Банкеръ Weekly

Общество и политика

АКО НЯКОЙ ИМА ПРОБЛЕМИ С ВЛАСТТА, ТОВА НЕ СА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

Обединените демократични сили управляват страната повече от девет месеца. Начинът, по който те получиха властта, е уникален за историята на България. В началото на годината под натиска на бурните събития политическият елит взе своето решение да се довери на ОДС. Три месеца по-късно в предсрочните парламентарни избори народът призна решението за правилно. Служебният кабинет на премиера Софиянски отброи първите деветдесет дни на реформата, а правителството на Иван Костов пое задачата да я осъществи докрай.


Вече почти година най-споменаваната дума в политическия дебат е реформа. Тя дава или отнема легитимността на всяко политическо събитие. Социалистите загубиха властта, защото не я провеждаха, демократите получиха властта, за да я проведат.


Реформата е етикетът на деветото демократично правителство на новата република, а нейният успех е обещанието, което обществото очаква.


Проблемът е, че


очакването няма да е кратко


Въпреки шумното начало и прекалено интензивните първи стъпки на промяната, една от днешните й характеристики е скучното и тежко ежедневие. Докато се въвеждаше Валутният борд, докато се адаптираше законодателството, докато сгъстените събития поддържаха надеждите, всичко бе според плана. Но сега, когато така очакваната реформа все повече придобива горчивия вкус на безрадостния делник, обществото намира все по-малко основания да я харесва. Затова една от най-важните задачи на управляващите в този момент е да успеят да съхранят инерцията, получена от ентусиазма на началото, и да не допуснат разколебаване в подкрепата на промяната. А най-сигурният начин е ясното отброяване на резултатите.


Резултатите от взетите политически решения се разделят в три различни нива. И гъстотата им в едно от тях не може да компенсира липсата им в друго. Нивото на политическия дебат например е най-абстрактно и на пръв поглед най-отдалечено от реализирането на събитията. То обаче осигурява най-благоприятна възможност за изграждане на конкретна и ясна представа за всяко отделно действие. Точно политическият дебат дава възможност на управляващите да мотивират решенията си, а на опозицията да обясни позициите си. В това обсъждане се ражда политическият образ на всяко събитие. Именно в това ниво е и първото сериозно постижение на днешните управляващи. Когато преди шест месеца Иван Костов представяше пред обществото своя екип, той недвусмислено заяви, че неговите министри ще бъдат политически фигури. С други думи, министрите няма да се оттеглят в кабинетите си, а ще продължат да участват активно в политическите дискусии. Изминалата вече половин година доказа правотата на това решение. Чрез убедителното си присъствие в политическия дебат правителството получава, първо, възможността да съсредоточи вниманието върху постигнатите резултати, и второ - само да избира проблемите, върху които да концентрира обществения интерес.


Фактите от началото на управлението на ОДС досега измерват успешността на тази тактика. Първият месец беше посветен на подготовката за въвеждане на Валутния съвет. Променяха се стари и се изготвяха нови закони. Подбираха се личности и се разпределяха отговорности. Всичко това се случваше в пленарната зала и въвличаше в съучастие всички политици и цялото общество. Бордът беше въведен на 1 юли, а на 31 август правителството отчете и първите резултати: значително нарастване на валутните резерви, възстановяване на доверието в лева и в българските банки, спиране на спада в реалния сектор.


После дойде ред на новия герб. Консултации, емоции, различия - палитра от политически позиции, които изградиха пищния образ на националното съгласие. И което е много по-важно, убедиха избирателите, че на 19-и април са направили най-после верния избор. Консенсусът за герба беше първият жалон, който трябваше да оправдае доверието на избирателите.


Едновременно с това процесите, които останаха извън политическия дебат, загубиха значение за публиката. Например подготовката и провеждането на административната реформа, приоритетите на структурната реформа, политиката на управляващите в отделните отрасли.


