Банкеръ Weekly

Общество и политика

АКО ЕДИН ДЕН СЕ ОПРАВИМ - ЦИМЕНТ ЩЕ ИМА

Основните производители на цимент в страната вече са приватизирани. Частни през 1997 г. станаха Девня цимент, Белоизворски цимент, Плевенски цимент, Златна Панега и Гранитоид - Батановци. На подписването на сделката за последните два завода, което стана миналия четвъртък, директорът за Централна и Източна Европа на купувача Хайделбергер цимент Даниел Готие, заяви, че германският инвеститор има интерес към закупуването и на последния останал държавен завод - Вулкан - Димитровград.


Решението за приватизация на заводите от бранша е взето в края на август 1994 година. Поводът е предложението на швейцарската фирма Холдербанк за създаване на смесено дружество с Белоизворски цимент. Като цяло отрасълът е експортно ориентиран. У нас годишното потребление на цимент е около 2 млн. тона.


Девня Цимент




Сагата с приватизацията на най-големия български циментов завод съдържаше всички елементи на холивудски екшън със задължителния щастлив финал. След преговорите изненадващо с най-добра оферта излезе никому неизвестната дотогава фирма Марвекс. Дружеството бе регистрирано у нас с капитал от 50 хил. лева. Двадесет процента от капитала му са притежание на българската фирма Лада, която се е занимавала с внос на автомобили, керамични плочки и други чисто търговски операции. Останалите 80% са собственост на испанската Мулторасион де Гранелас.


Много бяха съмненията как испанците, чиято фирма има оборот от едва 2.5 млн. щ. долара, ще платят за сделката 44.5 млн. щ. долара. Плъзнаха и слухове, че зад приватизацията на девненското предприятие стоят руски капитали. Сумата беше оценена като твърде висока - останаха и въпросителни за обещаните инвестиции от 209 млн. щ. долара през следващите пет години и за удвояването на капацитета на завода на 4 млн. т годишно.


Сделката бе започната по времето на правителството на Жан Виденов и окончателно завършена от служебния кабинет на Стефан Софиянски. Огромни проблеми възникнаха с превода на парите. В Агенцията за приватизация от Марвекс беше представено писмо от Европейската банка за възстановяване и развитие до Банко Сантандер, с което се обещава подкрепа на испанската фирма. По-късно се разбра, че такова решение не е приемано от ЕБВР и виновният служител, изготвил и подписал писмото, беше уволнен. Същевременно представителят на испанската фирма Алфонсо Кадавал охотно говореше, че някои държавни служители са подкупени и обещаваше доказателства. Сериозни бяха неговите критики и към изпълнителния директор на АП Александър Съботинов. След успешния край на сделката Кадавал забрави за обвиненията и даже обеща работа на г-н Съботинов в Марвекс.


Скандалът придоби и сериозно международно изражение, след като на разговорите между френския президент Жак Ширак и Петър Стоянов френската страна поиска информация за сделката. Френският конкурент в надпреварата Симан Франсе настоя за анкета на продажбата, твърдейки, че е дал най-добрата оферта, но не е спечелил.


Борбата за Девня цимент не бе случайна. Кандидат-купувачите си даваха ясна сметка за близостта на завода до морето и оттам за възможностите да се товари продукцията на кораби и да се изнася.


В момента девненското предприятие не работи с пълните си мощности поради реконструкция и модернизация на по-голяма част от пещите и преминаването от газ на въглища. Проблемът, който сега стои пред новите собственици, е общуването с държавното дружество, управляващо находището на мергел. При приватизационната сделка не е бил сключен дългосрочен договор, обвързан със методика за ценообразуване, и цената на мергела се е качила от 1.5 на 6 г. марки за тон. От Марвекс са подали молба за концесия върху находището, но процедурата все още не е задвижена.


Плевенски цимент


Заводът бе включен в първата вълна на масовата приватизация с 50% от акциите си. Основни акционери станаха ОБПФ Доверие - 34%, НФПФ Калиман - 7.21% и Армейски ПФ с 3.57 процента. По този начин за касова продажба остана пакет от 35%, който не може да осигури контрол над дружеството. След първия търг от масовата приватизация интересите на акционерите от трите фонда на общото събрание се представляват от фирма Стройцем. Фирмата най-вероятно е сключила предварителни договори за изкупуването на акциите на фондовете и е предплатила част от сумата преди първия търг. Догадките кой стои зад Стройцем се ограничават до две. Официално заявление за закупуване на касовия дял направи австрийската Кирхдорфер. Други информации свързват Стройцем с швейцарската фирма Холдербанк.


