях?- Да. Мисля, че България е сред така наречените нови демокрации, които успешно търсят завръщане в Европа. Външният ви министър Соломон Паси ме запозна с намеренията на българските власти за ускоряване процеса на приватизация и борбата с корупцията. Ако правителството следва всичко, което си е набелязало, то страната ви ще се доближи максимално до стандарта на западните общества. Новият американски посланик в София Джеймс Пардю обяви, че САЩ ще следят внимателно за незаконни сделки с оръжие и евентуалното завръщане в България на криминално проявени чужденци. Мислите ли, че това може да застраши приемането ни в НАТО?- Това е въпрос, който като цяло зависи от действията на българското правителство. Ние сме много доволни, че именно Джеймс Пардю е нашият посланик в София. Той е много влиятелна личност във Вашингтон и би могъл да бъде от полза за българската кандидатура.Както знаете, търговията с оръжие и незаконното му разпространение е особена грижа за САЩ. Борбата с трансграничната престъпност също е приоритет за Алианса. Така че аз приветствам идеята посланик Пардю да се противопостави на желанието на престъпни чуждестранни елементи да се завърнат в България.Евентуалното разширяване не изисква ли реформа и на институциите и процедурите за вземане на решения в НАТО?- Да, действително един съюз от 26 страни трудно би работил по досегашните правила. Най-вероятно след срещата на върха в Прага през ноември тази година в НАТО ще започне и промяна в структурите. Ако искаме съюзът да работи по-ефективно, трябва да бъде опростена системата на командване, да намалим броя на комитетите, както и да се дадат повече правомощия на генералния секретар при вземането на важни решения. В София бе поставен и въпросът за замяна на принципа на консенсуса с този на квалифицираното мнозинството или конструктивното въздържане при вземането на решения в рамките на НАТО.Очаквам да се разгърне сериозна дискусия по тези въпроси, както и да бъдат предложени множество нови идеи. Алиансът има нужда от дебат за своето бъдеще по подобие на този, който тече в момента в Европейския съюз.Как виждате ролята на новия съвет НАТО - Русия, който официално бе създаден тази седмица, и възможно ли е в скоро време Москва да стане член на Алианса?- Не бих казал, че в близко бъдеще Русия може да стане член на НАТО. Самата Москва засега отхвърля подобна възможност, а такава е и политиката на тяхното правителство. Но мисля, че създаването на съвета НАТО-Русия е първата решителна стъпка към интегрирането на Русия към Европа.Кои са основните поуки за НАТО от първата вълна на разширяване на Изток през 1999 година?- Основната грешка при разширяването на Алианса с Полша, Чехия и Унгария е, че допуснахме реформите в тези страни да спрат след получаването на покана за членство.След Съвета на НАТО в Мадрид през 1997 г., когато бе взето решението за поканата на трите централноевропейски държави, започнахме да говорим само за процеса на ратификация на договорите и за нищо друго. Мога да ви уверя, че след Прага ще продължим да наблюдаваме хода на икономическите и военните реформи в страните от Югоизточна Европа. Ако поканените страни не изпълнят докрай начертаните планове за членство, парламентите на 19-те сегашни членки може и да не ратифицират присъединителните протоколи. В крайна сметка това ще доведе до по-пълноценното интегриране на новите членки в структурите на НАТО.

Facebook logo
Бъдете с нас и във