Банкеръ Weekly

Общество и политика

АГРОПОЛИХИМ СЕ НУЖДАЕ ОТ СПЕШНА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Приватизацията на девненския торов завод Агрополихим е към своя край. И както се очертава засега, тя може би ще протече по европейски - без скандали. А може би причината е в това, че потенциалният купувач е един-единствен - норвежка фирма Норск Хидро. Всъщност тя е норвежка дотолкова, доколкото централният й офис се намира в Осло. Иначе компанията е мултинационална, а Балканският полуостров е едно от малкото места, където тя все още не е стъпила. Торовият бизнес заема едва 28% от цялата дейност на Норск Хидро, съсредоточена предимно в добива на газ, нефт, производството на електроенергия и металургия. Купърс и Лайбрънт - консултант при изработването на оздравителната програма на Агрополихим, описва Норск Хидро като гигантска многонационална компания. Изпълнителният директор на Агрополихим Иван Джаков я определя като световен лидер в производството на азотни торове, а основните играчи в този бизнес - като сериозен и надежден партньор. Същият този надежден партньор обаче предлага твърде скромна цена за българския торов завод. Пред Агенцията за приватизация той е оферирал през миналата година сумата от 7 млн. щ. долара срещу придобиване на 60% от капитала на Агрополихим. Разбира се, в тази сметка не влиза поемането на дълговете, които в началото на годината са около 23 млн. щ. долара. За сметка на ниската цена Норск Хидро предлага значителни инвестиции в бъдеще и изграждане на дистрибуторска мрежа за торове в страната. Мрежа, подобна на тази, която преди години носеше името Агрохимическо обслужване и беше на подчинение на Министерството на земеделието. Демократичните промени обаче явно не са я подминали и сега представителите на норвежката компания са се заели да я изграждат наново.


За сериозните намерения на Норск Хидро говори и проведената в началото на годината среща на нейни представители с шефа на Булгаргаз. На нея те са заявили намерението си да сключат 15-годишен договор за доставка на природен газ директно с Газпром, а на българския газов оператор да плащат наем за транзитирането му. Васил Филипов обаче набързо е охладил амбициите им с думите: В България всички ще плащат еднакво цената на газа. Така срещата е била прекратена преждевременно.


Що се отнася до инвестициите в Купърс и Лайбрънт смятат, че за превръщането на Агрополихим в модерно предприятие ще са необходими 18 млн. щ. долара. Според Иван Джаков тази сума е достатъчна не само за запушване на пробойните, но и за качествено обновление на предприятието. А че предприятието спешно се нуждае от обновление, говорят следните цифри: за да произведе тон амоняк, на Агрополихим са му нужни 1360 куб. м природен газ, докато на световните лидери са потребни едва 1060 куб. метра. За производството на 1 тон амоняк у нас са необходими 10.2 гигакалории енергия срещу 8 гигакалории на западните компании. В крайна сметка произведеният в Агрополихим тон амоняк излиза с 30 щ. долара по-скъп от този на останалите световни производители.


В оздравителната програма на девненския торов завод е било записано, че за 1997 и 1998 г. той ще инвестира в обновлението си по 4 млн. щ. долара. И въпреки че сумите стигат само за козметични промени, Иван Джаков смята, че заложените норми са неизпълними. За миналата година Агрополихим е инвестирал за неотложни ремонти скромните за потребностите му 2.7 млн. щ. долара. През тази година е предвидено да се подобри инсталацията за натриев триполифосфат - основен компонент за производството на перилни препарати. Представителите на Проктър и Гембъл дори са изразили готовност да изкупят цялото количество, но... при условие инсталацията да бъде подновена.


Още около 1 млн. щ. долара ще са необходими и за обновлението на цеха за производство на амоняк, а две фирми вече са готови да извършат този ремонт. Остава само отнякъде да се появят и парите


От Агрополихим твърдят, че за последните два месеца са били посетени от представители на пет банки, между които Сосиете Женерал, Банк Насионал Дьо Пари, Барклейс и Райфайзенбанк. Всички те са предложили да отпуснат нужните инвестиционни кредити на предприятието. И понеже банкерите са наясно, че Агрополихим няма право на банкови заеми, докато е във финансова изолация, офертите им са били той да избере фирма, с която има добри търговски взаимоотношения и която да усвои кредита. Засега се въздържам от конкретни действия по две причини, коментира Иван Джаков. - Едната е предстоящата приватизация. Втората е, че подобно финансиране представлява авансово плащане за доставка на бъдеща продукция. А за нас това ще бъде нерентабилно, тъй като в момента международните цени са ниски и сме принудени да продаваме на загуба.


Специалистите знаят, че търговията с торове се третира като сезонен бизнес. В България най-активният сезон за минералните торове е през януари-май, а за азотните торове - октомври-ноември. През останалото време търговията е символична. И отново експертите в бранша твърдят, че международните цени на минералните торове от март миналата година са се понижили повече от два пъти в сравнение с декември 1996 година. А това е наложило Агрополихим да спре работата си за 50 дни. И точно по тази причина заводът за торове приключи 1997 г. с отрицателен финансов резултат.


Лошата конюнктура изглежда, е обезсърчила и по-големите играчи в масовата приватизация, в която за боново раздържавяване са предложени 25% от капитала на Агрополихим. Затова в частни ръце са преминали само 15% от него, като 10% са притежание на осем приватизационни фонда. С най-голяма участие - около 3%, е Златен лев.


Но това са само част от пораженията на лошата конюнктура. Трудните условия принуждават Агрополихим да продава торовете с около 15% загуба на международните пазари, а е известно, че 85% от продукцията му е предназначена за износ. Основната причина и тук, както при Химко и редица други заводи, е високата цена на природния газ, която формира около 75% от себестойността на продукцията. За сравнение: руските торови заводи купуват синьото гориво за 45 щ. долара (често пъти дори на бартер), а Булгаргаз го продава за 110 щ. долара. Единственото успокоение може би е, че на вътрешния пазар цените на торовете остават непроменени, което позволява на дружеството да формира печалба между 5 и 7 процента. И въпреки лошата конюнктура през тази година относителният дял на задълженията на предприятието спрямо приходите намалява в сравнение с миналата. За 1996 г. Агрополихим е имал 11.5 млрд. лв. постъпления при 7 млрд. лв. задължения. За миналата година цифрите са съответно 130 млрд. лв. приходи и 43 млрд. лв. задължения. Само дългът към Булгаргаз до 31 декември 1997 г. е 6 млрд. лв., и то след като ден по-рано пред заплахата от спиране на кранчето Агрополихим изпраща по сметките на газовия оператор 2 млн. щ. долара. За първите два месеца от тази година обаче борчовете на Агрополихим към Булгаргаз са се увеличили на 16 млрд. лева. Според Иван Джаков тази цифра не е толкова обезпокояваща, тъй като в момента търговията с торове е в разгара си и бъдещите постъпления ще са достатъчни за изчистване на задълженията. Тази операция обаче със сигурност трябва да стане до началото на май, тъй като тогава Агрополихим навлиза в мъртъв период на търговия. А дотогава и приватизацията на дружеството трябва да бъде приключена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във