Банкеръ Weekly

Общество и политика

АФРИКАНСКИЯТ ТАНЦ НА Г-8

Ако парите можеха да намалят бедността, болестите и войните, африканският проблем на Г-8 със сигурност щеше да... отсъства. На председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу също нямаше да се налага да ходи в луксозния шотландски хотел Гленигълс, където се проведе поредната среща на върха на Г-8 с малко африканска пръст по обувките и с мнението, че промените в Африка са жизненоважни за неговото поколение. Нямаше да се налага и рокмузиката да прави международна политика и част от световните лидери да обсъждат проблема с... вокала на групата Ю Ту Боно. Случи се така, че Боно стана част от историята на тази среща и част от голямата осморка на световните лидери. Поотделно с него се срещнаха американският президент Джордж Буш, британският премиер Тони Блеър, германският канцлер Герхард Шрьодер и канадският премиер Пол Мартин. Боно и ирландският рок музикант Боб Гелдоф бяха организатори на състоялите се тези дни мегаконцерти в помощ на гладуващите в Африка.Африканският проблем не само не отсъстваше в ривиерата на планината, както наричат Гленигълс, но заедно с глобалното затопляне на климата, цените на петрола, оръжията за масово унищожение, тероризма и Близкия изток бе на най-високо място в дневния ред на Тони Блеър, Джордж Буш, Герхард Шрьодер, Жак Ширак, Силвио Берлускони, Джуничиро Коидзуми, Пол Мартин и Владимир Путин. Предложението за опрощаването на дълговете на най-бедните страни от този континент се дължи най-вече на Тони Блеър. Той наложи те да бъдат в дневния ред, въпреки че от другите столици не бяха особено радостни от това. По неписаните правила на Г-8 домакинът предлага акцента на срещата и формулира проект от името на осемте страни членки и в полза на човечеството. Като домакин на срещата на лидерите на най-богатите държави британският премиер си постави за цел да постигне до 2010 г. удвояване на помощта за Африка до 50 млрд. долара. Финансовите министри на Г-8 вече бяха решили да опростят дълговете на най-бедните страни. Общата сума на опростените дългове от срещата на върха, проведена в Кьолн през 1999 година, междувременно достигна 104 млрд. долара. От тези мерки ползи извличат 18 държави, като 14 от тях са разположени южно от Сахара. И ако европейците като цяло показаха, че не са далеч от идеята на Тони Блеър, американският президент Джордж Буш беше далеч от мисълта да следва тази посока. Както впрочем и по въпроса за глобалното затопляне. Съединените щати са единствената страна от групата на Г-8, която категорично отказа да подпише Протокола от Киото за намаляване на емисиите вредни газове. Аргументът за това този път Буш поднесе така: Киото не функционира за Съединените щати и, честно казано, не функционира и за света... Признавам, че земната повърхност става все по-гореща и че увеличаването на емисиите на парникови газове, предизвикано от човешката дейност, допринася за този проблем. Подписването на Протокола от Киото обаче щеше да опустоши икономиката ни и да създаде по-голяма безработица. В замяна американският президент предлага най-развитите страни и Русия да споделят технологии за контролиране на емисиите парникови газове по най-добрия възможен начин, включително и като ги предоставят на страни като Индия и Китай... А парадоксът на африканския проблем е първо във факта, че той е световен проблем, второ, че количеството на диамантите и петрола не променя качеството на бедността на юг от Сахара и, трето, че се родее с всичко, което най-богатите страни смятат за световен икономически проблем. И това е така още от онзи момент преди тридесет години, когато бившият германски канцлер Хелмут Шмид и бившият френски президент Валери Жискар Д'Естен стават инициаторите на тези неформални срещи на най-развитите индустриални държави точно в епицентъра на най-голямата петролна криза.