Белоизворски цимент


Четири бяха кандидатите за това предприятие: Холдербанк, австрийската Кнауф, френската Лафарж заедно с Главболгарстрой и гръцката Лийсем. Капацитетът на завода е 900 хил. т годишно, а продукцията се изнася най-вече в Южна Америка и Обединените арабски емирства. За първите седем месеца на годината предприятието е отчело печалба от 1 млрд. лева.


Надпреварата спечели швейцарският концерн Холдербанк с оферта за 32.5 млн. щ. долара. Обещаните инвестиции са 31 млн. долара за срок от осем години. Швейцарците получиха и правото да използват 20 години суровините от две находища - едното за варовик, а другото за мергел. По този начин бе дадена първата концесия, от която държавата ще получи 80 млн. лв. сега и по 100 млн. лв. всяка следваща година. Според специалисти находищата имат гарантиран добив за най-малко 50 години.


Златна Панега


В състезанието участваха Хайделбергер цимент, Донау цимент и Лийсем. Най-добра беше офертата на Хайделбергер цимент - 26 млн. щ. долара за 51% от акциите на предприятието. Обещаните инвестиции са 25 млн. щ. долара за срок от 10 години. В момента в Златна Панега се произвеждат около 250 хил. т цимент годишно, а стремежът на инвеститорите е това количество да се удвои. Основната част от реконструкцията трябва да се извърши в първите три години след подписване на сделката. През тези три години е необходимо да се инвестират 15 млн. щ. долара. В договора са залегнали и условия за пласирането на част от продукцията на вътрешния пазар.


Гранитоид - Батановци


Трима бяха кандидатите за това дружество: Хайделбергер цимент, Лийсем и Холдербанк. Въпреки лошото си икономическо състояние предприятието предизвика интереса на чуждестранните инвеститори заради вървящите заедно с него концесии за две находища - едното за варовик, а другото за клинкер. Отново най-добрата оферта представи Хайделбергер цимент, който плати 1.5 млн. щ. долара за 75% от капитала и обеща инвестиции от 3 млн. щ. долара.


През 1996 г. Гранитоид бе включен в списъка за ликвидация. От 550 работника, след две вълни от уволнения, на щат сега са останали 72 души. Производството е намаляло четири пъти спрямо 1990 година. В Батановци се използва старият мокър способ, който прави продукцията твърде скъпа. През последните години заводът е загубил и традиционните си пазарни позиции в Сърбия и Гърция, където са били изнасяни по 70 хил. т годишно. Техниката е стара и поради тази причина в Батановци се харчи два пъти повече газ за единица продукция, отколкото в завода в Бели извор. Според специалисти обаче в находището има суровини за 50 години напред. А и тежкият дълг на Гранитоид към Булгаргаз бе намален с продажбата на газопровода на дружеството.


На подписването на сделката в четвъртък миналата седмица новите собственици заявиха, че заводът в Батановци ще се използва най-вече като разпределителна база. Освен това в него ще се произвеждат инертни материали, бетон и сухи смески.


Резултатът


Крайният резултат за държавата е пет приватизирани предприятия и концесии за шест находища - по две за Златна Панега, Белоизворски цимент и Гранитоид - Батановци. В бранша навлязоха световни лидери като Хайделбергер цимент с персонал от 24 хил. души. Концернът е един от петте най-големи производители на цимент в света с годишна продукция 30 млн. тона. Тя се продава в Европа, САЩ и Канада. В последните години Хайделбергер е купил циментови заводи в Полша, Чехия, Хърватско и Унгария. Печалбата му за 1996 г. е 502 млн. марки.


Собственикът на завода в Бели извор - Холдербанк, притежава 83 завода в целия свят и произвежда 65 млн. т цимент годишно.


С други думи - всички условия за растеж в бранша са налице - единственият проблем е спадналото с две трети потребление у нас. А строителството, по принцип, е много добър индикатор за състоянието на една икономика. Все пак можем да сме сигурни, че ако един ден нещата се оправят и в България - цимент ще има.

Facebook logo
Бъдете с нас и във