Банкеръ Daily

Общество и политика

"Акта за уния" свързва Англия и Шотландия още през 1707 година

На 1 май 1707 г., когато Англия и Шотландия се обединяват, Анна Стюарт става първият суверен на Кралство Великобритания.

Брексит разбуни духовете на Британските острови. Всяка от страните в Обединеното кралство си има свое разбиране за случващото се. Някои го изразиха чрез поредица от референдуми, други очакват и се надяват на благоприятен за тях изход от тази ситуация.

Въпреки че на референдума през 2014 г. гражданите на Шотландия отхвърлиха предложението за независимост, първият министър на Шотландия Никола Стърджън обяви пред парламента, че иска страната да проведе втори такъв референдум и то преди май 2021-а.

Всъщност Шотландия е част от Обединеното кралство от повече от 300 години.

На днешния ден през 1707 г. Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват под името Кралство Великобритания. Тази суверенна европейска държава, съществувала между 1707 и 1801 г., е предшественик на днешното Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Тя е създадена на 1 май 1707 г. като политически съюз между Кралство Шотландия и Кралство Англия (което включва и Уелс). Договорът за съюз от 1706 г. Treaty of Union (ратифициран с Акт за уния през 1707 г.), постановява единно, обединено кралство, обхващащо целия остров Великобритания, най-големият от Британските острови, и заобикалящите го малки острови.

Това се случва по времето на Анна Стюарт, която става кралица на Англия, Ирландия и Шотландия на 8 март през 1702 година. На 1 май 1707 г., когато Англия и Шотландия се обединяват, тя става първият суверен на Кралство Великобритания. Кралица Анна е последният монарх от династията на Стюартите. Тя умира през 1714 г. без да остави наследник.

Ирландия остава извън съюза, но е подчинена на новосъздадената британска корона. Новото кралство Великобритания се подчинява на един парламент и едно правителство, разположени в град Уестминстър (днес квартал на Лондон). Съставните кралства преди това вече са имали един и същ монарх (лична уния) при управлението на Джеймс І, който през 1603 г., след смъртта на кралица Елизабет І, става едновременно крал на Шотландия и Англия.

На 1 януари 1801 г. Кралство Великобритания и Кралство Ирландия се свързват в Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Кралство Ирландия (на ирландски: Rioghacht Éireann) е името, което е дадено на ирландската държава от 1542 година. Крал Хенри VІІІ е първият всепризнат крал на Ирландия от 1169 година.

Години по-късно, по-голямата част от Ирландия напуска съюза през 1922 г. и образува Ирландска свободна държава (на ирландски: Saorstát Éireann, на английски: Irish Free State). Тя е основана като доминион на Британската империя (полунезависима държава) по силата на Англо-ирландския договор, подписан на 6 декември през 1921 г. и сложил край на Ирландската война за независимост (от 1919 до 1921 г), като замества самопровъзгласената военновременна Ирландска република. През 1937 г. с референдум е приета нова конституция, с която държавата е преименувана на Ирландия.

Както се очаква, след края на войната за независимост Северна Ирландия незабавно упражнява предвиденото в договора свое право да се отдели от новата държава и отново да се присъедини към Обединеното кралство.

Отделянето на Ирландия води по този начин през 1927 г. до преименуването на съюза на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, което е името и на днешната държава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във