Банкеръ Weekly

Общество и политика

АКО СТАБИЛНОСТТА НА ЛЕВА ЗАВИСЕШЕ ОТ ТРИТЕ НУЛИ, ЗАЩО НЕ НАПРАВИМ 100 МАРКИ ЗА ЛЕВ?

Г-н Александров, правителството прие доста амбициозна инвестиционна програма до 2001 година. Доколко реално изпълнима е тя?


- Аз не съм напълно запознат с рамката на тригодишното стенд-бай споразумение, и по-точно с цифрите. Безспорно е едно, че без да се осъществяват инвестиции, не може да се разчита на прогрес и успех. Като гледам от дистанцията на времето, мога да твърдя, че пропускът и грешката на различните правителства бе, че не инвестирахме в инфраструктурни проекти. Защото сериозните инвеститори, които идват в България, държат много да имаме добри летища, пристанища, телекомуникации...


Финансовото осигуряване обаче е главният проблем. Лично аз не виждам как в следващите две-три години биха могли да се подсигурят средствата, за които се говори. Правителството предвиди известни резерви в смисъл, че след промяната на Закона за приватизацията всички постъпления от нея ще отиват в бюджета. А приватизацията на някои апетитни предприятия в България като Булгартабак, държавните банки, трите корабостроителници, БТК предстои.


В зависимост от това какви пари ще постъпят в бюджета действително голяма част от тях би могло да се насочат за инвестиции. Но успехът на инвестиционната програма до голяма степен ще зависи именно от осъществяването на тези приватизационни сделки. Защото, ако и сега пропуснем да приватизираме на прилична цена добрите предприятия и не използваме постъпленията за инвестиции, а отново ги изядем, нищо добро не ни чака в перспектива.


Все пак сумата от 9 млрд. щ. долара е стряскаща и нереалистична, но, дай Боже, да стане.


Как ще се отрази на инвеститорския интерес решението на правителството да продава най-атрактивните предприятия само срещу пари в брой?


- Това решение е изцяло в контекста на инвестиционната програма, за да се осигурят пари за нея. За определени обекти това решение е оправдано - примерно да се купят БУЛБАНК или БТК със ЗУНК-ове или с брейди облигации не е съвсем разумно. Но има предприятия, за които да искаш плащане кеш е безумие. Замяната на дълг срещу собственост в дългосрочна перспектива също има своето оправдание, тъй като трябва да се улесни обслужването на дълга, ако искаме да влезем в Европейския съюз. Най-лесното е дългът да се намали през следващите години именно чрез такива суапови операции.


В този смисъл трябва да има баланс, който да не се определя нормативно, а за всеки конкретен случай да се подхожда в зависимост от интереса на инвеститорите. Още когато правителството на Жан Виденов въведе ограниченията за използване на брейди облигациите и ЗУНК-овете, аз реагирах отрицателно, защото не трябваше да има единна мярка към всичко. За всеки обект, за който се обявява процедура по приватизация, условията може да се конкретизират. Трябва да има по-голяма гъвкавост, което означава и по-добра съгласуваност в работата на органите по чл.3 от Закона за приватизацията - Агенцията за приватизация, министерствата и Министерския съвет.


Да се върнем към инвестиционната програма. Може би правителството още живее с мисълта, че ще излезе на европазарите и ще емитира облигационен заем. Още преди година и половина казах, че това са глупости и подобно нещо скоро няма да стане или ако излезем на европазарите, ще бъде на много висока цена. Защо трябваше да плащаме немалки суми на консултанти, за да ни кажат същото. Разбира се, сега има оправдание - първо азиатската криза, после кризата в Русия и... идеята се отдалечава от хоризонта. Но това беше ясно от самото начало. Ако към България имаше силен инвеститорски интерес, можеше да излезем на тези пазари. А това, че от време на време ни коригират кредитния рейтинг, не говори нищо.


Според вас правителството ще успее ли да намали съотношението на външния дълг към брутния вътрешен продукт?


- Има два пътя да го намалим. Единият е да се увеличи драстично БВП, но не като се използва статистиката като стъкмистика, а да има реално производство.


От друга страна, може да се намалява самият дълг чрез обратно изкупуване или суапови операции. Понякога има благоприятни моменти, когато пазарите колабират, и тогава можем да направим обратно изкупуване на част от нашите облигации, ако имаме ресурси. Сигурно си спомняте какъв златен шанс беше пропуснат от правителството на Ренета Инджова по време на мексиканската криза. Тогава цената на нашия дълг се срина, DISC-овите облигации стигнаха до 30-35 цента и имахме възможност да уговорим обратно изкупуване на дълга. Само след месец цената им се върна нагоре с повече от 20 цента.


Суаповите операции - замяната на дълг срещу собственост, си остават най-сигурният начин за намаляване на дълга.


Министерството на финансите непрекъснато отчита излишък в бюджета. На какво се дължи той, след като голяма част от данъците започна да се плаща чак сега? Може би за сметка на невърнат ДДС?


