Банкеръ Weekly

Общество и политика

АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ ПОДХВАНА И ТОПЛОФИКАЦИИТЕ

Слез последния хит на експертите от ДАЕЕР, че към приватизацията на топлофикационните ще се пристъпи през юни, когато правителството приеме стратегията за развитието им, малко изненадващо Агенция за приватизация откри процедури за раздържавяването на топлофикациите в Пловдив и Сливен. И двете дружества работят с комбиниран цикъл на производство на топлинна и електрическа енергия, а също така произвеждат и пара за промишлени нужди. По данни на АП активите на Топлофикация Пловдив-Север ЕАД за 1997 г. са за 14.020 млн. щ. долара, собственият капитал е 5.195 млн. щ. долара, а приходите от продажби - 10.333 млн. щ. долара. Данните за същата година за сливенската топлофикация са по-скромни. Нейните активи са близо 9 млн. щ. долара, собственият капитал - 1.305 млн. щ. долара, а приходите от продажби - 7.232 млн. щ. долара.


И за непрофесионалист е ясно, че тази информация, поместена в ИНТЕРНЕТ-страницата на АП, е стара и крайно недостатъчна, за да се добие представа за сегашното финансово състояние на дружествата. Но от нея излиза, че само за една година те са натрупали огромни задължения от близо 5 млн. щ. долара - за Топлофикация Сливен, и над 6 млн. щ. долара - за пловдивското предприятие.


Всъщност за никого не е тайна плачевното състояние на топлофикациите, загробвани от липсата на пари за ремонти и намалялото потребление на топлинна енергия. Принципалът им - Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, от години умува и актуализира плановете за тяхното оздравяване.


На двойкаджиите бяха раздадени куп документи за попълване на сведения за финансовото им състояние, ценовата политика, броя на абонатите и т.н. Специалисти подчертават, че тази информация е един почти готов приватизационен меморандум, който с незначителни допълнения може да бъде предложен на потенциалните инвеститори. Ще има ли обаче такива?


През есента на миналата година чешката компания Нютон груп (Newton Group) прояви интерес към закупуването на софийския ТЕЦ Изток, Топлофикация Пловдив-Север и Топлофикация Велико Търново. Според чехите тези дружества печелят основно от производството на електрическа енергия и затова са склонни да инвестират в тях. До този момент ДАЕЕР не е отговорила на Нютон груп.


Мултинационалният концерн Ханиуел (Honeywell) също е имал горчив опит при навлизането си в дълбоките води на българската бюрокрация. На нашия пазар фирмата има инсталирано оборудване за над 100 млн. щ. долара с годишен оборот около 5-6 млн. щ. долара.


Още преди три години Ханиуел България ЕООД предлага създаването на смесено дружество, т. нар. ESCO - фирма (Енерджи сейвинг къмпани), която да инвестира в модернизацията на съоръженията на Топлофикация София. Това е известен подход, който прилагаме в много държави и преди всичко в другите източноевропейски страни - пояснява управителят на Ханиуел България Владимир Ангелов. - Предложихме да подобрим съоръженията, намерихме парите, щяхме да доставим оборудването, а топлофикацията щеше да го изплати за няколко години от реализираните икономии. Инвестицията била за 20 млн. щ. долара, в рамките на пет-седем години, чрез кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие. Но проектът не се реализира.


Не може да се очаква, че едно ведомство като ДАЕЕР ще реагира бързо на промените, след като се базира на чиновническо управление, е мнението на Ангелов. Според него приватизацията на топлофикациите е несигурна инвестиция, защото цените на топлинната енергия са регулирани. Другата пречка е, че определянето им било политически въпрос. Нямало и механизми, които да накарат потребителите да платят консумираната от тях топлинна енергия. Затова Ангелов смята, че в приватизацията на тези дружества ще участват рискови играчи. Те ще направят малки инвестиции, колкото да купят западащите топлофикации. После ще вземат кредити, чието връщане постоянно ще отлагат. Във всеки случай Владимир Ангелов е убеден, че сериозни инвеститори нямало да дойдат, при положение че възвръщаемостта на капиталовложенията им не е осигурена.


Според Петър Камбуров, служител в българското поделение на международния концерн Асеа Браун Бовъри (АВВ), вкарването на топлофикациите в списъка на предприятията в изолация е било недалновидно решение. То е ограничило възможностите им да привличат средства за повишаване на своята ефективност. Според Камбуров и политическият риск пред чуждестранните инвестиции в сектора е голям, защото всяка правителствена промяна водела след себе си и до промени в ръководството на централите. Новоназначените шефове подлагали на съмнение сключените вече договори и всеки път работата трябвало да започва от нулата. По мнението на Камбуров плановете за стабилизиране на топлофикациите, разработвани от енергийното ведомство, са закъснели с осем-девет години.


Но експертите от ДАЕЕР са оптимисти. Инвестиционен интерес към топлофикациите имало от финландски, американски, та дори и от турски фирми. Защо ли тогава с решение на изпълнителния директор на АП Захари Желязков е закрита процедуратата за приватизацията на Топлофикация Габрово ЕАД, обявена през юни миналата година?


Алтернатива на раздържавяването е топлофикациите да се прехвърлят към общините. С какво обаче те ще покриват загубите на дружествата при фиксираните цени на продукцията им и нестабилните тарифи на горивата за производството на топлинна и електрическа енергия? Очевидно са прави представителите на Световната банка, когато твърдят че топлофикациите имат бъдеще само в големите градове, и то само след скъпа модернизация. В такива случаи и председателят на ДАЕЕР Иван Шиляшки признава, че някои от предприятията в сектора не са жизнеспособни и ще бъдат закрити. Така кръгът се затваря и един ден ще ни приемат в Европейския съюз с пернишките печки и циганските кюмбета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във