Банкеръ Weekly

Общество и политика

АЛЕН МАК И ДИМЯТ - ВАРНА, СТАНАХА АРЕНА НА ОЖЕСТОЧЕНИ БИТКИ

След осем неуспешни участия в приватизационни процедури варненската фирма Канотранс не се чувства пораженец. Напротив - дори има претенциите, че в три от осемте случая е трябвало да бъде обявена за победител. До този момент обаче тя няма никаква собственост, придобита чрез приватизация.


Първата несподелена любов - Ален мак


Канотранс спечели напълно редовно конкурса за раздържавяването на 47% от пловдивското предприятие през 1997 г., предлагайки за него 18.3 млн. щ. долара, но така и не получи нищо - коментира за в.БАНКЕРЪ шефът на фирмата Тоню Икономов. - Никой не ни предложи да подпишем договора за покупко-продажба, защото проектосделката не получи благословията на Министерския съвет.


Ход на приватизационната процедура на Ален мак бе даден още на 24 юли 1995 г., когато изпълнителен директор на АП бе Веселин Благоев. А Канотранс единствена минава през ситото на преговорите с потенциалните кандидат-инвеститори. След смяната на Благоев с Александър Съботинов преговорите с варненската фирма продължават. И тъй като няма никакви видими противоречия, сделката логично стига до гласуване в надзорния съвет на агенцията, където е одобрена. Но следващите три месеца се оказват фатални, тъй като очакваната благословия от Министерския съвет така и не идва.


От началото на май 1997 г., когато Канотранс е одобрена за купувач на Ален мак, до прекратяването на приватизационната процедура на 13 август същата година варненската фирма изпраща две писма до Агенцията по приватизация с единствения въпрос: Защо се бави сделката?. Отговори не се получават, а вместо тях излиза решението на МС от 13 август, че процедурата е прекратена. Едва тогава АП уведомява варненци за финала на състезанието.


Канотранс пък се обръща към Върховния административен съд (ВАС). На 3 декември 1997 г. негов тричленен състав отхвърля жалбата на фирмата срещу решението на Агенцията по приватизация. Магистратите се мотивират с това, че агенцията е подписала договора за продажбата не като административен орган, а като равноправен субект с купувача, което означавало, че делото не е от компетенцията на ВАС, тъй като нямало административен характер, а подлежало на редовите процедури по Гражданскопроцесуалния кодекс. Това принуждава варненци да протестират и срещу решението на ВАС, но пред увеличен състав от петима съдии. До края на миналата седмица (17 април) дата за делото не бе насрочена.


Междувременно на 19 януари 1998 г. АП обяви


втора процедура за приватизация на Ален мак


но този път под формата конкурс, а не като преговори с потенциален купувач. От приватизационната агенция пак поканиха Канотранс, ако желае да се включи и във второто наддаване. В него меморандуми с информация за пловдивското предприятие закупиха 20 кандидати. В крайна сметка обаче в конкурса се впуснаха само трима кандидат-купувача - Европейска приватизационна и инвестиционна компания (ЕПИК), Българо-американски инвестиционен фонд (БАИФ) заедно с българското дружество Фикосота и работническо-мениджърското дружество Ален мак инвест.


Преди месец и вторият приватизационен тур (с дата 19 януари) претърпя провал, защото при самото обявяване на процедурата никой не се е сетил, че срещу АП вече има заведено дело по повод на раздържавяването на Ален мак от страна на Канотранс . Все пак някой, изглежда, се е досетил, защото и втората процедура бе прекратена. Злите езици обаче твърдят, че реалната причина за провала на конкурса не са неприключилите съдебни дела на Канотранс, а невъзможността предварително планираният победител в конкурса да спечели състезанието. Независимо от това, дали са основателни подозренията, или не, от създалата се ситуация


печелят конкурентите


Маркетинговото проучване, направено от Amer Nilsen Research (ANR), през миналата година показа, че търговската марка на Ален мак е позната на 40% от населението на традиционните руски пазари. Тази година обаче популярността на пловдивската фирма вече е едва 11%, а мястото й е заета от западни конкуренти. Ясно е, че от това губи не толкова пловдивското предприятие, а държавата, тъй като в сделката за Ален мак най-скъпи са търговската марка и извоюваните пазари.


Загубите за държавата ще бъдат още по-големи, ако АП загуби и делото, заведено от Канотранс. Представителите на варненската фирма са се заканили да предявят иск за 7 млн. щ. долара неустойка по провалената сделка и за целта са наели известна австрийска адвокатска къща - това съобщи за в. БАНКЕРЪ собственикът на Канотранс Тоню Икономов.


Сделката Димят - полет върху динена кора...