- Не съм се занимавал конкретно със структурата на приходите и разходите. Първата причина за формирането на излишъци може би е, че са заложени по-ниски от реално възможните приходи и на тази база се осигурява по-лесно изпълнение на приходната част на бюджета. От друга страна, са заложени по-малко разходи, отколкото би трябвало.


Вероятно в някаква степен и данъчният кредит е един от факторите за формираните излишъци. Министерството на финансите би трябвало да прави разчети за колко милиарда са претенциите за данъчен кредит и каква част от него умишлено се задържа.


За миналата година много фактори играеха роля - кухите печалби от курсовите разлики, високата инфлация, която вдигна базата на оборотните данъци така, че кухата печалба доведе до плащане на данък върху печалбата. Тази година обаче тези фактори ги няма. Но има едно друго недомислие, което се получава. Благодарение на несъществуващите печалби от миналата година сега много от предприятията плащат авансовите вноски на базата на миналогодишните резултати. И предприятията, въпреки че нямат такива печалби, са длъжни да правят тези авансови вноски. Така в бюджета се вкарват изкуствено повече пари, отколкото трябва да постъпят реално. Когато дойде моментът за преразчет, тогава ще трябва да се връща в бюджета невнесеният данък, което е друга истина.


Системата на авансови вноски е оправдана в някаква степен при една нормална икономика, в която има ръст и се очаква, че през текущата година резултатите ще са по-добри от предходната. При нашата икономика обаче, когато едната година отчиташ растеж, другата - пълен спад, третата година - не знам какво, правенето на авансови вноски на такава база е крайно неудачно. Сега редица предприятия трябва да плащат колосални данъци авансово, като предварително се знае, че тази година те няма да реализират такива печалби. Някои от тях, след като платиха данъците върху счетоводната печалба, сега нямат дори оборотен капитал. Защото печалбата е само счетоводна, а плащането на данъка е реално.


Това са неща, които оказват влияние. Освен всичко друго има и определено задържане на разходите от страна на Министерството на финансите. Там това е практика. И по мое време в министерството е било така. Това обаче може да им изиграе лоша шега. Защото, показвайки определени излишъци, първо дават неверни симптоми и сигнали към Международния валутен фонд, който да ни натиска за все по-жестоки ограничителни мерки. От друга страна, се създава база за социално напрежение, защото хората виждат какви мижави пенсии и заплати получават и едвам връзват двата края.


В същото време министърът на финансите много добре знае, че тези излишъци са в кавички, но не го казва. Спекулира се много с преизпълнението на бюджета.


Докато ако се каже истината, и хората ще разберат. А така ги караш да се отвращават от управляващите и да мислят за избори.


С деноминацията на лева не се ли цели именно възвръщане на доверието?


- Прекалено много неща се пишат по този въпрос - от пълната еуфория до пълното отрицание. Глупаво е обаче да се говори, че с тази операция ще се стабилизира левът. Абсурдно е, трябва да си скаран с икономиката, за да твърдиш, че като се зачеркнат три нули, левът ще стане по-стабилен. Да не би да му се изменя покупателната сила? Какво се променя? Паричната политика не се променя. Като се махнат трите нули да не би да скочи ръстът на производство, или пък ще има относително падане на цените... Нали съотношението лев/марка си остава същото и дали 1000 към 1 или 1 към 1 - това е покупателната сила. Не виждам как се стабилизира левът.


Премиерът Иван Костов твърди, че за лев, който няма три нули, няма инфлационни очаквания.


- То ако можеше така, ами да сложим три нули отпред. Защо да не направим тогава 100 марки да струват 1 лев?


Според вас какъв ще е ефектът от деноминацията на лева?


- Ефектът ще е преди всичко от гледна точка на поевтиняването на паричното обращение, защото сега ежедневно се броят чували пари. В България за съжаление голяма част от плащанията се извършват кеш. Ако беше развита системата за безналични плащания, включително и за населението, деноминацията нямаше да има ефект. Ако влезете долу в салона на банката, ще видите, че всеки ден идват камиони с пари, броиш един път, втори, трети път. Голяма част от парите постоянно се изваждат от обращение поради физическо износване, унищожаване и т.н. Така че дали ще правим обмяна на парите, или деноминация, ние, така или иначе, ежедневно печатаме нови емисии банкноти. Това е истинският разход. В този смисъл правителството и Централната банка може да помислят за успоредно използване на новите и старите пари за определен период от време - докато тези банкноти, които сега са отпечатани, се износят, а за нуждите на обращението вече да се пускат новите емисии. Разходите, които ще бъдат направени за пренастройване на отчетността, са технически проблеми и не са кой знае какъв фактор.


Все пак деноминацията на лева има много аргументи за и против. Че трябва да стане е безспорно. Въпросът е дали да стане в тези срокове и по този начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във