Така второто ниво,


нивото на същинското управление, остана в сянката на политическите емоции


В цял свят това ниво е не само най-непрозрачно, но и най-безинтересно за избирателите. Причината за безразличието е преди всичко в липсата на разбираем език. Решенията, които министрите ежедневно взимат, са облечени в цифри и логика, изплъзващи се от нивото на общото народно познание. А никой не може да проявява траен интерес към непонятното. Малкото неща, които стигат до медиите от министерските кабинети, рядко успяват да добият собствен смисъл извън общата логика на останалите непознати за читателя звена и бързо отшумяват, без да оставят отпечатък върху общественото мнение. Дори не успяват да разпалят и любопитството му.


Всичко, което кабинетът иска да знаят избирателите за неговата дейност, министрите прехвърлят в нивото на политическия дебат. А там проблемите се класират в категории, приоритети и политически позиции. Така например ОББ, единствената приватизирана банка, в политическите категории се превръща в успешно положено начало на преструктурирането на банковия сектор. Кои са причините, които бавят продажбата на останалите държавни банки, или доколко ефективно защитава държавата своя интерес в подготвяните в момента приватизационни сделки, са все въпроси, които управляващите предпочитат да оставят извън дебата.


И все пак голяма част от проблемите, които управляващите успяват да премълчат в политическия дебат, след време напомнят за себе си в ежедневието на обикновения гражданин. Именно това е третото ниво, на което се оценяват резултатите от взетите политически решения. Но това е и нивото, на което най-бавно се оформят оценките. Често времето тече прекалено мудно между експонирането на едно решение в политическия дебат и крайния резултат от него. От началото на Валутния борд например вече измерваме половин година, а постиженията са все още само в папките на министрите. Дребните и средните предприемачи все още се задъхват от проблеми. Покупателната способност на българина като че ли няма никакво намерение да се повишава. Съживяването на икономиката е все още само мечта. Притокът от свежи пари от чуждестранни инвестиции продължава да е неясна надежда. А обещанието за просперитет е отложено за следващия парламентарен мандат. Резултатите от промяната липсват в делника на обикновения гражданин. Нищо че премиерът вече говори за излизане от кризата. Засега това може да се случи само на психологическо ниво. И въпреки че изказаното твърдение съдържа доста ирония, в политиката


внушението е най-важният приоритет на всяка власт


В този смисъл през изминалите девет месеца управляващото мнозинство и двете му правителства демонстрираха завидни умения. Много голяма част от енергията и поривите им бяха съсредоточени в усилието да внушат доверие и сигурност на избирателите. Подобен стремеж е определящ за цялата им стратегия. На него е подчинен и ефектът от всичките им останали действия. Конфликтът между изпълнителната власт и прокуратурата например би могъл да събуди отново резервите на българина, ако го възприеме като до болка познатата война между институциите при управлението на Жан Виденов. Поради тази причина сините лидери предпочитат да представят проблема повече като личностно и емоционално подплатено недоразумение между Богомил Бонев и Иван Татарчев, отколкото като тактическа задача на своето управление.


Изминалите месеци натупаха любопитни събития и в летописа на коалиционното партньорство между СДС и Народен съюз. Оказа се, че от двамата партньори управляващ се чувства само единият. Лидерите на Народен съюз се изживяват повече като безметежни рентиери, отколкото като отговорни за съдбата на обществото политици. И докато сините много добре знаят какво плащат за всеки глас доверие, партньорите им от Народен съюз дори не знаят как най-добре да го похарчат.


Подобно съжителство е трудно дори и в съюз на управляващи. По неволя или не, на последната пресконференция на НИС на СДС миналия вторник Иван Костов за първи път нарече коалицията предизборна и акцентира на съществуването на две различни парламентарни групи. Това в никакъв случай не означава, че след втората половин година коалицията вече няма да съществува. Но със сигурност е знак за охладнелите вътре отношения и още, че подписването на ново коалиционно споразумение е еднакво желано от партньорите.


Началният етап от управлението на ОДС вече приключи. Три плюс шест месеца са предостатъчен период, за да се разгадае денят по сутринта. А това, което отиващото си утро ни подсказва, е, че управлението става все по-уверено и стабилно. Трусове в правителството и около него не предстоят. Министри няма да падат - нито сега, нито напролет. Очертава се дълъг и безметежен мандат. А ако някой има проблеми с властта, това едва ли са управляващите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във