На 4 февруари 1998 г. АП определи за нов собственик на 43% от капитала на варненския Винпром частната фирма Варненско пиво АД. До подписването на договора обаче се стигна едва след шестмесечно ходене по мъките за всички кандидат-купувачи. На 23 септември миналата година за първи собственик на 43-процентния дял от Димят бе обявено дружеството Димекстрейд - София. Тогава освен софийската фирма за варненския Винпром кандидатстваха още Канотранс, Варненско пиво и норвежката фирма Блек сий винтерс, която впоследствие се отказва от наддаването.


На 29 септември 1997 г. при подписването на договора за продажба на акциите от Димят новият собственик, освен че внася първоначалната вноска от 300 000 щ. долара, поема и ангажимент да преведе останалата част от обещаната покупна цена в размер от 3.75 млн. щ. долара. Но, уви, за софийското дружество времето за събиране и депозиране на парите се оказва крайно недостатъчно. Неочакваният реверанс от страна на приватизационната агенция - да удължи срока за плащане по сделката за варненския Винпром до 26 ноември 1997 г., даде нов шанс пред Димекстрейд да задържи позициите си, но и тази възможност бе пропиляна. Купувачът не бе в състояние да изпълни поетите ангажименти и да внесе пълния размер на договорената цена, което бе основната причина АП да анулира договора за продажба на Димят и да се обърне към втория играч в класирането. С това бе дадено началото на поредната приватизационна драма.


Кой ще е вторият и към кого ще се обърне агенцията за сключването на нов договор? Според запознати с хода на процедурата още в началото има индикации, че второто място най-вероятно ще бъде отредено на Варненско пиво. Тази прогноза се сбъдна. Конкурентите в лицето на Канотранс обаче отново смятат, че изборът на АП е неправомерен и на 11 февруари тази година пак сезираха Върховния административен съд.


Варненската фирма атакува не името на победителя, а параметрите на неговата оферта, мотивирала АП да определи Варненско пиво за нов собственик на 43-процентния дял от Димят. Приватизаторите са склонили да продадат 50 170-те акции от варненския Винпром на Варненско пиво за 3.2 млн. щ. долара. А това е цена със 100 000 щ. долара по-ниска от предложената от Канотранс. И ако разликите в направените оферти по отношение на цени и схеми на изплащане на двамата претенденти за Димят са минимални, то в бизнесплановете им за бъдещите инвестиции има значителни разминавания. Новият собственик спечели наддаването с обещание да погаси 1.3 млрд лв. задължения на варненския Винпром и да инвестира през следващите три години в дружеството нови 7.5 млн. щ. долара. На пръв поглед всичко е наред, но от Канотранс твърдят, че тази оферта отново отстъпва на тяхната, и то... с цели 1.5 млн. щ. долара.


Затова представителите на варненската фирма ще искат обяснение за тази несправедливост от Върховния административен съд.


В своя защита, още преди да са застанали пред везните на Темида, приватизаторите от АП категорично заявяват, че подкрепят своя избор в лицето на Варненско пиво. По-добрите комплексни показатели, предложени от това дружество, са били причината, поради която то е предпочетено сред групата на потенциалните купувачи в преговорите. Датата и за това предстоящо съдебно дело все още не е определена.


Междувременно, освен че изпълни всичките си финансови ангажименти по сделката, Варненско пиво вече притежава и джиросаните акции на Димят.


Ако все пак съдът определи за нищожен договора за продажбата на варненския Винпром, ще станем свидетели на поредния и все пак първи по рода си приватизационен парадокс. При подобно хипотетично развитие на случая задължително възниква въпросът дали Канотранс ще е склонна след няколко месеца, когато евентуално ще приключи съдебното производство, да даде отново същата цена за Димят. Първоначалната оферта на варненската фирма се базира на големите складови наличности във Винпрома, които най-вероятно ще бъдат разпродадени, докато се водят делата. Затова кой ще пие и кой ще плаща ще се разбере едва в съдебната зала, ако има процес.


Защо варненският Винпром се превърна в Димятгейт?


С реализираните през последните няколко години печалби Димят се превърна в едно от най-апетитните предприятия от бранша. Това обяснява защо приватизационната му процедура бе съпътствана с толкова трудности и е на път да се превърне в поредния приватизационен скандал. Твърде известната и зад граница търговска марка и завоюваните международни пазари, на които се продават 83% от продукцията на предприятието, превръщат варненския Винпром в достатъчно изкушение. За атрактивността на Димят говори и ожесточената надпревара за предложените за масова приватизация 25% от дружеството. Те бяха продадени още на първа тръжна сесия, и то при доста висока цена, като 23% от тях станаха собственост на ПФ Северкооп-Гъмза. На извънборсовия пазар книжата на Димят също предизвикват определен интерес за играчите, но предлагането им е свито до минимум заради ниските изкупни цени, които се оферират 10 000-12 000 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във