Банкеръ Weekly

Общество и политика

АФГАНИСТАН ПРЕНАРЕЖДА СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКА

За първи път от два месеца Базата на Осама бин Ладен изгуби равновесие, започна да пропада и отиде там, където й е мястото - в пещерите. Талибанският режим е прогонен от Кабул и Кандахар, където вече се чуват женски гласове, а мъжете си позволяват да се избръснат или да слушат музика. За първи път от два месеца насам и състоянието на света започна да възвръща равновесие, а американският президент Джордж Буш и руският президент Владимир Путин да започнат разговор по същество. Ясно е, че бъдещето на държавата Афганистан за тях със сигурност е важно нещо. По-важното обаче е, че в един разговор между САЩ и Русия основното винаги е бил стратегическият баланс. Със сигурност на Кондълиза Райс, съветничката на президента Буш по националната сигурност, поне за втори път й се случва да говори за нови стратегически отношения. Нормално е да се предположи, че първият е бил след падането на Берлинската стена. И тогава, и сега пред новите стратегически отношения идеализмът на Буш или идеализмът на Путин нямат друг шанс, освен да се превърнат в... реализъм. Някога преди стената да се сгромоляса, наричаха този реализъм страх от взаимно гарантираното унищожение. Сега след сгромолясването на талибанския режим този реализъм, който се оглежда в демонстративната готовност да се съкрати ядреният арсенал, пренарежда не само американско-руските отношения, но очевидно има и нов смисъл за световната политика. Винаги е много важно да има яснота между Вашингтон и РусияТози път измерението на тази важност е много по-голямо. Няма блокове и няма сателити (поне в Европа), които да се управляват с дистанционно управление. Има нови реалности, които отново изискват взаимни гаранции. Кръгът на тези, които искат гаранциите е много по-голям, например от броя на страните-членки в Съвета за сигурност на ООН. Той не се размива и в общото понятие трансатлантически отношения. Изглежда, страхът от взаимно гарантираното унищожение е изместен от опит за взаимно гарантирано разбиране. В. Гардиън използва традиционно клише историческо събитие, за да опише срещата в ранчото на Буш и да констатира изумителното сходство на интереси. Таймс също пише за толкова силното чувство за споделени цели. Тези авторитетни коментари имат достатъчно основание, особено когато бивши шефове на американската дипломация като Джеймз Бейкър направо призовават за започване на преговори за приемането на Русия в НАТО с поне два довода. Първо, по-опасно е, казва Бейкър, да се отхвърли възможността за съюзяване с бивш противник, отколкото сключването на такъв съюз. Вторият довод на Бейкър е по-скоро припомнянето, че НАТО по същество е съюз на бивши врагове. Хипотезата на бившия държавен секретар добре кореспондира с констатациите на сегашния му колега Колин Пауъл. Не само студената война приключи, но и времето след нея, каза Пауъл.Всичко би трябвало да изглежда както трябва. Съединените щати и Русия се разбират както никога досега, а президентът Буш говори със своя добър приятел Владимир Путин и съкращава ядрения арсенал, за да повишава доверието. Настроението между двамата не потвърждава засега една опасност, за която говорят наблюдателите - синдрома Горбачов. Този синдром, просто казано, някога означаваше едно - успехи навън, и особено в отношенията със САЩ, и огромни проблеми вътре в Русия. Изглежда, както трябва е и положението с повода за доброто настроение - Афганистан. Военните си свършиха добре работата. Талибаните бягат, а ООН прие план за бъдещето устройство на Афганистан, в който се подчертават суверенитетът, независимостта, териториалната цялост и националното единство. Това означава, че пробивът е осъществен и първата фаза е приключила, но че стратегическата рамка, за която говори Буш, все още не е напълнена с достатъчно съдържание.Колко фази ще има, още е неясен въпрос, защото са необходими отговори по много проблеми. Между тях са отношенията на САЩ с европейските съюзници и поведението на Русия към тях, традиционната американска дилема Ирак, отношенията с Иран, израелско-палестинският конфликт, преосмислянето на отношенията със Саудитска Арабия, точката на замръзване между Индия и Пакистан - Кашмир, и т.н.Тези дни се проведе една напрегната среща на основната част от европейските съюзници и там стана ясно, че има разминавания с Вашингтон. Някои основни европейски виждания за Афганистан не се покриват с тези на САЩ. Докато Вашингтон слага акцента изключително върху военните аспекти, европейските държави говорят повече за политическата страна и хуманитарните последици на проблема. Франция например настоява за активизиране на политическите усилия. Някои коментатори отбелязаха, че европейците отново се опитват неособено успешно да координират действията си в намирането на общото становище. Не е за пренебрегване, когато Джордж Буш казва, че държавите трябва да знаят, че ще им бъде потърсена сметка за бездействието. Това изявление бе допълнено с доста заплашителен тон и безалтернативност в изказа: Те или са с нас, или срещу нас. Тези малки детайли от общата картина, в която всичко е наред, показват, че не е невъзможно в бъдеще да има сериозен спор между американци и европейци по една стара тема - властта и легитимността в Съвета за сигурност на ООН. От това пък произтича голямото европейско изкушение Старият континент да се види като алтернатива на САЩ. Както отбелязва в. Интернешънъл Хералд Трибюн, европейците не разбират защо този тип Европа да не може да бъде и партньор, и алтернатива на САЩ. В тази тема безусловно стои и въпросът за бъдещето на НАТО и военните трансатлантически отношенияслед събитията в Афганистан, който бе първият повод за вкарване в действие на механизма за взаимна отбрана. Това коренно променя станалите досадни американско-европейски словесни препирни. Афганистан наистина сякаш сложи началото на края на поостарели геополитически комплекси. Нито Русия вече може да продължава безуспешните си опити да противопоставя Европа на САЩ, каквато бе логиката на руската политика при Елцин. Не е особено оригинално и някой да си помисли, че в този момент пък е възможно САЩ и Русия да се забъркват в лоши отношения. Съвсем абсурдно е на този фон европейските съюзници в НАТО да нарушат логиката с резки движения спрямо Русия. Много трудно оттук нататък ще бъде на всякакви амбиции след талибанската война да се отрече новата глобална мисия на НАТО заради новите глобални цели като борбата срещу тероризма. Във всеки случай е видна предстоящата реорганизация на Пакта. Тя е свързана не само с отношението към Москва, но и с плановете за европейските военни сили и най-важното за нас - процеса на разширяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във