Банкеръ Weekly

Общество и политика

АФГАНИСТАН Е ТЕСТЪТ ЗА ПОЛИТИКА, ПРАВЕНА С УМ

Внезапна филантропия, дипломатическа революция, нов световен ред или най-обикновена външнополитическа и икономическа игра за влияние? Това са само част от възможните отговори на въпросите за следвоенното устройство на Афганистан и постталибанските международни отношения. Не много отдавна г-жа Мадлин Олбрайт, бившият американски държавен секретар, бе много убедителна, когато казваше, че краят на Милошевич е най-важният факт след падането на Берлинската стена. Защото с края на войната в Косово и ерата Милошевич в Европа като че ли се запълниха дупките в новия международен ред. Проблемът Афганистан обаче опроверга (не само) Олбрайт. Просто се оказа, че мащабът е друг, много по-голям от онзи, който наложиха представите на Милошевич за властта и последиците от югославската касапница през последните десет години. Наследникът на Олбрайт - Колин Пауъл, има далеч по-голямо основание да каже друго: войната срещу тероризма, талибаните и Осама бин Ладен е сред най-важните факти след края на Студената война. Защото именно от Афганистан започна онзи процес, за който световната политика все още трябва да доказва, че е подготвена. Не звучи особено стряскащо предположението, че световният проблем Афганистан може да се мери с европейската революция за свобода - рухването на Берлинската стена. Вече не става дума само за падането на диктатури или просто на един ненормален режим, а за процес, в който ще се преразглеждат отношения по всички линии - междудържавни, междуконтинентални, религиозни, икономически. Сравненията отидоха дори още по-далеч. Едва ли някой си е представял, че Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън ще направи във Волгоград (бившия Сталинград) следното изявление: Подобно на фашизма преди 60 години, международният тероризъм сега може да бъде победен само от коалиция между страни с общи ценности. Специалисти по международни отношения твърдят, че трябва да се говори за нов етап след падането на Берлинската стена, който изисква нови отношения и по-добре разбрани интереси на отделните държави. В този смисъл професор Ануш Етешами от университета в Дърам, Североизточна Англия, потвърди наскоро онова, което в. БАНКЕРЪ написа още на 11 септември: Става въпрос за истински нов световен ред, различен от този през 1991 година. Това е световен ред, който се осъзнава все повече тъкмо като ред. Въпросите за регионално равновесие или колективна отговорност на международната общност се разглеждат сега без колебания, докато по-рано изобщо не се поставяха, смята още професорът. Неговите разсъждения са показателни и с друго: може би за първи път академичният анализ се съревновава с журналистическия и е зарязал необходимостта от достатъчно време, за да констатира и анализира фактите. С други думи - между журналистическата и академичната представа за международните отношения има толкова безпрецедентно припокриване, че никой вече (даже и самотната сила САЩ), не може да игнорира заобикалящия го свят.Един френски вестник тези дни се опита да опише планираната конференция за следвоенното устройство на Афганистан с оригинално заглавие - Берлин, столицата на Афганистан. Заглавието не издържа само в едно отношение, и то не по вина на журналистиката, а на дипломацията и мерките за сигурност. Конференцията ще бъде в Петерсберг, резиденция на германското правителство край Бон - някогашната временна столица на федералната република. Оригиналността на френския журналист обаче е неоспорима, макар да има нещо странно, че решение на проблемите в Афганистан се търсят точно там, където след Косовската война дипломатите започнаха да се надлъгват по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Географията на мирната конференция изглежда формален детайл, който не си струва разсъжденията. В него обаче се крие едно доказателство за факта, че както Европа закъсня в Афганистан, така много бързо се оказа на необходимото място за намиране на практически дипломатически и политически решения. И сега, както след Косовската криза, около масата ще седнат всички, без които проблемът не може да бъде решен трайно. Иначе казано - европейците отново трябва да консолидират мира след война, която се води главно от Съединените щати. Приликите с начина, по който бяха уредени последиците от войните на Балканите, просто се натрапват. Разликите също. Как ще се развие конференцията в Петерсберг е важно не само за Афганистан. Начинът, по който тя ще протече, и онова, с което ще допринесе за мирното развитие на тази раздираща се от конфликти страна, едва ли ще бъде нещо по-оригинално от познатото. Трудната работа ще бъде неистовото търсене на фигури от афганистанския политически пейзаж, решени на компромис. До този момент не са много хората, способни да решават проблемите по друг начин освен с оръжие. Това, умножено по старите племенни вражди и непонятните за европееца афганистански норми за дипломация и политика, ще затрудни още повече процеса. Въпрос на храбро до развинтеност въображение ще е да се предложи примерът на разделените градове в Европа. Конференцията със сигурност ще започва много пъти, а планът на ООН от пет точки най-вероятно ще се сдобие още с поне петдесет подточки. Първо, трудно ще се съберат всички представители на афганистанския народ. Второ, твърде пожелателно е (и то само в мисленето на западната дипломация) тези представители да си изберат бързо временния съвет. Трето, начинът, по който ще се състави временно правителство, ще е всичко друго, но не и нещо познато досега. Четвърто и пето - появата на парламент, който да създаде конституция, ще е истински героизъм след всичко онова, случило се през десетилетията на тази страна. Основното, което засега най-малко интересува всички, е търсенето и откриването на новите личности на Афганистан. Онези, неразядените от крайна амбиция за власт. Но най-важното е, че конференцията в Бон ще бъде не само първата проверка за способността на световната политика да изпробва отново познатите дипломатически средства за решаването на един конфликт, но и паралелно да започне онова, което й вмени афганистанският проблем - уреждането на отношенията между държавите по нов начин. В това отношение американският президент Джордж Буш е категоричен: Афганистан е само началото. Бон, за който мислехме, че е изгубил значението си, отново събира надеждите, че ще накара международната политика да види света не с очите, а с мозъка си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във