Между впрочем точно тридесет години след създаването на групата спорът за нейния неформален характер и състав отново се поднови. Групата на най-развитите индустриални страни Г-8, в която влизат Съединените щати, Япония, Канада, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Русия, трябва да остане малка и прагматична, а да не се разширява в близко бъдеще с Китай и Индия. Групата трябва да запази призванието си прагматично да разглежда важни въпроси. Г-8 трябва да продължи да бъде неофициален клуб, а не да се превръща в международна организация, твърди председателят на Европейската комисия Жозе Барозу. Колкото и парадоксално да звучи, проблемът разширяване не е патент само на Европейския съюз, НАТО или Съвета за сигурност на ООН. Съвсем неслучайно точно когато Г-8 започна да заседава, дойде новината, че Африканският съюз, който заседаваше в либийския град Сирт, иска две места за африкански страни в Съвета за сигурност на ООН. Това искане на практика проваля предложението на кандидатите за постоянно членство Германия, Бразилия, Япония и Индия. За разлика от Съвета за сигурност на ООН Г-8 е неформална институция, която има право да включва когото поиска. Но е факт, че разширяването - с идеите неофициалният клуб да включи Китай и Индия, започва да мъчи и Г-8. Лидерите на двата икономически тигъра бяха поканени да участват в едно от пленарните заседания на форума и вероятно ще участват в срещата и следващата година. Нямаше как Пекин и Делхи да не бъдат на срещата в шотландския курорт, защото от тях до известна степен зависят актуалните цени на петрола и разговорът с тях може да успокои пазара. Г-8 имаше нужда от такъв сигнал, защото докато лидерите заседаваха, цената на петрола достигна рекордните 61.63 долара за барел. Абсолютно закономерно цената на петрола бе и първата обсъждана тема на срещата. Според германския канцлер Герхард Шрьодер основна причина за високите цени на петрола е голямото търсене в Индия и Китай. При това - според експертите - независимо от факта, че на пазара има достатъчно петрол. Преди 35 години ООН за първи път взе решение до края на миналия век да се пребори с бедността. Последваха най-различни инициативи с аритметични заглавия като план 21, инициативата 0.7%, инициатива 20:20. Изводът и през юни 2005-а е в един въпрос: Помага ли помощта? В Африка има страни, помощта за които е от 85 до 90% от брутния им вътрешен продукт! Статистиката е съкрушителна. Въпреки интензивната помощ от десетилетия африканците, живеещи на юг от Сахара, са по-бедни, отколкото преди четиридесет години, а участието им в световната търговия е станало три пъти по-малко. Спомням си един разговор със сър Питър Устинов по време на голямата среща на ООН за бедността в Копенхаген, точно преди десет години. Тогава той беше почетен шеф на УНИЦЕФ, а борбата против бедността нежно бе наричана борба за социално развитие. Струва си да припомня този разговор, защото и десет години след това той е актуален. О, мисля, че борбата срещу бедността е най-наложителното от всичко останало - ми каза тогава Устинов. - Вярвам, че борбата срещу бедността в действителност не е просто борба срещу бедността, а един вид противовес на богатството в целия свят. Защото във всички страни богатите стават по-богати, а бедните по-бедни. Това не е здравословно. Не трябва да е така. Трябва да се намери изход за бедните, но така че да не изглежда просто като помощ. Те продават своите суровини по пазарите в света на много ниски цени. После какво става? Получават своите суровини под формата на стоки, които струват скъпо. Така не става!Както сега отбеляза сп. Икономист, нито едно от знаменателните събития за изкореняване на бедността от близкото минало не е зависело от щедростта на чужди страни. Първите предпазливи стъпки на Китай към пазара през 1978 г., развитието на предприемачеството в Индия през 1982-ра, реформите във Виетнам през 1986-а - всички тези събития бяха резултат от вътрешнополитически реформи, които позволиха на тези страни да станат по-богати, като печелят пари, а не като им ги даряват. В този смисъл голямата помощ за бедните страни действително ще бъде, ако най-развитите индустриални страни отворят пазарите си и премахнат търговските бариери. Естествено не само на хартия... Само тогава парите могат да намалят бедността, болестите и войните.

Facebook logo
Бъдете с нас и във