Банкеръ Weekly

Общество и политика

АФГАНИСТАН ПИШЕ НОВИЯТ МАНДАТ НА ООН

Сигурно е, че кампанията срещу тероризма няма да приключи с края на саудитеца Осама бин Ладен, нито с разбиването на неговата терористична организация Ал Кайда или със свалянето на талибанския режим в Афганистан. Сигурно е също, че 11 септември 2001 г. маркира началото на нова външна политика и политика за сигурност за почти всички държави - от Америка през Европа до Азия. Това начало засега, макар и плахо показва, че класическите геополитически формули, с най-важните си елементи като територия, ресурс, сигурност и т.н., ще претърпят промени.Планините на Афганистан са твърде неудобни за геополитически обяснения и за прекалено интелектуално отношение към подредбата на света. Финансовото сърце на Америка бе ударено не от някакъв анонимен спекулант по борсите, а от религиозен фанатик, странно съчетал в ума си средновековните разбирания за уреждане на сметки с перфектно познание за тенденциите в процеса на глобализация. Иначе не би успял да засегне цялата нервна система на световната политика. Точно пещерите на Афганистанв които е потънал Осама бин Ладен, се оказаха прекалено труднодосегаеми за решения, взети в огромните кабинети на мощни международни организации и даже за свръхмодерните оръжия. Трудно, но в никакъв случай невъзможно. Осама бин Ладен няма къде да се скрие, нито може да избегне възмездие. Светът стана твърде малък, а недосегаеми няма. Този път световната дипломация показа изключително добър рефлекс. От Вашингтон през Брюксел, Москва, Пекин до Делхи дипломатите бързо се разбраха. Най-обнадеждаващото е, че ООН изведнъж стана актуална, колкото не е била и по време на Студената война. Съединените щати постъпиха умно, както и умно бяха подкрепени от всички останали, като наляха живот в Световната организация. Според анализаторите мечтата на Удроу Уилсън, която не се изпълни след края на Първата световна война, изглежда става действителност след атаката срещу талибаните. Времената на Уилсън са далечно минало с други критерии, но напомнянето си струва поне по една причина. ООН някога добре си изигра ролята да не позволи на локалните конфликти да прераснат в глобален сблъсък. Сега тази обединяваща функция бе отново извикана на живот въпреки съвършено различните параметри на локалното и глобалното. През последните 10 години това не се бе случвало. Едва ли някой ще си спомни подобна удивителна лекота, с която бе приета декларация на ООН срещу тероризма. Фелипе Гонсалес, бившият испански премиер, тези дни сполучливо написа в една статия: Може би най-важното от тази глобализация на терора е необходимостта от създаване на чувство на солидарност у всички пред лицето на заплахата. Ако това се постигне, ще успеем да разберем, че границите на отделната държава и в това измерение, както в икономическото и финансовото, са загубили значението си при този вид рискове. Проникването на тероризма, неговото масово разпространение ни принуждава донякъде да се откажем от суверинитета си, за да се борим с него.До 11 септември дипломацията на сцената на ООН бе по-скоро игра с предизвестен край, прикритие на излишни опити за събиране на интереси и най-банално отклоняване от реалния проблем. Големите форуми, организирани от ООН, завършваха с някакви плакатни призиви, които само напомняха за проблема и показваха безсилието за намиране на начина, по който да бъде решен. Програмите на ООН срещу бедността, расизма и какви ли не още болести на човечеството, не даваха резултати и се препъваха още при дефиницията на проблема. Сега обаче много от проблемите ще трябва да се предефинират. Парадоксът е, че ако това се случи, то ще бъде заради ...тероризма, едно от производните на бедността. Големите нации ще трябва да преосмислят и понятие като сфера на влияние. Точно то не се изричаше на глас от края на конфликта Изток-Запад, но това съвсем не означаваше, че не съществува или не определя поведението в междудържавните отношения. Така беше по времето на иракската агресия срещу Кувейт, на войните в бивша Югославия или по време на кавказката война. Кой е врагът и кой е приятелят бяха въпроси с един отговор: приятел е врагът на моя врагПодобно поведение не само вече не действа както трябва, но резултатите от него се завръщат като бумеранг. Международната политика остана неподготвена за очевидния факт, че самото понятие сфера на влияние вече има друго съдържание, което не се измерва само с география, петрол и военностратегически баланси. Афганистан бе забравен, прекалено далечен, прекалено беден и абсолютно безразличен за света. Една цяла държава, оставена в блатото на междуплеменните разпри и гражданската война, бе евтино купена от Осама бин Ладен, за да се превърне в блатото на тероризма. Появата на ужасния режим на талибаните не впечатли никого в Америка, Русия или Европа докато уреждаха конфликти на Балканите и в Чечения или наблюдаваха без особено вълнение провала на Близкоизточния мирен процес. Това е резултатът от остарялото разбиране на понятието сфера на влияние. Сега за първи път в тази война срещу талибаните на Осама бин Ладен се води не заради сфери на влияние, а за общата безопасност и може би това е основната причина за широката коалиция от държави. Доколко тази коалиция ще бъде успешна зависи и от бъдещето на Афганистан в следталибанския му период.Какво ще стане с Афганистан и как ще бъде организирана властта в Кабул са само два от въпросите, но те са твърде важни. Развитието вътре в Афганистан след Осама бин Ладен ще е моделът за много други конфликтни райони по света, но първо за пословично нестабилния район на Близкия Изток. Засега са ясни две неща. Първо, властта трябва да бъде изтръгната от ръцете на талибаните и Осама бин Ладен да бъде премахнат, за да се сложи край поне на една терористична база и второ, бъдещата власт в Кабул трябва да се организира много, много внимателно. Това едва ли ще е възможно ако САЩ , Русия, Китай, Пакистан и Индия (все ядрени държави) не си сътрудничат добре, при това под егидата на Световната организация. Американският държавен секретар Колин Пауъл дебело подчерта, че ООН може да изиграе много важна роля в периода след талибаните. Въпросът е как след този опустошителен режим на власт да дойде правителство, което да представлява целия народ на Афганистан. Това правителство трябва да е коалиционно според Вашингтон и Москва. Организирането на такова правителство може би ще бъде много по-трудно, отколкото да бъде хванат Осама бин Ладен. След нормалното състояние на гражданска война и ненормалното състояние на мир, типични за Афганистан, е почти невъзможно първо да се съберат представители на всички етнически групи и, второ, те да се ползват с широка подкрепа на населението. Третият проблем е, че не става дума за коалиране на политически партии, а на въоръжени групи начело с племенни вождове, които вече не помнят откога не са използвали друг език освен този на автомата Калашников. Никак не е за подценяване и още един факт. Всички опити за афганистанското решение, идващи отвън, са се провалили.Много западни правителства вече имат готови планове за политическото бъдеще на Афганистан. Тяхното изготвяне даже е започнало много преди бомбардировките и някои страни-членки на ЕС имат готови предложения, които скоро ще бъдат обединени в единна позиция. Общото във всички е водещата роля, която се придава на ООН. Франция например е предложила Контактна група от представители на Съвета за сигурност на ООН, на съседните на Афганистан страни и на Европейския съюз. Германия иска консултации с бившия афганистански крал, живеещ в Рим и със Северния съюз. Засега е открит въпросът за участие на сини каски или омиротворяването на Афганистан чрез някаква форма на протекторат на ООН Развоят на събитията в Афганистан след премахването на Осама бин Ладен и свалянето на талибанския режим ще бъдат голямата проверка не само за широката световна коалиция срещу тероризма, но и всъщност за способността да се плати цената на мира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във